Ангелин Цачев: Заявленията за нови ВЕИ в ЕСО са за близо 24 хил. мВт

Всички тези проекти могат да се реализират на изцяло пазарен принцип и без никаква държавна подкрепа. Прогнозите са, че инвестициите могат да бъдат възстановени за 7-8 години.

На една част от проектите ще се търси последващ пазар и няма да се реализират скоро. Но това е съвсем нормално предвид плановете на ЕС за трансформация на енергетиката - хора, които имат съответните възможности, купуват терени, подготвят проекти и след това ги продават на други инвеститори.

Тук обаче говорим предимно за соларни централи или има и вятърни?

И соларни, и вятърни. Като мога да кажа, че има огромен интерес за изграждане на ВяЕЦ в Североизточна България, в района на Генерал Тошево, Крушаре и Добрич. До момента заявленията за изграждане на ВяЕЦ са за близо 3000 МW инсталирана мощност.

През декември миналата година по инициатива на ЕСО направихме среща с потенциалните инвеститори в този район и им представихме нашата идея за съвместно координирано развитие на електропреносната мрежа в района, за да може да се посрещне растящият инвеститорски интерес към изграждане на ВяЕЦ. Получихме отговор от инвеститорите, в който декларират тяхното съгласие и към момента текат процеси по съгласуване и подписване на договор между ЕСО и инвеститорите за съвместно развитие на мрежата.

Такива срещи сме направили и с инвеститори в соларни мощности от района на Любимец и Свиленград. Там заявленията са за около 1000 МW, като 70% от тях вече са потвърдили, че ще работят съвместно с ЕСО за общо развитие на мрежата. В началото на месец август, когато заявленията в ЕСО за изграждане на нови ВЕИ достигнаха обща инсталирана мощност над 24 000 мегавата, проведохме работна среща с ВЕИ инвеститори от Североизточна и Южна България, за да обсъдим съвместните ни, координирани действия за разширяване на електропреносната мрежа, за да бъде посрещнат огромният инвеститорски интерес към изграждане на нови ВЕИ.

Какво имате предвид под общо развитие на мрежата? Свързано ли е това с твърдението на редица инвеститори, че нямат яснота за наличния капацитет за присъединяване към мрежата, поради което не могат да реализират проектите си?

Сега законоустановената процедура за изграждане на нови ВЕИ проекти е такава, че често един инвеститор може да блокира останалите проекти в даден регион, като заяви капацитет и не го реализира в определените срокове. Пътят е следният: идва даден инвеститор при нас и в рамките на приблизително два месеца разглеждаме заявлението му и даваме становище. Това становище дава право на инвеститора в рамките на една година да подпише предварителен договор с ЕСО. След това в рамките на две години той трябва да си извади от компетентните институции съответните документи, изискуеми по закон разрешителни - влязъл в сила парцеларен план или скица/виза за проектиране по ЗУТ, за да се стигне до подписване на предварителен договор за присъединяване.

Защо толкова много?

Такива са законоустановените срокове. И това е съвсем нормално - тук говорим за цял инвестиционен процес, в който са нужни съгласувания с ред институции, изваждане на разрешение за строеж, придобиване на вещни права, доставка на материали и т.н. Няма как това да стане за 3 месеца. Нормалният срок за изпълнение от предпроектната фаза до финализиране на проекта е 2-3 години. Само съгласуването на парцеларния план е 4 месеца, още толкова е необходимо и за работния проект. Поне година е нужна за получаването на ОВОС, която е задължителна за по-големите проекти. Осигуряването на тези разрешителни и документи, изискуеми по закон, отнема 20 месеца.

Затова казвам, че един инвеститор може да блокира целия капацитет в региона. Ако докато се развива такъв проект, дойде друг инвеститор, нашето становище ще бъде съвсем друго. Ще се наложи да му обясним, че в съответния район няма свободен капацитет, защото той вече е блокиран от предния инвеститор. Така вторият проект може да стане по-неизгоден за инвеститора, защото ще има нужда от допълнителни средства за свързваща инфраструктура.

Тези обстоятелства ни мотивираха и от ЕСО внесохме предложение до 44-то Народно събрание за промени в законодателството, което да позволи агрегиране по региони на електропреносни способности, за да може да се облекчи процедурата по присъединяване и да се разпределят пропорционално разходите между инвеститорите, според заявената от тях мощност, за изграждане на необходимата инфраструктура. Да, това може да забавя малко становищата, но в крайна сметка при обобщаването на всички инвестиционни намерения ще имаме по-голяма яснота за нужните инвестиции в мрежата, така че всички проекти да могат да бъдат реализирани. Законът обаче не бе окончателно приет.

Искате да кажете, че ако за един регион имате няколко проекта - 200, 100, 50, 20 мегавата и т.н., изчислявате колко общо средства са нужни за мрежата, така че тези мощности да се включат, и ги разпределяте пропорционално на всички инвеститори.

Точно така. ЕСО предлага комплексна услуга по проектиране и изграждане на всички необходими съоръжения за присъединяване на новоизградените мощности, за да елиминираме риска от несъвместимост при оперативното управление на системите.

Но кога реално ще се завършат всички тези проекти?

Тази година може да започне реализацията на проекти, за които сме получили заявления през 2020 г. Бумът от последните месеци ще се усети по-скоро към началото на 2024-а. Но аз смятам, че една голяма част от инвестициите в по-малки проекти, които са към разпределителната мрежа, ще се присъединят в рамките на следващите две години. Още тази година очаквам бум на новоприсъединените централи.

