За какво служи европейската интернет звезда Prosus

Инвеститорите се съмняват в смисъла на четвъртата най-голяма публична компания на Стария континент

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Малко са компаниите, които имат проблеми, защото са твърде успешни. Една от тях е южноафриканската медийна група Naspers, основана през 1915 г. В опит да диверсифицира бизнеса си в дългосрочен план далеч от вестниците през 2001 г. тя плати 32 млн. долара за голям дял в незначителен китайски стартъп. Въпросният стартъп - Tencent, оттогава се превърна в лидер в гейминг и комуникационната индустрия и сега струва над 670 млрд. долара. Справянето с този голям успех обаче се оказва особено управленско главоболие.

Това, което неочаквано изстреля нагоре тази южноафриканска инвестиция в Китай, е европейски интернет гигант. Преди година Naspers листна на борсата в Амстердам Prosus, движещата сила за онлайн "залозите" им. Благодарение на това, че притежава 31% от Tencent, които струват към 208 млрд. долара, както и други инвестиции, направени оттогава, Prosus е четвъртото най-високо оценявано борсово дружество в ЕС. Тя е също компанията в Европа, която най-много се доближава до глобалните технологични звезди, които доминират световните финансови пазари. Шефът ѝ Боб ван Дайк осъзнава, че моделът на компанията може би е необичаен в технологичния свят. Но твърди, че той все пак може да бъде стойностен.

Моделът на бизнес

Prosus е инвестирала милиарди и има още милиарди за това благодарение на успеха на Tencent. Средствата са насочени към всякакъв вид онлайн бизнеси - от електронна търговия до доставка на храна, обучение от разстояние и таргетирани реклами. Макар че се управлява от Нидерландия, голяма част от империята ѝ се намира в развиващи се пазари, което се явява намигване към африканските ѝ корени. Дълбоките ѝ джобове позволяват на компанията да изгражда онлайн бизнеси или да слива местни играчи, правейки ги глобални платформи.

Колкото и вълнуващо да звучи това, г-н Ван Дайк има по-прозаичен проблем. Да докаже на света, че компанията му има нужда да съществува. Той настоява, че Prosus е намерила отличаващ я начин на действие. За разлика от рисковите инвеститори тя няма нужда да връща пари на инвеститорите. Тя може да помага на бизнесите в много дългосрочен план и защото ръководи част от тях, има "ДНК-то на управленец". Много малко от нейните инвестиции са били неуспешни.

Смесени сигнали от инвеститорите

Инвеститорите изпращат смесени сигнали. Пазарната ѝ капитализация от 167 млрд. долара е с около една пета по-малко от цената на акциите ѝ в Tencent. Добавете и останалите фирми, в които има дялове, някои от които са листнати на борсата, както и 4.5 млрд. долара кеш в счетоводния ѝ баланс, и отбивът се покачва до 33% - разлика от около 80 млрд. долара (виж графиката). Цената на акциите ѝ се покачи напоследък, но не толкова бързо, колкото тази на холдингите ѝ. Пазарите, изглежда, не оценяват портфолиото от компании, в които Prospus е инвестирала над 12 млрд. долара.

Prosus е инвестирала милиарди и има още милиарди за това благодарение на успеха на Tencent, където е сериозен акционер.

Това изглежда неоснователно сурово. Мениджмънтът на това, което в момента е Prosus, е правил "залагания", които макар и по-малко впечатляващи от Tencent не биха засрамили повечето рискови инвеститори. Бизнесът за онлайн търговия, който е изградила - olx, има 300 млн. потребители месечно в над 22 пазара. Разплащателният софтуер Payu се разви изключително бързо, особено в Индия. Инвестицията в индийската компания за електронна търговия Flipkart осигури възвращаемост от 1.6 млрд. долара, когато беше продаден на Walmart през 2018 г. Миноритарните дялове на Prosus в компанията за доставки на храна Delivery Hero и руската социална медия Mail.ru струват много повече, отколкото тя плати за тях.

