Константин Константинов: На енергийната борса ще може да се търгуват гаранции за зелен ток

Ще има ли клирингова къща при търговия на енергийната борса, за която настояват една част от пазарните участници?

Видяхме, че мненията са полярни дори и след колегите от парламента. Ако говорим за спот пазара на електрическа енергия, има наложени два модела в Европа - половината държави ползват единия модел, а другата половина другия. Двата модела са следните. Единият е с изнесена институция клирингова къща, която управлява риска на всички пазарни участници, всички пазарни участници са клиенти на тази клирингова къща и се съобразяват с условията, които тя налага. Другият модел, какъвто сме приложили ние съвместно с нашите партньори от Норвегия, доколкото те обезпечават електронните системи за търговия за ден напред, е така нареченото инхаус клирингово решение, където самата борса, като дружество, управлява риска и обезпеченията. Всеки от двата модела има плюсове и минуси, но към момента твърдя, че за обстановката в България подходът, който прилагаме ние, е доста по-приемлив за българските пазарни участници.

Разбира се, тук стои въпросът за управление на риска на дългосрочни двустранни договори с физическа доставка. Там енергийната борса не е страна по сделките, предлага само екрана, на който да се срещнат продавачите и купувачите.

Осигурили сме чрез партньорство между Българската енергийна борса и Европейската енергийна борса, базирана в Лайпциг, възможност за сключване на така наречените енергийни фючърси. Това са финансови дългосрочни договори и там има налична клирингова къща.

Случват ли се такива хеджирания?

Случват се, разбира се, има повече от 15 активни участника на този пазар, но фактът, че през 2022 г. ликвидността на тези финансови и енергийни фючърси отбеляза сравнително голям спад заради непредвидимостта. Всички пазарни участници, както производителите, така и консуматорите и най вече търговците, като че ли напоследък съсредоточават активната си дейност в спот търговията, а говорейки за дългосрочни договори, се ограничават до един месец

Наскоро обявихте, че сте постигнали рекорд за деня над 100 хиляди мегаватчаса. С колко може да расте още дневната търговия или вече трябва да започне да се ограничава по някакъв начин с други договори, например тип дългосрочни?

Да, факт е този рекорд. За борсовия оператор ликвидността никога няма да бъде достатъчна. Но мисля, че в българската пазарна обстановка сме достигнали максимума от дневна ликвидност на пазар ден напред, както и може би сме достигнали почти максимума от броя на активни търговски участници, който наближава 100, и по тези параметри сме на едно от челните места в Европейския съюз. Но това е и защото през 2022 г. завършихме интеграцията на двата спот сегмента - пазар в рамките на деня и пазар ден напред, с европейския единен пазар. Интеграцията има два параметъра. Единият параметър е физическата свързаност. Слава богу, всички знаем, че откъм физическа свързаност България е изключително добре позиционирана в региона.

Вторият е пазарна свързаност. Електроенергийните системни оператори и енергийните борси в целия ЕС работят изключително екипно няколко години, за да се завърши тази напълно интегрирана структура в рамките на съюза.

Защото, ако мога да се изразя образно: какво ни грее нас, че в Германия се произвежда електрическа енергия, която струва 5 евро/мВтч, при положение че българските консуматори нямат досег до нея и купуват на 100 евро например. Именно с тази пазарна и физическа свързаност се осигурява достъпът на български потребители до тази енергия, която се произвежда в Германия на изключително ниски цени. Обратният случай също е валиден. Какво ни грее нас, че в Германия, когато няма вятър за централите в Северно море, пазарът е готов да плати 200 евро/мВтч, а тук производителите нямат досег до този пазар, където да реализират на добри за тях цени своята своята електрическа енергия.

В момента по-голямата част от Европа например страда от недостатъчна физическа свързаност на границата между Унгария и Словакия и Унгария и Австрия. И там често се вижда на картата нещо като бариера и сериозна разлика в цените. Докато изключително добрата свързаност на България в региона уеднаквява цените между България, Румъния и Унгария.

А други обединения предстоят ли, примерно със Сърбия, със Северна Македония, може би с Турция в някакъв момент?

Най-напреднали сме със Северна Македония, защото те наскоро сключиха договор с една от водещите европейски борси да оперира борсов пазар там. Така че се надявам това да се форсира. Проектът трае вече няколко години, но имам нагласа, че това ще се ускори.

Също така сме в сериозни разговори с колегите от Турция. Знаем, че там имаме доста сериозна физическа свързаност с електропроводи, които могат да пренасят електрическа енергия двупосочно с мощност много по-голяма от 1000 мегавата. За жалост обаче поради технически причини и свободните трансгранични правила за пренос наличните капацитети на годишна база са едва около 100 мегавата. Има някакви технически причини в Турция, които пречат на турския Електроенергиен системен оператор да договори с българския Електроенергиен системен оператор по-високи нива. Доколкото съм информиран, непрекъснато се водят разговори в тази посока и всички на пазара се надяваме те да имат положителен край и този капацитет да се увеличи и тогава вече да имаме поле за действие с колегите от Турция.

Каква е прогнозата ви за електроенергийния пазар през тази година?

Прогнозата за цената наистина е много трудна, дори спекулативна. Но в момента наблюдаваме трайно понижаване на цените и най-вероятно, гледайки фючърсните продукти, те биха се задържали известно време на тези нива.