Всичко това не се вписва в националните стратегии и планове за развитие на енергетика. Във въпросните документи подобни мощности не се очакват дори след 10 години. До какво може да доведе това разминаване?

До 2030 г. е предвидено изграждането на 4000 МW нови мощности от вятър и слънце. Вероятно ще има разминаване. Но никой не е очаквал това драстично увеличаване на цената на електроенергията. При цени на електроенергията от 300 лв./MWh инвестиционните разходите биха се възстановили много бързо и това кара инвеститорите да избързват с реализацията на проектите си.

Как ще се балансира системата? При 8000 мегавата работещи соларни централи през деня ще трябва да спрем всичко останало или да увеличим значително износа...

Разработваме различни модели, както и стратегия за декарбонизиране на системата с хоризонт 2050 г., която сме представили на БЕХ и Министерството на енергетиката. Със сигурност България има уникалната възможност да намали зависимостта си от изкопаеми горива, ако използва максимално ВЕИ потенциала си. Но заедно с това трябва да бъдат развивани системите за съхранение на енергия - като краткосрочно средство - батериите, а като дългосрочна мярка - ПАВЕЦ и електролизьорите за производство на зелен водород. Бъдещият енергиен източник е водородът и смятам, че усилията на държавата трябва да са насочени към подпомагането на тази технология, така че да започнем да си го произвеждаме у нас с ВЕИ енергия. Приложението на водорода трябва да бъде основно в транспорта и енергийно интензивна индустрия.

Очаквам в рамките на 10 години цената на зеления водород да се понижи достатъчно, за да стане конкурентен енергиен носител. Но за да може държавата да започне производството на водород, е нужно още отсега да се подготви регулаторната рамка и да се подкрепят инвеститорите.

Виждам бъдещия енергиен микс на страната да стъпи на три стълба - ВЕИ, системи за съхранение на енергия и базови беземисионни мощности, каквито са АЕЦ. Освен ВЕИ, които трябва да се развиват изцяло от частната инициатива, и системите за съхранение на енергия, които ще се правят като частни и държавни проекти, за сигурността на системата са нужни и беземисионни базови мощности. Това е АЕЦ. Без развитие на ядрената енергетика у нас няма как да имаме достатъчна адекватност на системата, сигурност на доставките и рентабилно производство на първичния енергиен носител (водород).

Успоредното развитие на тези три стълба ще осигури на България конкурентна енергетиката и ще я направи привлекателна за инвеститорите. Защото бизнесът сега иска сигурна, евтина и беземисионна енергия.

При това положение кога според вас трябва да се тръгне към нови ядрени проекти?

Веднага.

Така няма ли да имаме струпване на прекалено много мощ ни през 30-те години?

България не трябва да бъде разглеждана като отделен пазар. В момента с износа на електроенергия, който достига до 2000 МW на час, страната ни поддържа електроенергийния пазар в региона от Унгария до Гърция.

Но всички страни в региона строят свои мощности и те ще влязат в експлоатация в следващите години. Тогава на кого ще продаваме?

Така е. Но се строят основно ВЕИ, които са с непостоянно производство. Няма заявки за базови мощности. Въобще няма такива намерения. В Гърция 4500 МW въглищни централи миналата година бяха затворени 2500 МW. Те ще бъдат заместени от газови централи, поне такъв е планът на колегите. Но в крайна сметка виждате какво става сега с доставките на газ и цените. А и това води до зависимост. В Румъния от близо 4100 МW въглищни централи бяха затворени 2000 МW. Намеренията на управляващите в северната ни съседка са до 2026 г. да затворят и останалите.

Затова смятам, че и у нас има нужда от инвестиции в газови мощности. И те също могат да бъдат реализирани като частна инициатива, при нормализиране на цените на газа.

Споменахте преди малко системите за съхранение на енергия. В Плана за възстановяване е предвиден специален проект за изграждането на цяла мрежа от батерии. Може ли да кажете повече по тази тема?

Във вече одобрения от Европейската комисия Национален пран за възстановяване и устойчивост е заложена инвестиция за развитие на националната инфраструктура от съоръжения за съхранение на произведената от ВЕИ електроенергия с общ заряден капацитет 6000 MWh батерии, които да консумират и отдават в мрежата по 1500 MWh в рамките на четири часа. Предвижда се една част от тези батерии да бъдат инсталирани в близост до подстанциите на ЕСО. Идеята е операторът на съоръжението да изпълнява само услугата по съхранението на електроенергията без правото да търгува с нея.

Това е много важно, защото ще разшири възможностите на ВЕИ производителите за реализация на произведената от тях електроенергия и ще способства балансирането на системата, защото в момента търговските участници правят грешки в прогнозирането и реализират големи небаланси, дори се налага да ограничават производството си. Системите за съхранение на енергията ще позволят излишъците да бъдат оползотворени в пиковите часове на електропотреблението. Така ще се стимулира и конкуренцията сред производителите на електроенергия.

Отделно, пак по Плана, е заложено изграждането до 2026 г. на минимум 1.4 GW ВЕИ с капацитет поне 4 часа за съхранение на произведената от тях енергия и мощност поне 30% от общия инсталиран капацитет на ВЕИ съоръжението. Целта е соларните и вятърните паркове да бъдат по-добре управлявани и да помагат при управлението на електропреносната мрежа.

Интервюто взе Ивайло Станчев