🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ярослав Яворски, Coface: Икономиката в ЦИЕ се възстановява, фалитите растат

Енергоемките производства, строителството и автомобилната индустрия са най-рисковите сектори, посочва изпълнителният директор на групата за региона

Ярослав Яворски, регионален изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа
Ярослав Яворски, регионален изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа
Ярослав Яворски, регионален изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа    ©  Надежда Чипева
Ярослав Яворски, регионален изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

От септември 2021 г. Ярослав Яворски е регионален изпълнителен директор на международната група за управление и застраховане на кредитен риск Coface в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Присъединява се към групата през 2006 г., като поема отговорността за създаването на Coface Factoring Company на полския пазар - понастоящем най-голямата небанкова компания за факторинг в Полша. От 2012 г. е управител на Coface в Полша, като отговаря за развитието на всички бизнес линии на Coface Group в страната: кредитно застраховане, факторинг, бизнес информация и събиране на вземания B2B.

Преди да се присъедини към Coface, Ярослав Яворски е бил търговски директор в Pekao Factoring (част от Unicredit Group). Притежава магистърска степен по икономика от Католическия университет в Люблин и магистърска степен по бизнес администрация от Илинойския технологичен университет в Люблин.

Какви са очакванията на Coface за икономиката през 2023 г.?

Първите ни очаквания бяха за по-тежка рецесия. Сега виждаме, че ситуацията малко се променя в по-позитивна посока. Първият сигнал дойде по линия на прогнозите ни за БВП на Германия - колегите ни там промениха отрицателната перспектива към по-положителна, от -0.3% до +0.2%. Дори и прогнозите да са добри за момента, все още говорим за бавен растеж - малко над нулата в следващите няколко месеца. Не очакваме рецесия в Европа - може би в някои държави ще има техническа такава, т.е. две последователни тримесечия с отрицателен показател, но като цяло за нашия регион (ЦИЕ) смятам, че растежът ще е положителен (средно +1%, а за Европа - малко над нулата). Виждаме, че икономиката постепенно се възстановява. В изказванията си председателите на ЕЦБ и на Фед също посочват, че "трябва да държим инфлацията под око, но изгледите се подобряват". Производственият индекс PMI също леко се повишава и траекторията, която през януари беше надолу, сега е във възходящ тренд, но все още под 50.

Тоест рано е да заключим, че трендът се обръща, и все още сте по-скоро предпазливи?

Зависи как гледате на чашата - дали е наполовина празна или наполовина пълна. Моят подход е по-оптимистичен, така че виждам някои положителни сигнали. Това е въпрос и на нагласа - ако хората получават такава информация, ще се фокусират върху по-положителните резултати, а това е наистина важно за инвестициите. Начинът, по който прогнозираме бъдещето, до голяма степен е обвързан с решенията, които взимаме по отношение на някои покупки и инвестиции. И тук не говоря само за бизнеса, а и за крайните потребители - ако виждате, че ситуацията се влошава, безработицата расте и инфлацията също, ще наложите някои ограничения, защото искате да се подготвите за най-песимистичното развитие на ситуацията. Ако получавате информация, че сме стигнали дъното и сега полека се подобряваме, бихте си позволили малко повече разходи. Така че за мен това определено са първи положителни сигнали.

Базиран сте в Полша, какви са нагласите на хората там?

Има множество различни фактори. На първо място със сигурност е инфлацията - това бе елементът, който определено не беше очакван от хората - високото ѝ ниво, което между другото е доста сходно с това в България. За първи път от 90-те, след колапса на комунизма, имаме толкова висока инфлация.

Вторият елемент беше влиянието на войната. Ние граничим с Украйна и сме, така да се каже, на първа линия, тъй като имаме много имигранти. Това беше особено видимо по улиците - хората не просто четяха в медиите какво се случва, но и го преживяваха.

Може би най-големият шок обаче е свързан с поскъпването на енергията - това засегна повечето бизнеси и ги изправи пред истинско изпитание. Имаше и доста дискусии по отношение на достъпа до енергия, а не само за високата ѝ цена. В някои особено енергоемки производства, като например на торове, компаниите замразиха производство именно заради цената на енергията.

Заради всичко това смятам, че хората очакват някакво стабилизиране. И тези положителни сигнали им дават надежда, че се движим в тази посока.

