Топ 100 на компаниите в Сливен и Ямбол: машини, текстил, храни и вино

През 2019 г. приходите на стоте най-големи дружества в двете области достигат 3.4 млрд. лв., а близо една трета от тях са отчетени от три фирми

През 2019 г. приходите на лидера "Язаки България" са нараснали с 11%, а загубата му от предходната година е обърната на печалба от 7.5 млн. лв. 2020 г. не носи обещания за подобни резултати

Калина Горанова

През 2019 г. приходите на лидера "Язаки България" са нараснали с 11%, а загубата му от предходната година е обърната на печалба от 7.5 млн. лв. 2020 г. не носи обещания за подобни резултати © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Областите Сливен и Ямбол имат история на дългогодишното съперничество, но за компаниите и в двата региона последната бизнес година е силна, а вече и има нова традиция - на общи инвеститори. Примери за това са италианският бизнесмен Едоардо Миролио и японският производител на автомобилни кабелни инсталации "Язаки", които имат производства и в двата града.

Най-големият успех на региона в икономически план е това, че запази и разви традиционно силните си отрасли, каквито са текстилът, храните и виното. Разцвет претърпя и производството на машини и оборудване.

И ако досега основните изпитания пред подема бяха недостигът на квалифицирана работна ръка и инфраструктурата, то днес областите са изправени пред далеч по-високи препятствия. Коронакризата удари силно водещите производства в тях, а с това и местната икономика. Заедно с това дойде и година на суша, което ще се отрази негативно в приходите на земеделските производители.

По всичко личи, че силната 2019 г. няма да се повтори през 2020 г. В изминалата календарна година 100-те най-големи компании в Сливен и Ямбол са генерирали общо приходи от 3.4 млрд. лв., или с 200 млн. лв. повече от предходната 2018 г. Ръстът в приходите от 7% в региона е почти съотносим със средния за страната - националните гиганти са имали 8% по-висок оборот.

Само около една трета от фирмите в класацията са отчели спад на оборотите, а общата печалба на дружествата в стотицата нараства с внушителните 41%.

Едва пет компании са с приходи, надхвърлящи 100 млн. лв., а челната тройка е "произвела" около една трета от общия резултат на стотицата. За съжаление тъкмо част от лидерите попадат в сектори, които са най-уязвими от различните кризи.

Лидер в беда

Водач в класацията и през 2019 г. е най-големият производител на автомобилни компоненти в страната "Язаки България". Дружеството е 100% собственост на японската Yazaki Corporation, а местните му предприятия правят кабелни системи за коли. Компанията започва дейност в България през 2006 г., като първият й завод е в Ямбол, а през 2012 г. е открит и вторият завод в Сливен. Партньори на производителя в тези градове са "Рено" и "Форд". Последното производство на компанията в страната стартира през 2018 г. в Димитровград. То доставя компоненти за Mercedes.

През 2019 г. приходите на компанията са нараснали с 11% до 425 млн. лв., а загубата й от предходната година е обърната на печалба от 7.5 млн. лв. 2020 г. не носи обещания за подобни резултати. Автомобилната индустрия беше тежко засегната от коронакризата, която доведе до затваряне на производствените предприятия в Европа и спирането на работата на поддоставчиците в България. Това се случи и с "Язаки България", която със своите 3800 заети е най-големият работодател в автомобилния сектор в страната и в топ 10 в националната класация на работодателите от всички сектори.

По време на въведеното през пролетта извънредно положение в Европа българските заводи на Yazaki спряха работа, а през март беше обявено, че в тях ще останат около 400 служители, които ще работят по малки проекти.

Възстановяването на производството на кабели в Ямбол и Сливен започна едва през май, първоначално на 70% от пълния капацитет. Дни по-късно отвори и заводът в Димитровград, който ще работи на 50% от капацитета си. Спирането на производствата засегна около 2470 служители в Димитровград и 2000 в Сливен и Ямбол. В края на юли кабинетът взе решение да предостави безвъзмездна финансова помощ на "Язаки България". Държавата ще възстанови близо 2 млн. лв. за вече платени осигуровки. "Язаки" е и сред десетте фирми, получили най-голяма помощ по мярката 60/40. По данни в "Апис" към юни в компанията са работили около 3250 души, което е почти наполовина под рекорда от почти 6 хил. души в средата на 2017 г.

По дрехите ще ги познаете

Сливен е дом на още един от националните лидери. Това е дългогодишният национален номер 1 по резултати в сектора на текстила "Е. Миролио". В регионалния топ 100 дружеството е под номер 3 с приходи, надхвърлящи 239 млн. лв., и печалба от 1.6 млн. лв.

Регулярните инвестиции са част от стратегията на дружеството. Групата фирми на италианския инвеститор с български паспорт Едоардо Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов.

Изминалата 2019 г. не беше лека за производителите в текстилната индустрия в глобален мащаб. Още преди пандемията секторът започна да навлиза в криза заради намаляващи поръчки, дължащи се на спад в потреблението. Това доведе до забавяне на плащания в сектора и фалирали компании, възложители на поръчки за местните фирми. Ръстът на заплатите пък направи сектора неатрактивен за лидерите в бързата мода. COVID-19 донесе още проблеми. Ефектите на кризата ще бъдат видими в резултатите на българските дружества през 2020 г.

