Васко Начев: "Газпром" в момента е изтупан брашнян чувал

Това трябва да е ясно и на българските политици, защото те в момента се опитват да говорят с тях, а в това няма смисъл.

А кога ще се нормализират цените на природния газ?

Не през следващата година, но през пролетта на 2024 г. гарантирам, че нещата ще са съвършено различни.

Проблемът в европейския индекс TTF ли е? Русия изцяло може да дирижира цените по него, но друга референция няма.

Голямата грешка на Брюксел е, че от 2015 г. се залагаше на руски газ и Москва осъзнаваше силата, която ѝ се дава. Войната в Украйна донякъде е следствие от знанието на Кремъл, че Европа няма избор.

ЕС и светът иска повече възобновяеми източници на енергия, какъв е пътят?

Повече ВЕИ значи повече газ. Няма с какво друго да се балансира на днешен етап. Ядрената енергия е базова мощност, но тя не може да се включва и изключва постоянно. А газовата централа може, когато ВЕИ не работят достатъчно.

Каква беше ситуацията в България преди 10 години, когато беше наложен мораториумът на добива на шистов газ и има ли промяна спрямо сега?

Промяна реално няма. Нека разкажа за мораториума. Първият вариант на мораториума беше да не се упражнява налягане повече от 20 бара, което означава сондаж на не повече от 200-300 метра и възпиране дори на стандартни водни сондажи. Това блокираше всякаква дейност- от нагнетяване на хранилището в Чирен до водочерпения, което беше безумие. Хората, които го предлагаха тогава бяха Мариана Христова и Борислав Сандов (министър и вицепремиер в правителството на Кирил Петков). През 2012 г. беше проведена временна комисия в парламента, на която въпросния вариант беше премахнат, като идеята беше да се внесе яснота. На едно заседание декември месец бяха поканени доста компетентни американски представители, които бяха в България по съвсем различна причина, с идеята те да могат да изкажат експертност по темата. Тогава именно двамата горепосочени водеха презентация против добива на шистов газ с извадени от интернет картинки и без ясното знание за какво става въпрос. В този момент в България нямаше хора, които пряко да разбират от материята. (бел. ред. Васил Начев е сред малкото българи, които са ръководили шистов добив на газ и има технологичен и инженерен опит в сферата). Бяха свалили едно клипче от минна галерия, в която има изтичане на вода и твърдяха, че това е сондаж за шистов газ. За съжаление, това беше елементарна манипулация и аз веднага се изказах срещу това по време на комисията. Избухна скандал заради техния опит за манипулация, временната комисия спря, а въпросните лица напуснаха стаята без да кажат дума.

Това заседание свали маските.

Кои са спекулациите, които тогава са циркулирали, а от днешна гледна точка са абсурдни?

Една от най-големите спекулации е, че химикалите се използват, за да разбиват скалата и да я правят на "пихтия". Това няма общо с реалността. Идеята на химикалите, които се използват във фракинга, и конкретно пясъкът, който се използва (frac sand) е той да не се утаява. Споменаваше се числото "700" за използваните химикали. Истината е, че всяка компания си има собствена рецепта, която ревностно си пази.

Когато се прави фракинг в шистови формации с цел извличане на нефт, химикалите са около 11 на брой, а при газ - те са около 7. Нито една компания не иска да харчи безразборно за химикали ако няма нужда.

Друга от опорните точки беше, че адски много вода се използва и едва ли не водата на земята ще свърши. В последно време се избират само продуктивните зони, в които постъпва газ, а не се прави хидравлично разбиване на огромни параметри, както преди. По този начин обемът на използваната вода се свали 10 пъти.

Защо намалява, ако казвате, че намалява и използването на химикали?

Една добавка във фуражите на кравите в Индия, Гуарова гума, беше пренесена в САЩ и направи революцията. Тя заменя редица химикали, които носят пясъка (като латекса) и чрез нея той се пренася под налягане и прави микропукнатини ефективно. Общо взето така се извлича и газът.

Откъде тогава идва това замърсяване с химикали, което циркулира за шистовия газ?

Имаше съмнения, че фракингът (напукването на скалите) може да достигне до воден хоризонт, да замърси и така питейната вода да замине "на кино". Много е важно уточнението, че вода за питейни нужди в света на много малко места се сондира под 300 метра. Едно от тях е в Йордания, там водните сондажи стигат до 700 м. Но на почти всички места водата под 300 метра не става за пиене, нейната минерализация е много висока и все едно човек пие солена вода.

Всъщност това е и основната разлика между конвенциалния и шистовия газ (неконвенционалния). Добиването на втория не става с нормално сондиране, а е нужна интензификация на пласта-пясъкът плюс химикалите.

