С най-нисък дълг: Картината преди кризата

Нормално тази картина е шарена: има дружества, които практически не ползват привлечен ресурс, и такива, при които той е далеч над устойчивите нива. А това означава, че един рязък спад на приходите или покачване на лихвите може да направи обслужването на дълговете невъзможно.

Сумарно задълженията на топ 300 компаниите по приходи в страната растат с над 4.5 млрд. лв. и достигат близо 50 млрд. лв. Естествено активите също растат, но с малко по-бавен темп, като резултатът е покачване на съотношението дълг/активи. То надхвърля 50% за пръв път от доста години. Сред 50-те компании, ползващи най-малко заемен ресурс, също има покачване с около два процентни пункта до над 18%.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

Естествено това покачване на дълговете е повлияно и от единични фактори. Цели 190 от 300 дружества в номинално изражение покачват дълговете си, но при по-малко от половината (140) има покачване на съотношението на дълга към активите. Добрата новина е, че едва три дружества от тристатицата са с отрицателен капитал - в миналогодишната класация бяха десет, но намалението се дължи не толкова на подобрение, а на това, че за част от тях няма данни.

Познатите лица

Челото на класацията на най-ниско задлъжнелите компании вече доста години показва устойчивост, като над половината имена се запазват в топ 50. Не е обаче като да няма съществени размествания. Например голяма част от хазартните компании остават на предни места въпреки бурята в сектора, започнала в края на миналата година. За компании като контролираните от обвиняемия Васил Божков "Еврофутбол" и "Евробет" обаче това може да е и последно участие в К100 предвид отнетите им лицензи и исковете от НАП, които ги изправят пред реален риск от несъстоятелност. Миналогодишният №1 "Лотария БГ" - компанията, през която Божков прибира дивидентите си от също така забранената "Национална лотария", въобще не фигурира с данни. В светлината на разкритията за плащаните по-ниски държавни такси години наред, донасящи свръхпечалби за дружествата на Божков, тяхната липса на необходимост да ползват заемни средства придобива ново обяснение. За сравнение - държавният Български спортен тотализатор вече е с отрицателен капитал след поредна година загуба, която се дължи на отчислението му по закон за подкрепа на спорта.

Извън това предните места традиционно са заети от установени добивни и индустриални компании, които, макар и инвестиращи в модернизации, като цяло са в зряла фаза на жизнения си цикъл, където големите инвестиции отдавна са се изплатили и те носят стабилен приход. Тук попадат циментови заводи, медодобивни и преработващи компании, фармацевтични дружества, оператори на комунална инфраструктура. В петдесетицата попадат и част от държавните енергийни дружества под шапката на иначе задлъжнелия БЕХ, който все повече служи като преразпределителна кутия.

Любопитното е, че напред се озовават и няколко търговски вериги, въпреки че класическият модел на ритейлърите е да разчитат на сравнително висока оборотна задлъжнялост за финансиране на складовите наличности.

Дългови трансформации

Дружеството, чийто пасив скача най-много в номинално изражение, е държавната "Автомагистрали" с 440 млн. лв. Това обаче е по-скоро временен счетоводен ефект - в нея са планирани да бъдат излети (основно с цел да се заобиколи Законът за обществените поръчки) над 2 млрд. лв. за магистрала "Хемус" и укрепване на свлачища, като първата порция от близо 440 млн. лв. вече е в дружеството и те се канализират към подизпълнители. Много от строителната работа още не е завършена и дружеството ги отчита като получени аванси от Агенция "Пътна инфраструктура" и съответно вземания от строителните компании.

След нея в антикласацията е друга държавна компания - "Булгартрансгаз" (409 млн. лв.), чието задлъжняване се дължи на заемите за участието й в "Турски поток". А в челото по задлъжняване е още и хронично губещият "ТЕЦ Марица-изток 2", както и общинското "Метрополитен" заради продължаващите инвестиции в разширяването на софийското метро. В топ 15 по този показател попадат още и телекомите А1, БТК и "Теленор".

Компания, чиито дългове често са във фокуса на вниманието, е "Топлофикация София", където след нов ръст от 115 млн. лв. те вече са 980 млн. лв., които са комбинирани и с една от най-големите загуби в топ 300 (82.5 млн. лв.) - втора след споменатия "ТЕЦ Марица-изток 2".

Интересен е казусът с "Би Ей глас" (бившето "Дружба стъкларски заводи"), където големият ръст на дългове (375 млн. лв.), активи и приходи се дължи на счетоводна трансформация след придобиването му, като през него вече преминава практически целият оборот на португалската група.