Селско стопанство и храни

Сливен и Ямбол са традиционно силни и в земеделието. Това е видимо и от присъствието на множество компании с дейност в селското стопанство и производството на храни и напитки в регионалния топ 100. В тези сектори работят около една трета от дружествата в класацията. Под номер две с приходи от 404 млн. лв. e "Папас - олио". Най-голям дял във фирмата притежава Георги Ташев. Групата работи в няколко основни направления: производство на слънчогледови масла в заводите в Ямбол и Балчик, търговия със зърнени и маслодайни култури и производство на брашно.

В Сливен е базиран и един от големите производители на млечни продукти в България - "Тирбул", част от гръцката група HellenicDairies S.A. (бивша Tyras), която има заводи в Гърция, България и Румъния. Българското предприятие прави твърди сирена, кашкавали, извара, прясно мляко с марката Olympus. Компанията приключи 2019 г. с ръст на проходите от близо 10% до 80 млн. лв.

В областта се намира и лидерът в сектор животновъдство. Това е "Милениум 2000", която има близо 67 млн. лв. приходи през 2019 г. при 73 млн. лв. година по-рано. Тя е част от старозагорската група "Градус". В нея влизат още заводът за фуражи "Градус 3" на седма позиция, регистрираната в село Болярско "Жюлив" (25) и "Бисер Олива - 98" на братята Иван и Лука Ангелови. Групата води началото си от 1992 г., когато оперира като едноличен търговец под името "Градус-Иван Ангелов". В годините се разраства до холдинг с дъщерни компании, специализирани в различни направления. Тя има фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери, предприятие за преработка на птиче месо.

Силно застъпено в региона е и консервното производство. Сред неговите представители са новозагорската "Палиррия България" (15) и "Фрукто Сливен" (41). Първата е приключила годината с приходи от 54 млн. лв., а втората с 21 млн. лв.

Брандовете на града

Сред известните брандове на региона са компанията за мебели "Виденов груп", която е под престижния номер пет в класацията с приходи от 108 млн. лв. Тя отчита лек спад на приходите спрямо предходната година. Фирмата е с над 30-годишна история. Мебелите "Виденов" се продават в 44 магазина, като компанията доставя освен в България и до Гърция и Румъния. Дружеството е третият по големина работодател в района.

Сливен има силни позиции и в бизнеса с ядките. Сред по-едрите фирми в нишата е "Кронос" (37), която е собственост на настоящия общински съветник от ГЕРБ Димитър Батаков. Приходите й през 2019 г. са 21.5 млн. лв., което e резултат, близък до този от 2018 г.

Производствената компания е създадена през 1996 г. от Георги Батаков и брат му Атанас. Те контролират още едно дружество от регионалния топ 100. Това е "Кронос агро трейд" (22), която се занимава с отглеждане и търговия със зърнени култури. Тя е по-голямата от двете фирми, а през 2019 г. е отчела ръст на приходите от 18%, завършвайки с оборот от 37 млн. и печалба от 86 хил. лв.

Стратегическо за двете области продължава да бъде и винопроизводството. По-разпознаваемите брандове тук се правят от групата на "Домейн бойар интернешънъл" (42) и "Вила Ямбол" (31).

"Домейн Бойар" произвежда вино в две изби - "Сините скали" в Сливен и бутиковата "Кортен". Едноличен собственик на капитала е регистрираната в Кипър "Маубара сървисиз лимитид", чийто контрол се свързва със собствениците на финансиращата я ПИБ.

"Вила Ямбол" е най-старата изба в Южна България. Тя притежава производствени бази в Ямбол и Стралджа и около 10 хил. дка собствени лозя и е собственост на основателите на "ВП Брандс интернешънъл" (бившата "Винпром Пещера") Антон Щерев и Атанас Петров. В последните години избата концентрира усилията си към подобряване и модернизиране на виненото портфолио, което се отрази положително на резултатите й.

И още машини

Освен "Язаки България" в региона оперират и други компании в сектора на машините. Вторият по големина играч е ямболската "Хидравлични елементи и системи" (ХЕС) (12) с приходи от 62 млн. лв. и печалба от 4.3 млн. лв. Компанията е правоприемник на създадения през 1968 г. завод за хидравлични елементи в града. Приватизирана е в края на 90-те години и основен акционер в завода е "Стара планина холдинг". ХЕС е лидер в производството на хидравлични цилиндри в България, а продуктите й се продават в Европа, Северна Америка и Азия.

Сред другите представители на сектора в класацията са "ЗММ - Сливен" (27), чиято специализация е проектирането и производството на универсални металорежещи стругове, и сливенският производител на кабелни инсталации за вграждане в автомобили "Атес" (90).

Най-слабо представените в класацията сектори в двете области са горивата и транспорта. Първият от тях е без нито една компания в стотицата, а вторият се записва само с автобусната "Дичони" (49). Приходите на превозвача са скочили с 48% до 17 млн. лв., а печалбата се е увеличила до почти 3 млн. лв., при 1.7 млн. лв. година по-рано.