Стоилко Апостолов от "Биоселена": Фермерският пазар загуби чара си за клиентите заради мерките

Как се отразява пандемията на производителите на фермерски продукти?

- Корона кризата ни удари много силно - в началото на март всички общински и фермерски пазари бяха затворени със заповед на Министерството на здравеопазването. Основният мотив беше струпването на много хора и неспазване на дистанция. Ние работим в европейска мрежа и успяхме много бързо да съберем информация за мерките, които се налагат в други европейски страни, много по-тежко засегнати от корона вируса. Оказа се, че само в 2-3 държави бяха затворили временно фермерските пазари. Това ни помогна много в преговорите с Министерството на здравеопазването, помогна ни и Министерството на земеделието, което реагира бързо и адекватно и подкрепи нашето искане фермерските пазари да бъдат отворени. Така след около 40-дневно принудително затваряне нашият пазар отвори отново на 22 април. Но вече нищо не беше като преди.

Как се отрази извънредното положение на продажбите на фермерските пазари?

- Основната промяна е в броя на хората, които минават по тротоара - по време на по-строгите мерки през април и май имаше драстичен спад. Много от служителите в различни институции в района работеха вкъщи, хората се страхуваха да излизат по улиците. Допълнително репортажите по телевизиите, които показваха струпване на много хора на общинските пазари, породиха негативни нагласи към пазарите. Ние като организатори въведохме допълнителни мерки за намаляване на риска от пренасяне на заразата - разделихме щандовете с поликарбонатни плоскости, подредихме шатрите в една редица, въведохме ограничения в движението с колчета и ленти с един вход и изход. Спряхме дегустациите и кулинарните работилници и демонстрации. Задължихме производителите да пакетират предварително продуктите, които те дотогава продаваха насипно (ядки, дребни плодове, яйца, сирене и т.н). От всички тези мерки пострада имиджът на фермерския пазар, загуби се чарът от това да опиташ, преди да купиш, да поговориш с производителя - откъде е, колко животни има, как произвежда сиренето, колко месеца зрее. Когато минавате по тротоара и видите подредени щандове с храни, заградени с колчета и сигнална лента, големи табели "Вход" и "Изход" и туби с дезинфектанти - това е сигнал за опасност.

Продажбите спаднаха драстично, през юни и юли има леко съживяване, но сега започна сезонът на отпуските и отново броят на купувачите намаля. Не можем да направим извода, че има промяна в потребителските нагласи, просто намаля броят на хората по улиците, намаляха и купувачите.

Как оценявате условията за участие по мярката за създаване на фермерски пазари?

- Мярката е подходяща повече за някаква форма на "къси" вериги на доставки - тип фирмени магазини, отколкото за фермерски пазари. Условията са много рестриктивни, само 50% от допустимите разходи ще бъдат възстановени по мярката. Авансови плащания са допустими само за инвестиционните разходи, и то само при учредена банкова гаранция. Не се допуска участие на НПО, нито на кооперации - само преработватели и земеделски производители, регистрирани по Търговския закон, или земеделски производители - физически лица. При оценката на проектите най-голямо предимство имат малките ферми или такива, които членуват в признати организации на производители (40 от общо 80 точки), следват планинските райони - 20 точки, и продукти от приоритетни сектори - плодове и зеленчуци и животновъдство. След публикуваните в медиите критики към мярката и след намеса на животновъдни организации министерството реши да спре приема по вече отворената мярка и да коригира условията. На 21 юли имаше онлайн заседание на работната група и беше взето решение да бъдат коригирани само условията за кандидатстване и условията за изпълнение, които не изискват промяна в текста на мярката. Промяна в текста на мярката би наложило свикване на Комитет по наблюдение за решения по промените и след това нотификация на промените в Европейската комисия. Най-вероятно ще има някакви промени в условията за кандидатстване и мярката ще бъде отворена отново. Във всеки случай нашите предложения за промяна няма да бъдат отразени.

Каква е вашата оценка за решението на държавата да задължи търговските вериги да продават продукти от регионални производители?

- Смятам, че като цяло беше грешка, и най-вече начинът, по който беше наложено - с постановление, без оценка на въздействието. Добри или лоши, веригите са тук отдавна и промениха коренно пазара на храни в България. С тях трябва да се работи активно, още повече че секторът е конкурентен, те също са в битка помежду си за добри български продукти. Някои от тях имат и дискриминационни практики спрямо малките производители, които според мен трябва да бъдат премахнати - например изискването към доставчика да зарежда всичките 100 магазина на веригата (т.нар. централен склад). Но за това е нужна не само административна регулация - нужен е и натиск от страна на потребителите. Изискването на допълнителни сертификати за качество и хигиена може и да е оправдано за доставчици, които зареждат огромни количества плодове и зеленчуци, разнасяни на огромни разстояния и до голям брой магазини. Трябва ли обаче да ги изискват от малък местен фермер, който зарежда един или два магазина от веригата?

Защо кооперирането все още е "мисия невъзможна" за българските фермери?

- Аз не съм чак толкова голям привърженик на кооперирането. Във всеки случай то не е панацея и няма да реши всички проблеми. Да вземем за пример Франция, където почти всички фермери членуват поне в един кооператив (мляко, месо, зърно, яйца и т.н.). Процесите и там са същите като и тук - обезлюдяване на селата, изчезване на малките ферми и окрупняване на фермите. И там са малко фермерите, които са доволни от цените или от ръководството на кооператива, в който членуват. Истински щастливи са тези, които успеят да се откъснат от матрицата и успеят да създадат група от лоялни и доволни клиенти за своите продукти, да продават директно, да си разработят своята пазарна ниша. Повечето от тях не разчитат на програми и субсидии и въпреки това не спират да се развиват и усъвършенстват. Начините, по които европейската Обща селскостопанска политика подпомага земеделието и селските райони, са по-скоро в основата на проблема, а не липсата на желание за коопериране между българските фермери.

Какво е нужно на малките земеделски стопанства, за да оцелеят?

- На първо място е нужно да разберем кои са тези малки фермери, колко са, какво и колко произвеждат, къде продават. Да ги попитаме какво искат. Това ние не го знаем. Но въз основа на някакъв SWOT анализ сме решили, че непременно малките "полупазарни" стопанства трябва да станат големи и "пазарни". В тази посока са и всички мерки, които държавата финансира - консултации и обучение, инвестиции в модернизация, инвестиции в преработка. Защото има и държави, които насърчават и подпомагат малките стопанства да останат и да произвеждат колкото произвеждат и в момента, но да си допълват доходите с работа извън фермата. Или да развият и други дейности и услуги в стопанството си, които да допълват дохода им от земеделие. Например - прием на деца на "зелено училище", работа с хора в неравностойно положение, организиране на събития и т.н. Много често единият или и двамата съпрузи в малки стопанства работят извън стопанството, изкарват допълнителни доходи и това им позволява да запазят фермата. И за да се преквалифицират фермерите, да развият допълнителни умения или да инвестират за дейност, различна от земеделската, съществуват множество програми за подкрепа - на общинско, регионално и национално ниво.

Какво е бъдещето на "късите вериги" за доставка на земеделски продукти в България?

- В този термин ние обикновено влагаме смисъл на продукти, които са произведени в малки семейни ферми, в малки обекти за преработка във фермите или малки занаятчийски работилници за хляб, сирене, вино, консерви, колбаси и т.н. Обикновено произведени с продукти от местни ферми и със занаятчийски методи.