Точка 2 на мораторума у нас гласи, че се забранява инжектирането на такива флуиди с цел извличането на въглеводороди (газ, нефт). Тоест, забранен е фракингът, а не конкретно проучванията или добива.

В някой случай при добиването на стандартен газ от пясъчници също има нужда от вкарването на пясък и химикали (фракинг). С този мораториум, това също би било блокирано.

Вярно ли е, че за находището в Чирен се е използвал фракинг?

Там са се използвали различни технологии от едно поколение български инженери, които са обучени в Азърбайджан навремето - страна с огромни традиции в материята. А иначе за първи път фракинг е направен през 1947г. в световен мащаб.

Говорейки за България, защо да може геотермална енергия, а да не може шистов газ?

В определени случаи (сухи формации) има задължителна нужда от фракинг в геотермията. Просто така работят сондажите и няма как да се направи по друг начин. Тоест, технологията е нужна и при геотермията, ако имаме такива надежди.

Предвид геологията на България, има ли нужда от фракинг за извличане на геотермална енергия?

Тук има дълбоко неразбиране по темата. Ние имаме много извори с добър температурен градиент на малка дълбочина, но той е недостатъчен и става за отопление, но не за промишлени варианти. Същото важи и за София до някаква степен.

Работех в Кувейт, когато участвах в един подобен проект в Равно поле на мои начала. В крайна сметка нищо не се получи и се отказах заради рушветните практики в общината.

Какво успяват да направят в САЩ, за да предизвикат шистовата революция? Те правят огромна крачка напред в енергийната си независимост като започват да добиват шистов газ.

Специално за разработката на шистови формации трябва да има хоризонтална част в сондажа. Това е преди фракинга и когато се съчетаят двете, се добива газът.

Глобално погледнато САЩ започват първи да използват тази комбинация за добиването на шистов газ. И това е т.нар. шистова революция, която дърпа целия свят напред и дори България. Може би без нея технологично щяхме да сме доста по-назад.

Втечненият газ, който България сега купува е всъщност шистов. Нали така?

Да. Цялата американска индустрия в момента разчита на шистовия газ.

Разкажете малко за ситуацията с американската компания Chevron, която искаше да прави проучвания в България, но не успя заради мораториума?

Срещнах се с тях, защото тогава аз бях един от малкото, които имаха позиция по темата и се опитвах да помогна нещо хубаво да се случи в България. Те директно ме питаха какво искам в замяна... Отговорих им, че го правя просто на добра воля и че имам достатъчно добра работа в Индонезия.

Така може да се разбере какво са очаквали и срещали в България.

Може ли да се върнат в България?

Това е една от най-големите компании в света. Такива компании взимат кардинални решения, те няма да искат да присъстват само у нас, а в целия регион - и в Румъния например. В противен случай няма да им е изгодно. Преди 10 г. те бяха навлезли в страните от целия Карпатски масив, от България до Словакия, където се предполагаше, че има залежи.

Една от много важните теми за шистовия газ, наравно с всички спекулации, е за българските залежи. Излезе информация за налични между 450 и 900 млрд м3.

Данните, които се обсъждат, винаги са от проучвания на Direct Petroleum, направени през 2009 г. и 2011 г. Това не е сред първенците в сектора, а е малка компания без особен опит.

Те бяха направили един сондаж край Койнаре (конвенционален). Там нямаше въобще достатъчно газ и не си струваше да се прави инфраструктура. Втори сондаж беше направен в Етрополската свита. Там има голяма мощност в пластта, но скалите са много млади, Предбалканът е силно нагънат. Което означава, че хоризонтален сондаж би бил изключително труден.

Газ има, но никой не знае колко точно има. И никой не може все още да каже. Числата са пресмятани на базата на някои находища и умножени по мощността и големината на трасето. Така всеки говори каквото му падне без да е подплатено с факти.

За мен най-интересната част е в Северна България, блок Нови Пазар, където Chevron се бяха ситуирали. Там е малка дълбочината- 2500-3000 м. и има големи надежди за развитието му.

Нека видим следния сценарий: мораториумът пада и в България има залежи шистов газ, които си струва да бъдат добити. Какво правим и колко време отнема?

Минимум две години ще минат докато се намери голяма компания, премине процедура по преговори и се подпише контракт за проучване. Поне още две години отнема да се направи сеизмика и още година и половина за интерпретация на данните. Оттам насетне- има нужда от година и половина за мобилизация на оборудването и да се поръча всичко необходимо. Тоест, това може да стигне до 10 години.