Хюбърт Котони, ЕИФ: Парите, които инвестирахме преди 10 години, родиха второ и трето поколение фондове

Днешният подпис от ОББ под първите гаранции по InvestEU е просто още един подпис, който доказва, че имаме правилните продукти. През InvestEU е малко по-трудно, защото политиките на инструмента са по-строго артикулирани и финансирането на бизнеса трябва да постига конкретни цели.

Кога очаквате, че ще има още подписи по гаранционните споразумения?

- Преглеждаме предложения дори в този момент, докато си говорим. Буквално всички български банки са кандидатствали по програмата. Преди малко, по време на подписването на споразумението с ОББ, се пошегувах с подписващия от тяхна страна, че трябва да спрат да купуват банки, защото не искаме монополи, а конкуренция на пазара (ОББ е собственост на белгийската KBC, която вече е собственик и на Райфайзенбанк в България - бел. ред.). Шегата настрана, има много силни и добри банки в България. Както казах, всички са кандидатствали и разглеждаме предложенията.

InvestEU е много фокусирана програма с цел да помогне на малките и средните компании да преминат през зелена трансформация, с дигитална програма към нея. Това е особено важно днес, когато има толкова много проблеми с веригите на доставки. Ако днес не си интегриран във веригата на доставки, както много европейски предприятия не са, това води до проблеми. Чрез тази програма искаме да помогнем на компаниите да направят добри инвестиции в хардуер, софтуер и хора. Интерес очевидно има.

Много неща се случиха от 2018 г. насам. Първо пандемия, после война и много други събития между тях. Как се промениха възгледите и прогнозите ви през тези години?

- Пандемията беше много странен, но в един смисъл невероятен период за нас. Преди коронавируса ЕИФ отпускаше около 10-12 млрд. евро финансиране на година. Правехме по около 400 транзакции с финансови посредници. През 2021 г. подписахме финансиране за 31 млрд. евро, тоест почти тройно увеличение - и при около 600 договора с посредници. Очевидно, основната причина е заради гаранционния фонд на ЕС, но за да ви отговоря на въпроса: когато нещата станат трудни, ЕИФ става по-важен като инвеститор и институция. Коронавирусът беше тест и предполагам, че успяхме да го преминем. Разбира се, ние видяхме и къде са ограниченията ни. Не можеш със същия брой хора, със същия софтуер, със същата инфраструктура, изведнъж от днес за утре да работиш три пъти повече. Може да го правиш в рамките на година, но след това ще трябва да промениш нещо. Ситуацията обаче ни помогна да ускорим процеса към пълна дигитализация.

Какво следва от това - връщате се към нивата преди пандемията или ЕИФ се разраства като институция?

- Тази година (2022 г. - бел. ред.) раздадохме някъде около 9 млрд. евро, но това е, защото годината преди това раздадохме 31 млрд. евро. Пазарът се намества. Средносрочно смятам, че ще сключваме транзакции на стойност около 12 до 15 млрд. евро на година. Причината е, че InvestEU и другите програми, които ще последват, са много по-концентрирани в конкретни политики. Това прави нас по-концентрирани инвеститори. Ние трябва да обучим банките, фонд мениджърите, трябва да ги държим за ръцете и да дефинираме наистина конкретни цели за инвестиции. Времето на общите, ванилови инвестиции, приключи. Затова трябва да работим с банките, с фондовете, с компаниите, до които стигат парите. Затова и в InvestEU има цял пакет, който е за консултации - за да може посредниците и малките и средни предприятия да разберат какво се търси по отношение на дигитални и зелени инвестиции. Мисля, че това е една от печелившите формули, защото без насоки не можеш да направиш такава голяма промяна. Европа все още има около 25 млн. малки и средни предприятия. Ако те не могат да станат зелени, имаме проблем. Затова не можем да ги оставим просто така. Това е нашата задача.

Какви са плановете ви за България до 2025 г.?

- До 2025 г. трябва да сме инвестирали всички средства по InvestEU, защото тя е предварително финансирана програма. Бих искал да видя още подписи, като този на ОББ днес, защото различните банки финансират различни видове предприятия. Уникредит например финансира сравнително по-големи компании, докато други се насочват към по-малки. Важното е тези пари да направят икономиката на България устойчива.

По отношение на дяловите инвестиции, се радвам, че днешният подпис от страна на Министерството на инвоациите и растежа (МИР) е краят на един път, който вървим от много години насам. Тези подписи (по Плана за възстановяване и устойчивост - бел. ред.) трябва да помогнат на компании не само да растат, но и да преминат успешно прехода към зелена и дигитална икономика.

През последните 10 години тук се зароди много жива екосистема за рискови инвеститори и предприемачи и с тези нови подписи добавяме още капацитет за инвестиции. От една страна имаме сериозен политически комфорт, защото страните откликват към инициативата за държавния компонент на гаранциите. От друга, тези 180 млн. евро за дялови инвестиции ще идат там, където трявба.

Преди 10 години казахте в интервю пред "Капитал", че ЕИФ е в България, за да инвестира "умни пари". Тогава на практика липсваше тази екосистема, за която говорите сега - тя се роди именно с пари от ЕИФ. В ретроспекция, "умни" ли се оказаха тези пари?

- Ако бях политик, вероятно нямаше да ми хареса този въпрос, но не съм политик и ми харесва много. Стоя пред вас десет години след като дадохме 20 млн. евро (на Eleven и LAUNCHub - бел. ред.) и мога да ви кажа, че най-важното е едно: това, което създадохме в България, е толкова стабилно, че няма значение кое правителство управлява. С аргументи и данни можем да докажем колко успешни бяха тези пари по JEREMIE програмата. Не беше лесно. Тогава от министерството на икономиката на България ни караха да правим неща, които не бяхме свикнали да правим, но това се оказа много добро решение.

Парите, които инвестирахме тогава, родиха второ и трето поколение фондове. В тази индустрия, ако имаш второ и трето поколение със същия екип, това е много голям показател за успех. Тогава тези първоначални капитали са помогнали на мениджърите да подбутнем правилните компании към растеж. Сега тези мениджъри привличат частни капитали извън България - друг белег на успеха. С парите, които инвестирахме, много хора се върнаха в България. Изведнъж страната може да предложи неща, които не можеше да предложи преди десет години. Хората се връщат от Лондон, от САЩ, за да влязат в български компании. Това е огромен успех. Ако не се лъжа, от последните четири български фонда, с които подписахме, всички са второ или трето поколение. Те не съществуваха преди десет години. Това е и отговорът дали рискът ни се е отплатил. Ако не беше, трябваше да обясня пред парламента, пред ЕК, да обясня какво се е случило. Случи се обратното - като погледна JEREMIE програмата, тя вече се реинвестира. Както и да го погледна - от гледна точка на хората, на екосистемата, дори на европейския бюджет, това е успех. Гордея се, че изявлението ми отпреди десет години се е сбъднало.

Ако погледнем по-широко, какви разлики виждате между България и други страни от Централна и Източна Европа?

- Най-големият плюс на България е постоянната отдаденост към самата индустрия за рискови капитали. Казах го и преди малко - въпреки всички политически промени, никога не сме спирали да реинвестираме. Друго нещо, което силно се надявам да стигне до правилните хора чрез това интервю, е нуждата от институционални инвестиции в стартъпи. В България няма закон за инвестиции от застрахователни компании и пенсионни фондове във фондове за рисков капитал. Има нужда от местни инвеститори в този клас. Виждам, че вече се работи по този проблем.

Това, което виждаме чрез инвестираните от нас 110 млн. евро в последните четири фонда в България, е, че те набират много повече частни капитали, отколкото преди. Това е много важно. Когато започнахме да инвестираме в български фондове, съотношението наши и чужди пари беше 3:1 или най-много 1:1, и дори това беше много трудна задача. Днес съотношението най-често е 1:2 или 1:3. Инвеститорите се чувстват спокойно, когато инвестират заедно с нас. Ние приемаме това за огромно постижение - не само наше, но и на фонд мениджърите, които сами по себе си се превърнаха в звезди и вече самите им имена привличат частни инвеститори. Не искам да се повтарям, но ако пътят се отвори и за български институционални инвеститори, това ще бъде голяма стъпка напред.

Интервюто взе Йоан Запрянов