Но инфлацията все още е висока, веригите на доставки са нарушени, потреблението в региона е сравнително потиснато и хората са предпазливи...

Ако говорите за частното потребление, определено. С толкова висока инфлация реалните заплати намаляха, а компаниите не бяха в състояние да компенсират служителите си с ръста на цените - и това накара потребителите да намалят разходите си. Погледнете например продажбите на бяла техника - не само в нашия регион, а и в цяла Европа наблюдаваме значителни спадове от порядъка на 20-25%.

На второ място е жилищното строителство. Вдигането на лихвите може би не е толкова видимо тук заради валутния борд, но в Полша в рамките на година повишението беше от 0.5% до 7% - докато тук е 3-3.5%. Броят на новите ипотеки пък е намалял с 60%. Също така, миналата година 80-85% от новите жилища, закупени от домакинствата, не са били финансирани със заеми - хората, които имат пари в брой, купуват, за да ги отдават под наем, т.е. с инвестиционна цел. Наемите също са много по-високи в сравнение с преди две години или преди година. Донякъде фактор за това е и огромната миграционна вълна от украинци, които наемат. Но също и заради растящата цена на финансирането.

Как стоят нещата с бизнеса и условията за финансиране?

Средните и големите компании все още се възползват от изминалите добри дни - тогава те натрупаха известни буфери, така че могат да се справят. От друга страна, до известна степен отлагат инвестициите - макар че според мен сега е най-подходящият момент за инвестиции в автоматизация, цифровизация, роботизация. Мога да кажа, че компаниите имат парични резерви и просто апетитът им за кредити е намалял. Но гледайки напред, в някакъв момент тези резерви ще се изчерпат и тогава бизнесът отново ще има нужда от средства.

Второто ни наблюдение е, че в повечето страни в региона определено се увеличава броят на несъстоятелностите, като това важи в по-голяма степен за по-малките компании. В Австрия например вече сме достигнали предпандемичните нива. В Полша, ако вземем предвид всички процедури - не само по обявяване на фалит, но също така и различни видове преструктурирания, които също дават възможност на дадена компания да не плаща задълженията си - виждаме значително увеличение, като общо за 2022 г. спрямо 2021 г. ръстът е с 30%. В някои държави нямаме статистика, но опредено сме над предпандемичните нива в страни като Австрия, Полша, Румъния, т.е. най-големите икономики в региона.

Каква е ситуацията в България?

В България все още сме под предпандемичните нива, но от това, което виждаме последното тримесечие на 2022 г., вече беше много по-различно от предишните две години и наблюдавахме значително увеличение на несъстоятелностите, както и известни смущения в разплащанията между компаниите.

Проследявате и забавянията при разплащанията - каква е тенденцията там?

Не следим във всички страни, но правим проучвания. В Полша например с изненада наблюдаваме, че забавянията са по-кратки. Последното ни проучване е от края на миналата година и донякъде потвърждава това, че компаниите искат да използват кеша и да направят някои предварителни плащания, за да имат по-добър достъп до материали и суровини. Поради тази причина намаляват сроковете, в които се разплащат.

Доколко това е свързано с повишаването на цените на суровините?

Повишаването на цените на суровините беше фактор по-скоро през първата половина на миналата година, когато на пазара имаше известен недостиг на суровини - наблюдавахме това особено в стоманения сектор, където цените растяха и достигнаха определен връх. Но през втората половина на годината започнаха да намаляват заради по-слабото търсене, а и заради очакванията за бъдещето.

Картината, която очертахте - за забавянията в плащанията, само за Полша ли се отнася или за целия регион?

Не правим този тип проучвания на плащанията във всички държави, но там, където правим, е доста интересно как се развиват нещата. Миналата година беше доста добра по отношение на забавянията. Съдим по това от броя нотификации, които получаваме за събиране на задължения - като цяло равнищата бяха ниски, но в последните три месеца наблюдавахме увеличение. Все още не сме достигнали предпандемичните нива, но ги доближаваме. И тук стои въпросът дали ще останем на това ниво, което е сравнително нормално, или линията ще подмине тази нормалност и ще се повиши.

