Най-големите компании в земеделието: Турбуленции след щастие

За разлика от предходни години в топ 20 на най-големите в агросектора през тази година не присъстват дружества от животновъдния бранш. А в останалите отрасли като отглеждането на плодове и зеленчуци въобще няма компания, която към момента има потенциал да доближи лидерската група.

И ако 2019 г. беше белязана от катастрофа, свързана със заболяването африканска чума, която удари силно един от най-конкурентните браншове в животновъдството - свиневъдството, тази година дава начало на други турбуленции в земеделието. След сравнително стабилните резултати на зърнопроизводството през последните години през тази то ще се изправи пред най-лошата си реколта от години насам заради сушата, обхванала не само България, но и други водещи производители в Европа. Това в комбинация с проблемите, които търговските компании имат на логистично ниво покрай кризата с коронавируса, прави трудно прогнозируема ситуацията в краткосрочен план. Важно ще е и как се възстановява животновъдството, над което междувпрочем заплахата от африканска чума съвсем не е изчезнала.

Зърно лидерите на годината

Две ясни тенденции се забелязват при лидерите в земеделската класация за 2019 г. На фона на опустошителната криза с чумата по свинете, която само за половин година успя да пробие в индустриални производства с оборот от около 230 млн. лв., както и сравнително ниските цени в птицевъдния сектор, едрите животновъдни компании губят позиции през миналата година. Същевременно зърнопроизводството и търговията със зърно избухват с отчетлив ръст, включително и при царевицата и слънчогледа. Числата от 2019 г. ясно показват, че по линия на зърнената и маслодайна реколта са изтъргувани повече обеми при по-високи цени. Това пък от своя страна води до леко разместване на позициите при най-големите компании, но с много силна доминация на търговци и производители именно на такава продукция.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

В топ 20 попадат 13 търговци на зърнени и маслодайни култури, част от които са в групи, които имат и друга дейност - търговия с препарати за растителна защита, производство на зърно или преработка на земеделски култури. Производството на зърно е представено от фирми на три големи компании - доминирани от групата "Октопод", сред дружествата има компании за семена и растителна защита.

Според данни на земеделското министерството реколтата от пшеница през миналата година е достигнала 6.16 млн. тона при среден добив от 514 килограма от един декар, което е ръст от над 6% спрямо предходната година. При слънчогледа реколтата се е запазиха на сходно с предната година ниво от 1.92 млн. лв., а при царевицата произведеното количество е достигнало 3.99 млн. тона, или с 13% повече спрямо година по-рано.

Данните за износа показват рекорд при царевицата - в стойност продажбите зад граница скачат с 82% до над 800 млн. лв., като дори малко по-силен е резултатът при количествата - увеличение от 86%. От години най-експортната категория е пшеницата, при която също има ръст, но по-умерен: 15% до 1.7 млрд. лв.

Американски сингъл

И тази година класацията се оглавява от американската "Каргил". Компанията основава българско дружество през 2006 г., като седем години по-късно открива и офис във Варна, който управлява глобалните корабни и пристанищни дейности на Cargill. Вече шест години в София е базиран и център за счетоводни и финансови услуги за групата Cargill, която е с приходи над 114 млрд. долара. Към тази пролет българското дружество има 1300 служители, естествено - огромната част в центъра за услуги. Към финансовите постепенно се добавят и HR, логистични и IT екипи.

На пазара на зърно и маслодайни култури, "Каргил България" е държал 16%, пише в отчета на дружеството за 2018 г. От него може да се съди, че зърненият бизнес стои в основата на приходите - 540 млн. лв., а услугите са от порядъка на 60 млн. лв. годишно, като вероятно сумата е нараснала миналата година.

Българско вицешапмионско дуо

За миналата година втори на върха в земеделския бранш е отново бургаският търговец на зърно "Севан" с оборот от над 590 млн. лв и внушителните 62% увеличение спрямо предходната година. Част от причините за огромния растеж е разминаването в календарната и започващата в края на лятото стопанската година в земеделието, което само по себе си преразпределя приходите в различни годишни отчети. Но през 2019 г. компанията е успяла да изтъргува и по-големи количества продукция. "Голямата реколта си изигра ролята, успяхме да увеличим обемите с около 30%", коментира собственикът на половината от дяловете в дружеството Артур Акопян. Почти 100% от износа на "Севан" е бил за азиатските страни. "Това е така, защото от 2 години Австралия няма добра реколта и ние получаваме възможност да заемем нейните пазари", обяснява ръста Акопян. Компанията има 4 дъщерни дружества за производство на земеделска продукция в Карнобат и Бургас върху площи от около 100 000 декара.

В топ 3 през 2019 г. попада и свързаното с преработвателя на слънчоглед "Олива" търговско дружество "Билдком". С приходи от над 1 млрд. лв. холдингът на Ангел Георгиев става сред най-големите. По всичко изглежда, че бизнесът ще расте още, тъй като миналата година приключи изграждането на пореден нов завод до Варна за 40 млн. евро. Дружеството работи за износ, като растящото глобално търсене явно се покрива все повече и от български слънчоглед и олио. Самата "Билдком" е търговец и закупува както слънчоглед, така и рапица и зърно.

Другите два чужди търговеца

За първи път в подреждането, и то на челни позиции, се изстрелва китайският държавен хегемон в храните Cofco, който от две години прави директно бизнес в България през дружеството "Кофко интернешънъл България", което e дъщерно на холандското звено в групата CIL Agri Enterprises. За 2019 г. китайската корпорация отчита приходи от 71 млрд. долара, а служителите й по света са над 117 хил. В международното й поделение приходите също са гигантски - 31 млрд. долара през 2018 г., което превръща Cofco в най-големия хранителен конгломерат в азиатската държава и един от големите играчи в глобален мащаб. Интересите й в България са свързани единствено в търговията със зърно, като през първата си пълна година на пазара - 2019 г., компанията отчита ударно приходи от почти 400 млн. лв. Освен през българското си дружество Cofco изкупува продукция с произход България и през румънския си клон.