Предизвикателствата

Но предстоят предизвикателства. Много от "залозите" на Prosus крият икономически опасности, обещавайки много утре, но без да предоставят нищо днес. Спрямо дяловете ѝ компаниите ѝ, свързани с хранителната индустрия, загубиха 624 млн. долара през тази година до март при приходи 751 млн. Малка част от бизнесите, които оперира, имат (малка) печалба. Някои от инвестициите ѝ са в индустрии, които биха могли да бъдат печеливши само ако сливания създадат шампион, който да привлече погледа на големи инвеститори.

За да продължи да расте бързо, дружеството трябва да купи някои от своите конкуренти на висока цена. През последната година Prosus за малко се размина с 8-милиардния бизнес за доставка на храна Just Eat и бизнеса за насочени реклами на eBay, който беше оценен на 9 млрд. "От една страна, искаш да си дисциплиниран и да не харчиш твърде много за придобивки, казва Кен Ръмф от инвестиционната банка Jefferies. От друга, ако всеки път си втори, няма как да развиеш плановете си."

От "приумиците" на 2020 г. COVID-19 би трябвало да помогне да се привлекат нови онлайн потребители. Но продължаващото търговско напрежение между САЩ и Китай носи потенциален риск за собствениците на китайски активи. Миналия месец президентът на САЩ Доналд Тръмп даде на американците 45 дни да спрат да правят бизнес с WeChat, комуникационното приложение на Tencent (както и с видеоприложението TikTok). Акциите на Tencent се сринаха, завличайки и Prosus със себе си.

Друго, което би могло да отблъсне потенциални инвеститори, е корпоративната структура на Prosus. Naspers все още държи 73% от акциите ѝ и двете фирми в общи линии се управляват като една. Дори компанията майка да продаде част от дела си, акциите ѝ ще имат 1000 пъти повече права при гласуване от който и да било друг акционер. Самата Naspers също има мажоритарни собственици със свръхсила при гласуване, които в допълнение се смята, че са и доста близки с мениджмънта. Те казват какво и как ще се случва.

Структурата на Naspers за двойно гласуване е била създадена с идеята да защити независимостта на редакторите и се пренесе и в Prosus, въпреки че тя не държи никакви медийни активи. Основателите на технологични компании често използват структурата с акции, даващи право за двойно гласуване, за да запазят наследството си. Но Prosus е дъщерна компания на дружество на един век. Каквато и да е логиката, ефектът е да предпазва тези на върха от отговорност. Силен борд на директорите може и да ги обуздае. Но президентът ѝ, бившият шеф на Naspers, който извърши сделката за Tencent, не е вчерашен. Когато две трети от обикновените акционери през 2017 г. гласуваха срещу сделките на г-н Ван Дайк и останалите в мениджмънта, техните искания бяха до голяма степен игнорирани.

Други фирми също са се борили с проклятието на успеха. Yahoo удари джакпота с Alibaba - друг китайски технологичен титан, само за да бъде отклонена от нея, когато инвеститори активисти натиснаха американския пионер в онлайн търсачките да се насочи към други бизнеси през 2017 г. Резултатът беше продажба на дела в Alibaba през 2019 г. Японската група SoftBank, която също инвестира в Alibaba, избра друг път. Шефът ѝ Масайоши Сон изкова успеха си чрез сложна империя от телекоми, имоти и рискови инвестиции. Отворен е въпросът дали това е било правилното решение за използване на богатството на Alibaba. Господин Сон е имал някои големи неуспехи. Инвеститорите напоследък започнаха да го натискат да продаде част от активите, за да може компанията да намали дълга си.

Господин Ван Дайк няма нужда да се притеснява от дългове или от инвеститори активисти, които без съмнение биха направили кампания за намаляване на дела на Prosus в Tencent. И все пак това да не се опитва да извлече печалба веднага е довело до някои добри неща. Намалявайки постепенно дела си - тя продаде около 2% от компанията през 2018 г. и набра 10 млрд. долара, Prosus може да използва инстинкта на шефовете си за изграждане на бизнес империя, докато все пак осигури на акционерите възвращаемост от инвестициите им в Tencent. Листването в Амстердам беше направено с цел глобалните инвеститори да имат шанс да купят част от проникновената визия на г-н Ван Дайк, което да даде тласък на цената на Prosus. Засега това не се е случило. Освен ако акционерите не получат наистина думата в Prosus, може и никога да не се случи.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved