Мартин Георгиев: Има и скрита миграция от свободния към регулирания пазар на ток

България е в позитивна ситуация спрямо много други страни, предвид че има възможност да произвежда електроенергия повече от нуждите на потребителите в страната и това производство е основно от местни енергийни ресурси. В тази връзка, не очаквам затруднения със сигурността на снабдяване и дори очаквам да продължим да играем ролята на гарант за електроснабдяването на Балканския полуостров.

НЕК активно участва на енергийния пазар като продава ток. Как обаче се работи в такава динамична среда, когато само за дни цените варират със стотици евро на мегаватчас?

Особено в България това е още по-сложна задача, тъй като тук, за разлика от другите европейски държави, има задължение всички количества електроенергия да се търгуват на една единствена борса. И то с условието предния ден, до 15 часа местно време, което е 14 часа централно европейско или средата на работния ден, да се обяви търга, който ще се проведе на следващия ден. При тази динамика на цените е много трудно да се прогнозира и управлява търговската дейност в такива времеви периоди.

Друг е въпросът, че ликвидността на борсите в цяла Европа е спаднала значително. Има едни цени, които се виждат на екраните, но реално се тъгуват много малки количества.

НЕК следва практиката да предлага регулярно определени количества енергия, вместо да предложи всичко наведнъж. Защото има голям риск да се допусне грешка.

Вие предлагате основно енергия от ВЕЦ?

Много е трудно да се каже какъв точно е микса. Основно НЕК е обществен доставчик и това е първото му задължение - да осигури количествата за регулирания пазар. Това става по квоти от АЕЦ "Козлодуй", от т.нар. американски централи с дългосрочните договори, както и от собствено производство на ВЕЦ.

Големият проблем е, че от дейността на обществен доставчик често има излишък на енергия в най-нежеланите часове с най-ниски цени, и обратно - има недостиг в пиковите часове с най-високите тарифи. По тази причина НЕК трудно може да продава енергията си от ВЕЦ когато прецени - в по-скъпите пикови часове на борсата.

Тук е интересно да се каже за дългосрочните договори с ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтрурГлобал Марица изток 3". Дълго време те бяха определяни като скъпи, но сега реално са значително по-изгодни от пазарните цени...

Какви са данните за полугодието?

Поради слабост в ценовата регулация, НЕК е на загуба от 67 млн. лв. за полугодието. Конкретната причина за това са задълженията да се обезпечава регулирания пазар, където през изминалия регулаторен период общественият доставчик доставя енергията на крайните снабдители на цена 108.37 лв./мВтч, а купува от производители на цени до 400 лв./мВтч.

Въпреки това НЕК се стреми да оптимизира продажбите, като за 8-те месеца на 2022 г. са реализирани 2 730 519 МВтч. Положителният финансов резултат, постигнат от дружеството за първите 7 месеца вече е 230 млн. лв.

Нали след това получавате компенсации от Фонда "Сигурност на електроенергийната система" за тези пропуски в ценовия модел?

Компенсират ни за това, което е било предвидено. В случая в ценовото решение е заложено, че за регулирания пазар ще им трябва по-малко енергия от реалното заявената. Разликата за изминалия регулаторен период (от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2022) е около 1.3 млн. мВтч. Тази енергия НЕК я е осигурил срещу непланиран разход от около 300 млн. лв. От тях 252 млн. лв. ще бъдат компенсирани на равни месечни вноски през настоящия регулаторен период, а 47 млн. няма да бъдат компенсирани.

Този недостиг се вижда в края на регулаторния период, както е сега. За второто полугодие на годината очакваме много положителни резултати, тъй като влизаме в нов регулаторен период и поне в началото му няма да има тарифни дефицити.

А какво е обяснението за този ръст на потреблението на регулирания пазар. Би трябвало дори да е обратното след връщането на хората в офисите от лятото на 2021-а.

Ако това повишаване в консумацията на електроенергия за сметка на други енергийни източни продължи, особено в големи градове като София, където парното може да бъде заменено с климатици и конвектори, ще издържи ли мрежата?

Това конкретно не мога да коментирам, тъй като разпределителната мрежа се управлява от Електроразпределителните дружества. Знам че зависи от района и квартала - в новите сгради, които са проектирани за газ, електрическата мощност е значително по-малка и при тях може да има проблем.

И все пак позитивно е, че в България имаме преимуществото да не сме притеснени от наличността на електроенергията и до голяма степен от разходите за производството ѝ, тъй като се ползват местни ресурси. Това, за разлика от повечето балкански страни, ни дава голям комфорт.

Синдикатите усилено говорят за ограничаване на износа на ток с цел по-ниски цени на вътрешния пазар. Как гледате на това предложение?

Аз не мисля, че тази идея ще бъде в полза на обществото. Това е крайна мярка, която може да се приложи единствено, ако има опасност за сигурността на доставките в страната. България се явява значителен износител за региона, изнасяйки около 25% от произведената в страна електроенергия. Генерираните от износа приходи подпомагат позитивните резултати на производителите на електрическа енергия и осигуряват паричен ресурс, с който се компенсират стопанските потребители и се осигурява поносима цена за бита. Загубата на приходи от износ ще има негативен ефект върху енергийния сектор и съответно ще намали възможностите за осигуряване на средства за програмите за подпомагане на бизнеса.