Гледайки напред, виждаме някои рискове, които биха причинили проблеми, ако се материализират. Борбата с инфлацията е особено важна и ако икономистите я загубят, това ще окаже значителен негативен ефект. Затова вярвам, че е наистина важно централните банки да демонстрират много ясна и стабилна политика в борбата с инфлацията. В началото на февруари Фед повиши лихвата с 25 базисни пункта (б.п.), предишния месец беше с 50 б.п., а преди това четири пъти с по 75 б.п., т.е. изглежда, че темпото се забавя и мерките, които се въвеждат, са по-минимални. Същевременно ЕЦБ увеличи основната лихва с 50 б.п. и даде сигнал за още 50 през март (интервюто е взето през февруари, на 16 март ЕЦБ действително увеличи лихвите с още 50 б.п. - бел. ред.). Но дори и така сме на различни равнища на основните лихви - 4.5-4.75% в САЩ, докато тук е малко по-ниска. А при инфлацията е обратното - по-висока в Европа и по-ниска в САЩ, като за разлика от еврозоната в САЩ базовата инфлация е в тренд на намаляване.

Кои са основните рискове в нашия регион в следващите месеци?

Обобщавайки това, което споделих, основните рискове са нова инфлационна вълна наред с въздействието ѝ върху потреблението и натиска върху заплатите. Както и ефектите върху заетостта, а именно потенциално увеличение на безработицата. Но трябва също така да спомена възможностите - в това отношение виждам, че нашият регион (ЦИЕ) може и извлича ползи от релокацията на производствата. От една страна, преместване от Азия - по време на пандемията, а сега и с войната, много компании разбраха, че целта не е просто да имат най-евтините доставки, но и да имат сигурен източник. Тук все още могат да се възползват и от по-ниските разходи за труд. Инфраструктурата също се подобрява, така че да се доставят стоки от нашия регион до по-развитите страни е по-лесно и от тази гледна точка. Тези два елемента могат да са от полза и смятам, че благодарение на това ЦИЕ може да се развие по-бързо. И го прави - както казах, дори сега средно очакваме 1% спрямо малко над нулата за ЕС.

Има ли конкретни сектори, които смятате за по-рискови?

Ако трябва да започна с рисковите сектори, то определено енергоемките са водещи - производство на хартия, на торове, дървообработване. На второ място строителството (особено жилищното) е силно засегнато и там компаниите са в период на изчакване. Има и много по-малко инфраструктурни проекти. И не на последно място - производителите на автомобили и авточасти, при които рискът е свързан с веригите на доставки.

Все още има и геополитически риск. От една страна, по-близките до Украйна страни извличат ползи като наличие на повече работна ръка (в Полша виждам много украинци, които работят в магазини и в различни сектори). От друга страна, компаниите и хората просто наблюдават какво се случва, как ще се развие ситуацията - дали ще поеме към някакво стабилизиране, или ще има разрив и ще бъдем изправени пред някакъв нов риск.

Да завършим с поглед към България - как оценявате осведомеността на местните компании относно услугите за професионално управление на търговските рискове и склонността им да ги използват?

От гледна точка на насищане България спрямо страните в региона е под средното ниво. Много компании не използват външни доставчици на такива услуги и външна експертиза, за да управляват по-добре вземанията си. Като застраховател на търговски кредити можем да кажем, че в България този пазар расте, но все още е малък спрямо БВП в абсолютни стойности или спрямо броя на компаниите в страната и може да расте по-бързо. Преди години в Полша размерът на факторинговия пазар спрямо БВП беше 8%, сега е около 14% или 15% - предполагам, че в България е около 6%, т.е. наситеността е много ниска. Факторингът е доста сравним със застраховането на търговски кредити и ако погледнем обемите обороти, които се застраховат, спрямо БВП в абсолютни стойности, вероятно процентът ще е по-висок, но все пак много по-нисък в сравнение с останалите страни.

Вярвам, че компаниите ще започнат да използват по-често тези решения, особено като се има предвид, че България е експортно ориентирана страна. Спомням си как преди няколко години и в Полша собствениците и мениджърите казваха: "Най-добре си се справяме сами." Но наскоро имах среща с едни от водещите местни брокери и те споделиха, че все повече техни клиенти им казват, че използват кредитно застраховане не заради вътрешния пазар, а заради експортния бизнес. Така че смятам, че и тук тази нагласа постепенно ще се промени.

Интервюто взе Мария Иванова