Интервю | Вече няма трета страна за "триъгълни сделки" с оръжие за Украйна

Вследствие на натрупването са необходими над 35 млрд. лв. за българската армия, за да придобие тя вида, в който всеки един министър на отбраната би искал да я види. И това не е случайна цифра - тя е резултат от последния стратегически преглед на отбраната. Затова, както знаете, беше направен инвестиционен план-програма, в който отделихме 13 приоритетни проекта и това беше с цел да се съобразим с моментното състояние на икономиката.

Каква част от тези 35 млрд. лв. биха отишли за въпросните 13 проекта?

При 188 необходими бойни способности, говорим за около 40 от тях.

Как си обяснявате бламирането на вашата програма за военна модернизация в парламента?

Не знам дали терминът е точно бламиране, но служебното правителство определено няма политическата подкрепа, която би имало едно редовно. При редовно правителство политическата партия, която го е излъчила, естествено, застава твърдо зад него. В случая нямаме такава и това изигра съществена роля, за да бъде пренебрегната програмата за модернизация. Това според мен е основната причина.

Да, имаше въпроси по отношение на програмата, разгледана само на едно заседание, информативно. Основният въпрос беше- защо един проект варира между 500 млн. лв. и един милиард. Опитът е показал точно това. И в момента получените отговори на запитванията за информация за бойна машина на пехотата показват нещо подобно - между 1 и 2 млрд. лв. цена, тоест в много широки рамки. Знаете, че понякога се получава военната експертиза да иска едно, а политико-военната група решава друго. Така че е трудно да се прецени точно колко ще струва даден проект и да бъде заложено точно в една такава програма.

Каква е причината президентът, а и вие като назначен от него служебен военен министър, енергично да се противопоставяте на изпращането на оръжие за Украйна и то в разрез с решението на парламента и преобладаващата позиция сред съюзниците ни?

Това, което министерство на отбраната прави, е в строго съответствие с решенията на Народното събрание. Може би този въпрос трябва да бъде зададен към предишните управляващи от редовното правителство на Кирил Петков, когато в парламента взеха решение да бъде предоставена само военно-техническа помощ. Защо тогава не предоставиха военна помощ на Украйна? Военна помощ на Украйна беше предоставена от сегашното служебно правителство. Да, на основание на решение на Народното събрание. Така че аз не разбирам къде виждате това енергично противопоставяне.

Да, когато става въпрос за лишаване на българската армия от способности, аз енергично се противопоставям. Никой не е отменил конституционните задължения на въоръжените ни сили. Никой не е променил закона за отбраната и въоръжените сили, където ясно е разписано кой отговаря за изграждането и поддържането на необходимите оперативни способности. Така че има нормативни документи, които позволяват и не позволяват какво може да бъде предоставено. Това, което е дадено, е в топ 3 на това, което Украйна пожела.

В същото време, към нас идваха и други заявки по отношение на нашите зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) С-125, С-200 и С-300, за изтребителите МиГ-29, за Су-25. Но как ние да ги предоставяме, при условие че изтребителната ни авиация, благодарение на предходните правителства, е докарана до положение да броим всеки един час, всяка една минута полетно време. Няма как да се лишим едновременно и от зенитните комплекси, и от изтребителите. Това е причината аз да изляза и да кажа, че съм против даването на зенитните комплекси, ако няма заместващи платформи.

Това означава ли, че ако теоретично в един момент дадете повече, военна прокуратура може да започне да ви търси отговорност - на вас или на генералите, че сте заплашили мобилизационната готовност и националната сигурност?

Напълно сте прав. Даже очаквам, че следващите правителства ще ми търсят отговорност, ако направя това. Не би следвало да търсят отговорност от военната експертиза, а от министъра на отбраната, защото той си е сложил подписа.

Имало ли е искания от украинска страна за още помощ след решението на парламента?

Имало е, включително и когато бях в Киев на среща с техния министър на отбраната. Коментирахме какви конкретни нужди има украинската армия, за да мога и аз да имам свобода впоследствие по време на т.нар. "триъгълни сделки", ако се бяха осъществили. Това беше основната идея на моето посещение там. Впоследствие идваха и други искания, участваме и във формата "Рамщайн", където всеки път се излагат желанията на украинската страна. Естествено, на първо място е противовъздушната отбрана, боеприпасите, бронетанковата техника и т.н.

Доколко според вас предоставянето на оръжие и боеприпаси на Украйна потенциално би застрашило отбранителните способности на българската армия?

Да се върнем отново към зенитно-ракетните комплекси. Ако ги бяхме дали, без да имаме заместващи платформи, как и по какъв начин ние щяхме да прикриваме нашето небе? Как щяхме да гарантираме въздушния суверенитет на страната ? Зенитно-ракетните комплекси са важни. Те взаимно се допълват с изтребителната авиация. Но когато и двете са в доста затруднено положение и ако едното бъде предоставено, тогава задачата става неизпълнима.

Говорили ли сте с други страни за разполагане на съюзническо ПВО у нас? В Словакия вече има системи Patriot. И докъде стигна многонационалната европейска инициатива за придобиване на израелска ПВО от типа Arrow 3?

Европейската инициатива е много хубава. Става дума за закупуване на единни зенитно-ракетни комплекси (ЗРК), само че е твърде рано да се мисли за тях. И като че ли нашите съюзници не мислят да ускоряват кой знае колко процеса поради простата причина, че те разполагат с необходимите комплекси на необходимото технологично ниво. Докато при нас тази модернизация е закъсняла. Ние трябва колкото се може по-бързо да обновим своите ЗРК и не само тях - като цяло трябва да се направи модернизация на армията. Докато те могат да позабавят леко темпото. В такъв смисъл казвам, че тази инициатива е много хубава, но това не значи, че българската страна не трябва да работи в посока за модернизация на ЗРК и придобиване на нови такива.

По отношение на заместващите платформи - и там сме водили много разговори, включително и с представители на фирми. Изпратили сме и документи до наши съюзници, с които сме искали да ни предоставят ЗРК, а ние да предоставяме нашите С-200 или С-300. Но България трябва да разполага с комплекси със средно и далечно действие, макар и стари. Няма как да останем без такива.

Каква част от боеприпасите и оръжейните системи в мобилизационния резерв са на края на своя жизнен цикъл?

Голяма част. Но ние трябва да ги имаме. Даже след време, когато придобием ново оборудване, една част от тях ще останат в мобилизационния резерв. Но придобиването на ново оборудване не става за година, две или три. Само един пример. Ако искаме да придобием HIMARS, ще ни трябват 8 години от заявката до пристигането. Направили сме конкретно запитване и имаме конкретна информация. И Румъния е поръчала, и Полша поръча. Надявам се въпросът- защо не сме го направили по-рано, няма да бъде отправен към служебния кабинет.

Не е ли точно сега моментът да се активизираме за т.нар. "триъгълни сделки" за оръжие (предоставяне на западна техника срещу трансфер на съветска за Украйна - бел. ред.)? Гърция успя да го направи, Чехия, Словакия, Словения, Хърватска - също.

Да не забравяме и Полша. Но те са започнали да го правят в началото на войната - март, април, май 2022 г. Тогава са водени разговори. Веднага след като беше взето решението на Народното събрание, изпратихме до наши съюзници искане за такива триъгълни сделки. Само една страна откликна.

Впоследствие се активизирахме, създадохме работна група, която беше готова да пътува натам, но по една или друга причина нещата не се получиха. Тази съюзна държава започна да изпраща оборудване към Украйна директно. Закъснели сме във времето. Това можеше да се случи, ако 47-мото Народно събрание беше взело адекватно решение за оказване на военна помощ, а не за военно-техническа.

Желанието за власт надмогна над желанието за модернизация на българската армия тогава, сега е прекалено късно. Лесно е да се обвинява служебния кабинет. Въпросът ми е: защо тогава те не направиха стъпка във вярната посока, за да се сключат триъгълните сделки? Защото единият партньор в четворната коалиция щеше да излезе от управлението и това беше причината? Понякога трябва да се вземат и такива решения, не желанието за власт да бъде водещо.

Съжалявам, но това е самата истина. Не сега, същите тези хора да обвиняват мен и моя екип за това, че не сме искали да предадем нашите изтребители, не сме искали да направим замяна за бронетанкова техника. Не, то няма кой да ни предостави. Вие видяхте, че танковете Leopard тръгват за Украйна, Германия дава бойни машини Marder, масово навлизат западни системи...

