Ангелин Цачев, ЕСО: България трябва да свърже мрежата си и със Западна Европа

Срещу нас имаме примерно сто проекта, които се развиват, а от другата страна стои само един оператор, който се опитва да развие на сто места мрежата си. Няма как едновременно да развиваме мрежата, за да задоволим всички потребности в страната. Смятам, че всички участници си дават сметка за това. По тази причина предложихме няколко пъти развитието на мрежата да бъде разглеждано на регионален принцип и в зависимост от подадените заявки да се даде възможност една по-голяма част от изградените инвестиции в дадения регион да бъдат задоволявани максимално бързо. Затова и през тази година бяха приети поправки в Закона за енергетиката. Говоря за временното присъединяване по схема за достъп, като целта тук е да можем да използваме максимално съществуващия капацитет на мрежата и да дадем възможност, макар и с малко по-малки обеми, но изградените паркове да започнат да работят частично.

Колко инвестирате на година в разширение на мрежата?

Тук говорим за трансгранична търговия?

Имаме и друга инициатива, свързана със следващото предизвикателство, което стои пред пред операторите. Това е да създадем възможност за максимално ефективно използване на възобновяемата енергия и споделянето й между различните региони в Европейския съюз. В момента ние имаме един час разлика между регион Югоизточна Европа и регион Централна и Западна Европа. При нас сутрешният пик на потребление е между 8 и 9-9:40. Тогава нашите соларни централи реално не работят, тогава се събуждат. Ние консумираме енергия от останалите генериращи централи. Но когато при нас е 9:30, в Централна и Западна Европа е 8:30. И тогава започва техният сутрешен пик на потребление. Но нашата енергия, произведена от възобновяеми източници между 9 и 10:30, няма как да стигне до Западна Европа, защото няма необходимата инфраструктура за споделяне на тази енергия. По същия начин е и с вятърната енергия, произведена в Балтийско и Северно море. Тя не може да стигне до нас. А в Северно и в Балтийско море по данни на Европейската комисия през 2021 г. има над 338 гигавата инсталирани мощности.

За да могат да работят дългосрочните договори за изкупуване на енергия (PPA) и да има смисъл от тях, трябва да създадем достатъчно капацитет, който да даде възможност енергията наистина да бъде споделена. Защото в България товарът ни през лятото е 4500 мегавата, а производството вече е двойно повече. За тази енергия няма търговец, който в момента да поеме дългосрочен договор. Тази енергия трябва да бъде изнесена извън страната. Търговецът трябва да знае, че има капацитет във всеки момент да изнесе тази енергия към по-големите пазари. Но за да го има този капацитет, са нужни инвестиции.

Затова ние като системен оператор сме предложили и в момента сформирана работна група в ENTSO-E, която вече разглежда възможностите за развитие на един такъв общоевропейски проект, който да даде възможност да свържем различните региони на Европа. Разбира се, очаквам, че една такава инициатива ще бъде подкрепена и от асоциациите на възобновяемите мощности, защото тя е изключително важна за тях.

Ще дойдат времена може би след 1-2-3 години, когато възобновяемата енергия в страната ще се продава много трудно. Ще има прекалено голям излишък и ще има два подхода за ефективното оползотворяване на възобновяемата енергия. Първият е тази енергия да намерим вариант да я пренесем до потребителите, като тук технологичните разходи са много малки, от порядъка на 4-5% загуба в преноса. И другият подход е тази енергия да бъде съхранена в системи за съхранение и след това трансформирана в друг тип енергиен носител, тоест зелен водород. Двата подхода не се изключват един друг и те трябва да бъдат развивани паралелно.

Интервюто взе Ивайло Станчев