Вкусът на Сирия, Ямбол и Палма де Майорка
Веригата дюнерджийници "Синдбад" на Хозан Асуад се нареди сред стоте най-големи компании в област Ямбол
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Структурата на бизнеса в по-малките областни градове често изненадва с присъствие сред лидерите на малки семейни фирми, които растат и се развиват благодарение на усилията и инициативността на своите собственици. Така например сред стоте най-големи компании в област Ямбол се нарежда "Синдбад" - име, което повечето местни свързват с култовите ямболски дюнери на сириеца Хозан Асуад. Всъщност историята на Асуад напомня на приказките на Шехерезада: идва никому непознат в Ямбол през 2003 г. и отваря първата си дюнерджийница, а само след месец заведението му е взривено. Извършителите остават неразкрити, но пък дюнерите "Синдбад" добиват необичайна слава след случката.
Днес "Синдбад" ООД има 8 заведения за бързо хранене в няколко български града, още 3-4 магазина за месо, както и предприятие за разфасоване на пилешко месо в ямболското село Веселиново. Там се произвеждат шишове за дюнери, които в момента са основният бизнес за компанията на Хозан Асуад и се експортират в няколко държави в Западна Европа и други точки на света. Според данни от Търговския регистър приходите на компанията растат от 2.9 млн. лв. през 2017 г. до 4.7 млн. лв. през 2018 г. Печалбата скача от 11 хил. лв. на 87 хил. лв. Заетите през 2018 г. са 95.
Приказката за "Синдбад"
Хозан Асуад върши всичко сам - посреща ни в предприятието за пилешки разфасовки в село Веселиново, където лично преговаря с потенциални доставчици, а работниците се допитват до него за всяко нещо. "Аз съм от Сирия", започва разговора Хозан. "Бях първо в София, после в Пловдив, после в Плевен и накрая се запознахме с жена ми, която е от Ямбол. Нали казват, че откъдето е жената, оттам си и ти", усмихва се сириецът. Той решава да отвори първото си заведение в града. "През 2003 г. в Ямбол никой не знаеше какво е дюнер. Трудно тръгнаха нещата - хората опитваха със страх, но им хареса и работата потръгна."
На въпрос какво е работил, преди да дойде в България, Хозан отговаря: "В Сирия се занимавах със същото. Да, може да се каже, че вкусът на Сирия дойде в България - с подобрения." "Тръгнахме с един дюнер в Ямбол, после втори и трети обект в града - магазин за месо. След това отворихме една малка транжорна в Бургас", разказва Асуад. Впоследствие мрежата от заведения за бързо хранене "Синдбад" се разраства към Казанлък, Бургас, Сливен, а преди 3-4 месеца стига и до Стара Загора. "Наложи се да направим по-голямо предприятие за разфасовка на пилешко месо - първо, за да обслужваме нашите обекти, и оттам почнахме да предлагаме на други клиенти. В цеха в село Веселиново бяхме 10 човека, сега сме около 70", посочва предприемачът. "Синдбад" работи с местни производители на пилешко месо и не мисли за собствено производство: "Идеята ми е да развивам нашия бизнес, не да започвам нови", казва Асуад.
Той е по-скоро консервативен към идеята да отвори обект в София, защото пазарът в столицата е достатъчно наситен, но пояснява, че е представен и тук, защото голяма верига от дюнерджийници в града зарежда шишовете си от него.
Всяко зло за добро
Предприятието за шишове за дюнери бавно се превръща в основна дейност за фирмата, като изпреварва по обеми приходите от търговските обекти. "Съсредоточили сме се върху това да развием износа на шишове. В момента изнасяме за Германия, Англия, Палма де Майорка и др. Няма да оставям България, разбира се", казва сириецът.
Той се връща с усмивка към един неприятен инцидент, който бележи началото на професионалния му път в Ямбол - месец след като отваря първото заведение за дюнери в центъра, то е взривено. "Щом полицията не разкри извършителя, какво да ви кажа аз? Първото, което ми хрумва е някаква конкуренция, няма какво друго", казва Асуад и продължава: "Оправихме се за два дни и пак почнахме да работим. След този взрив работата ни потръгна още по-добре и полицаите се шегуваха с мен дали не съм го направил нарочно. На всеки му беше интересно да види какво е станало, защо е станало".
Всъщност интересът към дюнерите на "Синдбад" се дължи от една страна на специалната рецепта, към която се придържат заведенията от веригата. Във времето тя е била изменяна и са били въведени подобрения, които да отговорят на местния вкус и търсене. От друга страна обаче дюнерджийниците са често посещавани и заради качеството на продуктите.
"Много държим на качеството, не толкова на цената. В началото гледахме цените - да са ниски, достъпни, но видяхме, че това което харесват хората е качеството, а не ниските цени", казва собственикът.
По думите му животът в Ямбол е идеален: "След 17 години все още сме в тук, въпреки че имам бизнес и в други градове. Тук ми е най-спокойно за живеене, тук хората ни знаят".
3 коментара
Не знам какво значи вкус адаптиран към местния, но в „Мимас“, които също са сирийци правят побългарени дюнери тоест наблъскани със зеле и картофи, в Сирия съм яд дюнер и там се слага единствено месо, кисели краставички и от белия сос, но там е доста по-гъст от тукашния, като заквасена сметана е.
Тези бизнеси вървят, защото заплатата на дюнерджийте е близка до заплатите на сносен готвач.
Когато се разраснеш, правиш един цех за шишове и твоите служители от дюнерджий стават сандвичари за 30 лв. надник. Майсторлъка е в мариноването на месото, в реденето на шиша. Спестят ли си заплатите за подобни специалисти - печалбата отскача нагоре.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.