Тоест според вас Украйна вече няма да иска екссъветска техника?

Украйна ще продължи да иска съветска техника по простата причина, че нуждите ще бъдат съществени. Тази война ще продължи, тя няма да свърши утре или вдругиден. В резултат на това, нуждата както за западни образци, така и за съветски, ще продължи да расте.

Прозорецът за нас обаче е затворен, защото западните страни изпращат директно в Украйна. Вече я няма третата страна за триъгълната сделка. Ние няма с какво да попълним нашите способности, които ще бъдат предоставени на Украйна, защото третата държава, която би ни предоставила западна техника, я няма.

В този контекст има ли в министерство на отбраната предложение от САЩ за предоставяне на бронирани бойни машини Stryker - като "триъгълна сделка" за Украйна или сделка тип "правителство-правителство"?

Хубав въпрос, но никой не дава, а продава. Имаме отговор на наше запитване за информация, само че по американския модел LOR for Price and Availability (P&A). Затова се позабавихме, защото той дойде малко по-късно от отговорите на запитванията, които бяхме изпратили до различни компании. В момента този отговор от американска страна се анализира. Само мога да кажа, че е доста примамлив.

Какво трябва да се направи, за да се форсира модернизацията на сухопътните войски, защото в последните поне 20 години са големият губещ при инвестициите в отбрана? На фона на ВВС и флота, те като че ли не получават нищо.

Не бих казал, че е така. Да, в момента те получават документи, защото времето е изпуснато. Проектът за придобиване на бойни машини на пехотата е прекратен април 2021 г. и до август миналата година не беше пипнат. И аз не зная - и служебните правителства, които бяха до тогава, и редовните, и министрите, не са активирали този проект. Активирахме го ние, защото министерството действително е длъжник на сухопътните войски.

Едновременно с това активизирахме проекта за придобиване на 155-милиметрови гаубици. Модернизацията на сухопътни войски трябва да върви с ускорено темпо. Това, което сме декларирали (пред НАТО - бел. ред.) , е ясно - декларирали сме бригади, така че трябва да ги оборудваме с необходимата техника. Хубавото, което поне беше направено, е модернизацията на танковете Т-72. Това е нещо, което им даде допълнителен живот и смисъл - с новите системи, със системата за управление на бойното поле (BMS), която се поставя на танковете.

Мислено ли е нещо по-радикално в тази посока - например за придобиване на нов тип танкове? Все пак Т-72 е съветска платформа, а очевидно работата с държавите от бившия СССР се очертава да е проблематична.

Нито времето на танковете е отминало, нито на артилерията. В момента виждаме една класическа война. Така че в този смисъл, танковите войски и артилерията все повече ще бъдат извеждани на челни позиции.

Да, Т-72 е съветска платформа, стара е. Пак казвам: с тази модернизация й даваме нов живот, но определено поддръжката й няма да бъде толкова лесна. Ако се върнем пак на триъгълните сделки: какво бихме получили при подобно нещо? Бихме получили Leopard 1A5. От коя година концепция е той - с модернизацията и всичко?

Така че трябва да бъдем много внимателни, когато говорим за модернизация с триъгълни сделки. Постигаме съвместимост (със съюзниците) - факт и никой не може да го оспори. Но проблемът, който възниква, е много по-дълбок. Все още имаме ремонтни предприятия, нашите военнослужещи са усвоили чудесно техниката, с която боравят в момента. Идването на едно ново въоръжение, танк Leopard или бронирана машина определено води след себе си логистика, друг калибър муниции, обучение, ремонт - все неща, с които не разполагаме към момента.

Тоест не е въпросът да получим нещо от нашите съюзници, но трябва да мислим как ние ще го осигурим в логистично отношение. Неслучайно на Мюнхенската конференция канцлерът Шолц каза нещо много важно: да, постигнахме единодушие по предоставянето на танковете Leopard на Украйна. Но това, което забравихме и на което трябва да обърнем особено внимание е, че след тези танкове трябва да тръгне керван с логистика, за да могат те да бъдат поддържани в изправно състояние.

Наши колеги, които коментират по телевизиите как ние трябва да вземем един тип, втори тип, трети тип, четвърти тип- пропускат точно тази съществена подробност, че тази техника трябва да се поддържа изправна.

