Най-големите холдинги: Новите милиардери

Глобалният растеж през 2019 г. подсили и резултатите на местните групи

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • Глобалният растеж през 2019 г. подсили и резултатите на местните групи.
  • Двата държавни холдинга твърде често отчитат загуби и правят непазарни операции.
  • Ръстът в приходите и печалбите не носи по-високи борсови оценки на публичните холдинг.

За поредна година приходите на най-големите български холдинги се повишават и дори има ускорение на темпа: ако през 2018 г. той беше 4%, година по-късно е малко над 9%. Същото се случва и с печалбата, макар за крайните резултати да има голямо влияние промяната при Българския енергиен холдинг, който е лидер и по приходи, и по печалба.

Големите групи с приходи за над 1 милиард лева също се увеличават. За да се влезе в класацията, вече са нужни и поне 220 млн. лв. оборот, а само година по-рано входът беше срещу 160 млн. С оглед на пандемията и кризата, която донесе коронавируса в национален и глобален мащаб , поддържането на тези числа ще е предизвикателство през тази година. България не изглежда засега сред най-силно ударените от тази криза, но пък повечето големи компании изнасят своята продукция, а това добавя и външен риск.

Държавни колебания

Подреждането при холдингите ярко показва непостоянното представяне на държавните дружества - редуване на огромни печалби с огромни загуби или хронично поддържане на минуси. Държавните представители в класацията стават все по-малко, но са все така ключови. За тях са запазени територии силно регулирани сектори като енергетика и транспорт, а общата характеристика е липсата на всякакви реформи заради силен социален елемент и постоянно непазарно подпомагане от държавата.

Приходите на БЕХ например са около 70% от сумата на всички останали 14 компании в класацията. А сегашните управляващи показват все по-голямо желание да се завръщат в бизнеса - през строителството до новата държавна петролна компания.

Енергийният холдинг е ярък пример за антипазарни мерки и порочен финансов инженеринг. Пример за това е държавната помощ от БЕХ към централата "Марица-изток 2" - капитализиране на 600 млн. лв. дългове и покупката на парниковите газове за ТЕЦ-а. Печалбата на холдинга през 2019 все пак е по-висока, защото не е имало големи провизии. През 2018 г. такива бяха направени заради две осъдителни дела, по които на холдинга бяха наложени глоби за над 200 млн. лв. Едното беше в полза на "Уорли Парсънс", а другото беше от ЕК за непазарно поведение и ограничаване на достъпа на трети лица до газопреносната мрежа.

Другото мега държавно дружество в силно регулиран сектор е Група БДЖ. То е и единственото губещо дружество в цялата класация, това се случва и въпреки че държавната субсидия е огромна. Тази година в класацията има още едно енергийно дружество - частното "Енерго-про" - Варна. Чешката група е и единствената с мажоритарен чуждестранен собственик в холдинговата класация.

Клубът на гигантите

С годините постоянно се увеличават и компаниите с приходи от над 1 милиард лева. През миналата година те бяха четири, а през тази са шест, а една е почти на границата на милиарда.

От второ до четвърто място остават "Еврохолд България", "Софарма група" и "Химимпорт". Това са и най-големите холдинги на фондовата борса, като и трите отчитат ръст на приходите, но тенденцията при печалбите е шарена. "Еврохолд" консолидира в себе си две основни направления - застраховане и продажба на автомобили, както и лизинг и финансови операции, които са с по-малък дял. Основният източник на растеж са първите две направления и главно застраховането - то расте с 33% и се дължи и на новопридобитите дружества в региона и ОНД, както и на старите й компании, като "Евроинс Румъния". Холдингът обаче отчита спад на печалбата, което от ръководството обясняват "изцяло с резултата на дружеството майка на неконсолидирана основа".

При "Софарма" има умерен ръст на приходите в резултат на повече продажби на лекарства, консумативи и оборудване. Силното повишение на печалбата се дължи на асоциираното дружество "Доверие обединен холдинг". През миналата година то започна да консолидира и балансите на молдовската Moldindconbank. Това се отрази на приходите и печалбата, която расте с внушителните 4300% и идва от разликата между придобитите активи на молдовската банка и платената сума за тях.

Клубът на милиардерите се допълва от "Хювефарма" на Кирил Домусчиев, в чиято група е "Биовет", както и от "Билдком". Собственикът на "Олива" отчита бурен ръст на приходите и печалбата си. Това се дължи високото търсене на растителни масла и олио зад граница. Компанията смята дори да ускори растежа, а в тази посока е и заемът, който отпусна Черноморската банка за търговия и развитие в края на юни. Става въпрос за 35 млн. евро за търговско финансиране на "Олива". То е част от синдикиран механизъм на стойност 90 млн. евро, предоставен от група международни търговски банки с водещ мениджър BNP Paribas Suisse. Заемът ще послужи за оборотен капитал на най-новия завод на компанията в близост до Варна, който удвоява производствения й капацитет и увеличава експортните й възможности.