България като страна-член на ЕС изпълнява нормативните изисквания за свободна търговия на стоки и услуги и

ограничаването на износа нарушава правилата на функциониране на Съюза, което може да доведе до санкции.

Тази година заради сушата производството на ВЕЦ-овете е по-малко. Какво е състоянието на язовирите сега и очаквате ли ръст на производството в последните месеци?

Към 31 август наличният воден обем в язовирите, стопанисвани от НЕК, е 72.8%. Анализите показват, че за разлика от 2021 г., стойностите на реализираните притоци през 2022 г. са над 20% по-ниски и годината се характеризира като средно суха към суха.

С оглед на наличния воден ресурс и прогнозите към момента, очакваме производството да бъде с около 25% по-ниско от миналата година. Оптималното използване на ВЕЦ е основен гарант за сигурността на електроенергийната система и затова искаме да имаме по-голяма сигурност за зимния период като съхраняваме водните ресурси сега.

Една от ключовите централи - ПАВЕЦ "Чаира" претърпя тежки аварии и имаше много спекулации за причините, свързани с ремонт на съоръжението. Знае ли се вече какво точно се е случило в централата и кога ще може да заработи тя? Съответно колко ще струва ремонта и кой ще го извърши?

"Чаира" продължава да е официално в рехабилитация. Както знаете, на 22 март по време на водни проби с един от рехабилитираните хидроагрегати се появиха необичайни пукнатини по стационарни метални детайли от турбината. Към момента се извършва анализ на причините, довели до инцидента с хидроагрегат #4. В момента се договаря допълнително обследване на друг хидроагрегат, който е в процес на рехабилитация, с което да се оцени състоянието на турбината, както и при необходимост да бъдат извършени допълнителни ремонтни дейности.

Също така вече са проведени преговори и с международни консултантски компании с богат опит в анализирането и установяването на причини за подобни събития, които да вземат участие, както в разследване и установяване на причините за инцидента с хидроагрегата, така и с оценка на състоянието на останалите хидроагрегати.

Друг хидроагрегат е напълно рехабилитиран, но тестове ще бъдат направени след завършване на описаните по-горе анализи, за да се гарантира сигурност по време на пробите, както и надеждната работа на всички съоръжения в бъдеще.

Очаква се към края на годината да има готови резултати от анализите на различните включени в процеса организации, на база на които ще се оцени възможността за въвеждане на хидроагрегат в експлоатация.

А има ли конкретни прогнози кога централата ще заработи?

Това е основен приоритет. Водят се интензивни разговори с международни компании с експертиза в сектора, включително "Тошиба", които първоначално са участвали в изграждането на ПАВЕЦ "Чаира". Истината е, че всички казват, че не са виждали досега такива повреди в кариерата си. И поради тази причина е много трудно да се намери компания и експерти, които да са уверени, че ще установят точните причини за аварията и могат да дадат указания как да се ремонтира.

Оказва се, че в момента, заради високите цени на енергията и особено балансиращата, която се предоставя от ВЕЦ, има страхотен бум в проектирането и строителството на язовири, ВЕЦ-ове и ПАВЕЦ. И реално всички компании, които биха могли да ни помогнат, са изключително натоварени. А същевременно в последните 10 години, когато не са се правили такива проекти, експертите са се разпръснали. И сега е доста трудно дори за един час конферентен разговор да успеем да организираме.

Докато се правят ремонтите на "Чаира" работи ли се по проекта за язовир "Яденица", който би увеличил значително капацитета за работа на централата?

Имаше изискване в Плана за възстановяване НЕК вече да не е обществен доставчик. В сегашната ситуация какво би означавало това и въобще кога ще се случи тази задължителна реформа?

За НЕК функцията обществена доставка е повече ангажимент, отколкото да носи ползи на компанията. Отпадането на тази роля е естествена следваща стъпка в процеса по либерализация на пазара. Необходими са законодателни промени, за да се реализира гладко тази промяна, като е от съществена важност да се установи механизъм, който да компенсира разходите на участниците на пазара.

Министерството на енергетиката съвместно с други институции и дружества, между които и НЕК, разработва модел за либерализацията на пазара на едро на електроенергия. Това няма да засегне крайните потребители, но ще промени модела за осигуряването на енергията. Финализирането и приемането на модела е свързано със законодателни промени, т.е. необходим е работещ парламент, който да ги разгледа и приеме.

Следващата стъпка в либерализацията на пазара е свързана с пълното освобождаване на цените за бита. Очаква се това да се случи до 2026 г.

Как ще изглежда НЕК след извършването на тези реформи?

След осъществяването на либерализацията на пазара НЕК ще концентрира усилията си върху дейностите по експлоатация на стопанисваните язовири, съхранение и производство на енергия от ВЕЦ, рехабилитация на самите централи, както и оптимално търговско управление на закупената и произведена електрическа енергия.

Работим и за проекти за плаващи фотоволтаични централи в язовирите. Те имат доста предимства - не заемат земята, има естествено охлаждане, свързват се лесно към мрежата, но най-вече намаляват изпарението на вода, което е един от основните начини за губене на воден ресурс. В момента анализираме кои язовири са подходящи за такива соларни централи. Има и някои неясноти в законодателството, които трябва да бъдат изгладени. Но това е посока, в която ще работим.

Интервюто взе Ивайло Станчев