Това не означава ли, че е време за някакви по-радикални и смели решения? Например като това, което направи Полша, закупувайки танкове чак от Южна Корея?

Чудесна идея и аз съм радетел на това - да се купят нови танкове, бронирани машини, гаубици, HIMARS... Чудесно, но стигаме до финансовата част, която ни ограничава. Пак казвам - имахме 188 способности, които бяха определени при стратегическия преглед за над 35 млрд. лв. Може ли България да си го позволи?

Ние пак решаваме обратната задача: имате толкова финансови средства, оправяйте се. И на базата на финансовите средства се опитваме по един или друг начин да дадем приоритет на способностите. Естествено, че би трябвало този приоритет да бъде свързан с декларираните (пред НАТО - бел. ред. ) формирования. Направихме точно обратното - закупихме нови самолети.

Чия според вас е вината за голямото финансово разминаване при проекта за сухопътни войски? Имаме грубо казано бюджетна рамка от около 1.5 млрд. лв., а на финала идват оферти над 2 млрд. лв.

Основното разминаване идва от нещо, което е важно за страната, то е важно и за министерство на отбраната. Това е индустриалното сътрудничество. То качва цената. Ако някой си мисли, че получаваме безплатно индустриално сътрудничество, защото сме купили един самолет, една бойна машина или един патрулен кораб - това не е така. Реално то се плаща от бюджета на министерство на отбраната.

Възможно ли е да получим заместващи изтребители от Швеция до усвояването на новите F-16?

По отношение на заместващата платформа за ВВС, определени срещаме големи трудности. Офертата, която ни беше предоставена, е категорично неприемлива за нас. Става дума за нови самолети, за 10 броя. Няма как да си позволим и да платим тази сума, още повече да поставим под риск програмата за модернизация на сухопътни войски.

Какво прави ВВС в периода между пенсионирането на МиГ-29 и идването на новите F-16?

Идването на F-16 няма да позволи носенето на бойно дежурство веднага. Това е категорично. Химера е някой да си мисли, че като дойдат осем F-16 да речем през втората половина на 2025 г., ние започваме да носим бойно дежурство с тях без никакъв проблем. Няма как да стане.

Колко пилота за F-16 ще имаме обучени в този период?

Ще е кажа само едно нещо. Четирима водачи на двойки. Крайно недостатъчно е. Има други опции за обучение на наши пилоти на F-16 и по-бързото им трансформиране от пилоти на МиГ-29. Разглеждаме тези варианти в момента, но не искам да ги коментирам, докато не станат факт.

Това ще даде глътка въздух, но определено ще бъде проблем с осем самолета да се носи бойно дежурство, особено с нови самолети, които още не са усвоени. От тези осем самолета - две машини ще бъдат дежурни, две ще бъдат в хангара и остават четири, с които да се води подготовка. С тях, и особено като става дума нов самолет, няма как да се даде солидната подготовка, която е необходима в този момент.

Затова самата истина е, че способности реално ще имаме през 2028-2029 г. - една ескадрила, която ще е напълно готова. Да, още през 2025 г. ние ще имаме пилот или пилоти, които да застъпят бойно дежурство в определен момент. Факт. Но спомняте ли си как беше първо в Румъния? Те започнаха с единичен самолет в дежурство само денем. След това стана двойка само денем. След това- единичен през нощта и т.н.. И това отне 4 години, не ден, два или три. Процесът е изключително дълъг.

Каква е прогнозата ви за развитието на военния конфликт в Украйна?

Едва ли някой може да каже как ще приключи. Пак ще цитирам Мюнхенската конференция, където беше коментирано, че мир може да се постигне единствено след като се постигне победа. Каква е прогнозата, как ще реагира Русия, след като тя, да предположим, бъде изтласкана от територията на Украйна, от легитимните й граници? Тя дали ще бъде съгласна с този мир, който Западът го предлага? Никой не знае.

Ако търсим рационално мислене, може би е лесно да се прогнозира. Но в случая, мисленето е ирационално. Защото, ако беше рационално, тази война не трябваше да започва. Много е трудно да се прогнозира, но това, което виждаме на сегашния етап, е една продължителна война. Война, която ще води до изтощение и на двете страни, без да се съобразява с човешките жертви. Особено от руска страна.

Интервюто взе Момчил Милев