Петото място се заема от американския търговец на зърно "АДМ България трейдинг", който също е част от група с инвестиции в преработката на земеделска продукция. В България компанията купува от местни търговци и производители, а освен зърнобизнеса ADM e собственик и на завода в Разград "Амилум", който произвежда подсладители и нишесте на основата на царевица. През 2018 г. компанията обяви мащабен план за разширение на преработвателния си бизнес в Разград с инвестиция за 200 млн. лв. Година по-рано завърши и инвестиция за 11 млн. лв. в зърнено пристанище на Дунав, изградено на зелено край силистренското село Айдемир.

Пазарните двигатели

А десетте компании с най-високи обороти за миналата година почти изцяло се заключват в търговци и големи производители на зърно, които отчитат увеличение. Според представител на голяма компания в търговията със зърно, с който "Капитал" разговаря, през 2019 г. зърнената реколта в страната е била с по-голям обем, макар първоначалните притеснения, че това няма да се случи. Същевременно на международните пазари е имало ръст на цените, което е довело и до поскъпване на българската продукция с около 10-15% при различните култури. Основният износ през годината е бил за традиционните пазари за българска продукция, най-големият от които в Европа е Испания. А в сектора са били изтъргувани и останали количества от предходната реколта.

Реколтата от пшеница през миналата година е била по-висока, а износът расте с 15% до 1.7 млрд. лв. Фотограф : Цветелина Белутова

През последните години това, което се забелязва в сектора на земеделието, е все по-намаляващите маржове. На корпоративно ниво обаче има и други промени. По линия на търговията със зърно се вижда известно изтегляне на международни играчи и засилване на позициите на местните, като тази тенденция според някои прогнози е възможно да се задълбочи.

Някои от традиционните култури за страната, като слънчоглед например, започват все повече да се преработват в страната, като дори има и засилващ се внос. Същевременно през последните три години към лидерската група на най-големите земеделци се приближават и все повече компании, които имат сериозен или дори основен дял в бизнеса си търговия с продукти за растителна защита, а тяхното присъствие е възможно да се засили в средносрочен план.

В разгара на труден сезон

Големите производители и търговци на зърно може и да са влезли в добра кондиция в 2020 г., но годината се очертава най-тежката вероятно от поне 6-7 години насам. Внезапно започналата криза с коронавируса по целия свят създаде трудности в земеделието и хранителната индустрия, най-вече заради намаленото търсене покрай на практика нефункциониращия туризъм. На ниво търговия със зърно обаче дружествата вече срещат и проблеми с логистиката, включително заради затрудненията по границите и корабоплаването, което води и до оскъпяване.

2020 г. обаче обещава и изключително тежка година и на производствено ниво като причината за това е сушата, обхванала основните производствени региони в страната, включително ключовата Добруджа. В разгара на жътвата очакванията са, че през 2020 г. зърнената реколта ще бъде далеч от добрите си резултати през миналата година. Оценките към средата на юли са, че добивите ще спаднат рязко, а според официалната прогноза на земеделското министерство цялата реколта ще бъде в рамките на около 5 млн. тона при над 6.1 млн. тона година по-рано. "Средните добиви в момента се движат от 0 килограма до 450-500 килограма от декар в различните райони, което е доста под миналогодишното ниво", коментира представител на международна търговска компания, оперираща на българския пазар. По думите му освен ниското количество част от реколтата е и с ниско качество, но на този етап са трудни прогнозите как точно ще завърши сезонът.

Официалните данни към началото на юли на земеделското министерство сочат, че средният добив при пшеницата е 372 килограма от един декар, което е спад от 30 на сто спрямо предходната година. "Реколтата ще бъде с около 25% по-ниска през тази година", коментира и собственикът на "Севан" Артур Акопян.

Всъщност проблемите в зърнопроизводството през 2020 г. въобще не засягат само България. Сушавата година вече даде сериозно отражение върху реколтата в Румъния, Франция и Германия, които са сред основните производители в Европа. Според ревизирана оценка на ЕК към началото на юли реколтата от пшеница в ЕС ще спадне до 118 млн. тона през тази година, което е с около 6% по-малко от средното производство за последните пет години. В средата на лятото няма и съвсем ясна прогноза за очакваните добиви и поведението на държавите в Черноморския басейн, които са ключов играч в световната търговия със зърно, заради което и прогнозите как ще се развие годината са трудни.

Първоначалните данни в България сочат, че цените на зърното са увеличени с поне 10% в началото на тазгодишната реколта. "Възможно е цените още малко да се увеличат", коментира Артур Акопян. Според друг негов колега в момента на пазара по-скоро има изчакване, отколкото активна търговия и по-голяма яснота ще има след средата на август. Засега предварителните очаквания са за сравнително добра реколта на царевица и слънчоглед през есента.

Но извън турбулентната година за зърнения сектор 2020 г. е важна и за това как ще започне възстановяването на пострадалите от африканска чума големи свинекомплекси през миналата година. Първите данни сочат, че вече има производители, които започват да се връщат в бизнеса, но със сравнително предпазливи стъпки. Широкото разпространение на заболяването, за което няма лечение и ваксина, на практика на територията на цялата страна създава риск и за потенциални нови жертви в сектора и през тази година.