Седмични новини за енергетика

В началото на миналата седмица властите в Иран наредиха да започне увеличаването на добива на петрол с до 500 000 барела дневно, съобщи агенция Reuters. Нареждането е дошло от Рокнедин Джавади, зам.-министър на петрола и ръководител на Националната иранска петролна компания, почти веднага след отпадането на международните санкции за търговия върху страната. Този допълнителен обем може да бъде посигнат в рамките на няколко седмици. Страната е готова да удвои добива си в рамките на половин година, ако има търсене.

Според The Wall Street Journal на фона на бързо понижаващите се цени на петрола Техеран засега ще сдържи амбициите си за зрелищно завръщане. Анализатори, цитирани от агенция Bloomberg, казват, че до края на 2016 г. иранците са способни да добавят 680 000 барела дневно. Преди въвеждането на санкциите Иран произвеждаше средно по 4 млн. барела на ден през 2008 г. После те намаляха до 3.6 млн. през 2011 г. и до 2.7 млн. през миналата година. Сега дългосрочните планове са за завръщане до производствен капацитет от 6 млн. барела на ден.

Очакванията на водещи ирански представители в сектора са първият експорт да се състои септември – октомври 2016 г. За целта е нужно страната да се завърне в международната банкова система, за което е нужно време, а и след това операциите в американски долари, в които се извършват сделките с петрол, няма да са лесни.

Танкерите с вече натоварен петрол може да потеглят към европейския и азиатския пазар по изпълнение на вече сключени договори. Обемите на този износ засега са неясни и макар да се говори за първи сделки през февруари, според Рокнедин Джавади може да минат 9 месеца преди подписването на нови контракти.

Той обяснява пред агенция Shana, притежавана от петролното министерство, че първо трябва да се изясни състоянието на иранските банки и новите граници, в които им е позволено да правят бизнес.

Парламентът ще обсъжда отпадането на санкциите за селските фотоволтаици

На фонд "Земеделие" може да се наложи да връща близо 100 млн. лв. Това ще се случи, ако проектите, получили финансиране по селските програми за изграждането на фотоволтачини централи, фалират, тъй като ще бъде нарушено правилото за жизнеспособност в първите пет години от стартирането на проектите, финансирани от ЕС. Подобна вероятност е напълно действителна, след като през лятото на миналата година парламентът прие изискването преференциалните тарифи на фотоволтаичните централи, ползвали финансиране по селските програми, да бъдат намалени. Засегнатите от законодателната мярка са около 300 проекта с обща инсталирана мощност около 20-22 мегавата, които са били финансирани с 98 млн. лв. по мярка 311 и 312.

Проблемът беше разискван миналата сряда в земеделската комисия на Народното събрание, където бяха изслушани представители на Българската фотоволтаична асоциация. Там беше решено да се създаде смесена работна група между земеделската и енергийната комисия, на която да се обсъдят премахването на въпросната поправка и определянето на нова цена за тези централи от енергийния регулатор.

Последните централи на биомаса

Само осем централи на биомаса успяха да получат преференциални цени през втората половина на 2015 г. Тази привилегия окончателно отпадна от 1 януари тази година. Така биомасата, която в последните две години се превърна в една от най-примамливите инвестиции, окончателно загуби привлекателността си със започването на 2016 г.

В края на 2015 г. след сериозна лобистка съпротива основно от ДПС парламентът одобри премахването на преференциите за централите, правещи енергия от оборски тор. Преди това през март бяха отменени и високите цени за всички останали централи на биомаса над 1.5 мегавата. Така много започнати проекти и такива, които са почти напълно завършени, не успяха да се възползват от високата цена. Други все пак успяха да се вмъкнат в кратките срокове, преди законодателните промени да бъдат окончателно приети. От изчисленията по подадената информация от електроразпределителните дружества излиза, че от средата до края на 2015 г. са инсталирани около 10 МВ.

НЕК подобрява финансовите си резултати

Националната електрическа компания (НЕК) е свила над два и половина пъти загубата си за 2015 г. в сравнение с предходната година. По предварителни данни финансовият резултат на дружеството е загуба в размер на 220 млн. лв. при 586 млн. лв. за 2014 г. Toва съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на десетата среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал". Основна причина за това обаче са и парите, които постъпват от енергийния фонд, който беше създаден през август миналата година, като в него влизат приходите от 5% данък върху продажбите на електроенергия от производителите и парите, получени от безплатните държавни въглеродни квоти.

По думите й положителната тенденция във финансовите резултати на НЕК се дължи основно на балансираното ценово решение на енергийния регулатор от началото на август 2015 г. Тя припомни, че за пръв път от години компанията реализира положителен резултат от своята регулаторна дейност в размер на 14 млн. лв.

Положителна е и тенденцията в резултатите на Електроенергийния системен оператор, който е увеличил печалбата си за 2015 г. над три пъти в сравнение с предходната, достигайки 73 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" също традиционно е на печалба в размер на 245 млн. лв.  "Булгаргаз", която за деветмесечието на 2015 г. отчете загуба от 22.6 млн. лв., също е успяла да излезе на печалба. Петкова обаче посочи конкретни цифри за компанията. 

От юли досега разходите в държавните енергийни дружества са намалели с 40 млн. лв., посочи още Петкова. Това беше една от обявените от правителството мерки за подобряване финансовото състояние в сектора.

Cheniere Energy търси да вземе назаем 2.6 млрд. долара, за да рефинансира недостатъчно използваното си съоръжение за внос на втечнен природен газ и газопровода си, твърдят четирима души, запознати със сделката, пише BBC.

Енергийната фирма E.On се е отказала от плановете си да изгради вятърен парк, състоящ се от 45 турбини във Великобритания. От компанията казват, че решението е било взето след продлжилтелни възражения от страна на активистите, екологични проблеми и несигурност в инвеститорите.

Независимият системен оператор на канадската провинция Онтарио планира да инсталира шест енергийни системи за съхранение за стабилизиране на енергийната система, съобщи Bloomberg. Швейцарската компания Leclanche SA, която ще осигури системата, е подписала сделката със системния оператор, която се оценява от 50 до 70 млн. долара. Комбинираният капацитет на системата за съхранение ще бъде 53 мегавата.