В този динамичен сектор е и публичния "Агрия груп холдинг", която расте динамично през последните години, активно купувайки и по-малки компании. През миналата година обаче печалбата се свива леко заради малко по-голям ръст на разходите. През тази година компанията планира да инвестира над 10 млн. лв. в земя, техника и бази. Отделно холдингът планира да изгради и пристанище в Белославското езеро край Варна, като инвестицията се оценява на почти 30 млн. евро, основна част от които са договорени вече от ЕИБ и Банка ДСК. Пристанището ще е основен хъб за износа на компанията - той формира 80% от приходите.

Наследство от старата икономика

В подреждането влизат и още публични компании - бившия държавен "Булгартабак холдинг", както и бивши приватизационни фондове като "Доверие" и "Синергон холдинг", както и "Стара планина холд" и "Индустриален капитал холдинг", които тази година са извън топ15.

В контролирания от депутата от ДПС Делян Пеевски "Булгартабак" вече няма нищо цигарено, след като холдингът преустанови своето производство и продаде част от марките си. Основните източници на приходи в него останаха "Техномаркет" и производителят на млечни продукти "Лакрима". През миналата година обаче холдингът се раздели и с веригата за черна и бяла техника, в мениджърско изкупуване, което обаче твърде вероятно е формално, за да бъде компанията щедро финансирана с поредна порция заем от ББР. Излизането на "Техномаркет" от структурата на групата се отразява и в силен спад на постъпленията от клиенти, но еднократният ефект от "сделката" повишава приходите и печалбата. Компанията е и със сменено име от миналата година на "Български инвестиционен холдинг", което все още не е вписано в Търговския регистър.

Контролираният от Бедо Доганян "Синергон холдинг" излиза за първи път на печалба от години. Основният му актив е търговецът на горива и строителни материали "Топливо", чиито продажби обаче се понижават и той трайно е на загуба. Причината за положителния резултат на холдинга майка е в продажбата на "Гранд хотел Пловдив" (бившия "Новотел"), който беше купен през миналата година от Сава Чоролеев. Така за две години "Синергон" се раздели с два от ключовите си актива в туризма - пловдивският "Новотел" и хотел "Европа" в Слънчев бряг, чийто купувач също беше Чоролеев. Според отчета на холдинга принос за ръста на приходите носят и продажбите на електроенергия. В портфейла на групата е търговецът на ток "Синергон енерджи".

Традиционен представител в класацията и на публичните компании е куриерската компания "Спиди". Цикличният характер на бизнеса й се възползва от ръста на икономиката през последната година. Кризата с коронавируса пък отвори и нови възможности - извънредното положение повиши търсенето на онлайн и куриерски услуги от индивидуалните клиенти, като то е компенсирало спада при бизнес доставките. Ръстът на приходите се дължи най-вече на засилената онлайн търговия заради епидемията, макар че в отчета за първото тримесечие влизат само две седмици от извънредното положение. До голяма степен принос за това имат дъщерните дружества "Рапидо" и DPD Romania, които по принцип обслужват онлайн търговията. Все по-голям дял от приходите се формират и от индивидуални клиенти, става ясно от отчета на "Спиди".

Един най-големите търговци на строителна и минна техника "Евромаркет груп" попада в класацията си с добър ръст на приходите, но лек спад на печалбата. Компанията има голямо портфолио от продукти - от строителна и минна техника, през заваръчни машини, ремонтна техника до автосервизно оборудване и компресори и генератори.

Прокурор в холдинга

Единственият представител на пeтрохимически сектор при най-големите холдинги е "Приста ойл", която включва в себе си и акумулаторния завод "Монбат". Атаката на прокуратурата с арест на един от собствениците й - Атанас Бобоков и обвинения срещу брат му Пламен, засенчват до известна степен доброто представяне на групата. А то се изразява в повишение на приходите с 20% и с 220% на печалбата. Обвинението на прокуратурата засега има по-скоро негативно имиджово влияние върху компаниите, като в интервю от края на юни пред "Капитал" Пламен Бобоков заяви, че има притеснения сред партньори, а една банка вече е отказала рефинансиране на заем за инвестиция, от което са спрени планове за разкриване на 200 работни места във Враца. При всички положения с действията на прокуратурата вече се добавя нов и несистемен риск за групата.

Растеж, но не и за акциите

Над половината от класираните холдинги (8) се търгуват на борсата. И макар балансите им да показват добро представяне, това не може да се каже и за акциите им. За последната година "Спиди" (+5%) и "Доверие обединен холдинг" (+3%) са на малък плюс, при "Доверие" благодарение на отчета, който показа голямата печалба покрай покупката на молдовската банка. Печалбата за акцията беше и по-голяма, но кризата с пандемията изтри всичко. Една от най-губещите акции за последните 12 месеца (до 5 юли 2020 г.) е "Агрия груп" - с цели 45%, в тази компания е и "Химимпорт" - с минус 40%, "Еврохолд" с 33% надолу. Българската борса така и не се възстанови от кризата през 2008 г. И докато чуждите фондови пазари достигнаха рекордни исторически нива, тя почти не помръдна. Причината изобщо не трябва да се търси в самите компании, като много от тях израснаха на ниво корпоративно управление и защита на правата на малките акционери. Финансовата криза от 2008 г. накара малки и големи инвеститори масово да напускат пазара, които след това не се е и върнаха, липсват и достатъчно нови компании. Спорните регулации и често двойният стандарт при прилагането им преди години също ограничиха парите и новите компании.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар