Най-големите компании за машини и оборудване: Растеж преди криза

През 2019 г. секторът запазва нивото на увеличение на приходите, движен основно от разширяване на заводите

Водещите две компании в сектора имат фабрики в Ботевград
Водещите две компании в сектора имат фабрики в Ботевград
Водещите две компании в сектора имат фабрики в Ботевград    ©  Капитал
Водещите две компании в сектора имат фабрики в Ботевград    ©  Капитал
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.
Темата накратко
  • През 2019 г. секторът запазва нивото на увеличение на приходите от предната година, движен основно от разширяване на заводите.
  • Свиването на автомобилната индустрия обаче, за която работят близо половината компании, ще се отрази на резултатите през 2020 г.
  • Печеливши от ситуацията са производителите на велосипеди, които продължават да растат с двуцифрени темпове.

Нов ръст от над 12% и общи приходи, надхвърлящи 8 млрд. лв. Така изглежда картината на 40-те най-големи компании в сферата на машините и оборудването в класацията "Капитал 100" през 2019 г. Числата показват, че един от най-бурно растящите сектори в индустрията през последните години запазва темпото си от 2018 г., а брутният резултат щеше да е още по-висок, ако от подреждането не отсъстваха големи производители като "Теклас", "Язаки" и "Монтюпе", които не представиха финансовите си резултати.

Основният двигател на поредния ръст при машините са инвестициите в разширяване на производството, като много от компаниите спечелиха нови клиенти и въведоха нови продукти. Близо половината от топ 40 работят за автомобилната индустрия, която през последните години бумтеше. Забавянето в производството на коли през миналата година обаче, както и ударът, който епидемията нанесе върху индустрията последните месеци, най-вероятно ще проличи в резултатите за 2020 г. За това говори и дългият списък от производители на авточасти, използвали държавната мярка 60/40 за запазване на работниците. Повечето от компаниите са колебливи в прогнозите си, а други отсега отчитат, че ще има спад. От кризата обаче печелят производителите на велосипеди, които за поредна година се радват на нарастващо търсене.

Отново на върха

След като през 2018 г. се изстреля на върха на секторната класация, "Сенсата технолоджис България" запазва лидерската си позиция през миналата година, като отново отчита двуцифрен, макар и по-малък ръст (12.3%) на приходите. Така компанията, която е собственост на американската Sensata Technologies и има заводи в Ботевград и Пловдив, както и бизнес център в София, уверено прескача половинмилиардната бариера по оборот. Ръстът идва главно от разширяването на производствения капацитет, както и увеличеното производство на нови продуктови групи. "В Ботевград увеличихме производствените обеми и съответно продажбите на високотемпературни сензори, които се използват в автомобилната индустрия. В завода в Пловдив пък ръстът се дължи на широкия спектър на продуктите, след като през 2017 г. там бяха прехвърлени линии от Полша и Германия за производство на сензори за медицинска апаратура, селскостопански машини, тежкотоварни превозни средства и мотоциклети. Това доведе до диверсификация на бизнеса освен традиционно силното производство на сензори за автомобилната индустрия", казаха от компанията. Печалбата на "Сенсата технолоджис" намалява леко през миналата година, което е резултат от разширяването на бизнес центъра в София, който обслужва локациите на групата по целия свят.

Икономическата криза и свитите пазари в резултат на кризата около COVID-19 очаквано се отразяват на компанията. "Имаме силни връзки с клиентите си и продуктови разработки с дълъг живот и сме убедени, че бързо ще наваксаме пропуснатото, когато пазарите се нормализират. В същото време трябва внимателно да съобразим плановете си с новата пазарна реалност. България остава дългосрочна стратегическа локация за нас", казаха от "Сенсата технолоджис".

Нови машини, нови заводи

Две позиции отстъпва някогашният лидер в секторната класация "Идеал стандарт - Видима", част от групата Ideal Standard International. Компанията обаче расте, макар и малко, след като миналата година приключи основната част от тригодишна инвестиционна програма за над 62 млн. лв., с която бяха модернизирани фабриките за санитарна керамика и арматура. Новото оборудване и автоматизацията на някои от процесите увеличиха капацитета на завода в Севлиево, както и ефективността на производството.

Над 9% ръст отбелязва и производителят на електрически компоненти "АББ България", който е собственост на шведско-швейцарската група АВВ. "Повишението на приходите през миналата година се дължи на това, че през септември открихме нов завод в Петрич, а в допълнение завършихме реконструкцията на производствената база в Севлиево", каза изпълнителният директор Марсел ван дер Хук. Инвестициите обясняват и лекия спад на нетната печалба.

Извън отчетените приходи за близо 412 млн. лв. на "АББ България" към резултатите на групата в страната трябва да се добавят и 15.3 млн. лв. оборот на севлиевското "АББ пауър гридс България", което произвежда продукти високо напрежение. През 2019 г. предприятието беше отделено в самостоятелно дружество, което премина под контрола на базирания в Цюрих ABB Management Holding. Това стана като подготовка за продажбата на бизнеса "Енергийни мрежи" на АВВ на Hitachi. Международната сделка беше финализирана в средата на тази година, като японската корпорация придоби 80.1% от ABB Management Holding (преименуван впоследствие на Hitachi ABB Power Grids) с опция да купи и останалите дялове от АВВ след три години. Освен завода в Севлиево АВВ има още четири производствени предприятия в България - две в Раковски за компоненти за ниско и средно напрежение, както и вече две фабрики за продукти ниско напрежение в Петрич.

Най-динамичните

Извън производителите на велосипеди, които растат бурно за втора поредна година (виж по-долу), няколко компании се отличават със значително по-високи резултати през 2019 г. Най-динамичната е "Костал България аутомотив", която удвоява приходите си. Така след като през 2018 г. за първи път влезе в секторната класация, през миналата година компанията се изкачва от 22-ра на 8-а позиция. Заводът в Пазарджик произвежда модули за кормилни уредби за автомобили, а силният ръст се дължи на разширяването на производството след спечелени нови проекти от клиенти и прехвърлянето на линии от завода на групата в Чехия. Това е втората инвестиция на германската Kostal в страната. Първото предприятие - "Костал България" в Смолян, отчита по-скромни резултати и се нарежда на 18-о място. Това обаче може да е последната му година в класацията, тъй като през 2020 г. бизнесът там значително се сви.

Над 80% ръст отчита и производителят на електронна медицинска апаратура "БТЛ индъстрийз", който предходната година пак порасна с близо 50%. "Увеличението през 2019 г. се дължи на силния ръст на пазарите в Европа, Северна Америка и Азия, както и на внедряването на нови машини за естетична медицина и рехабилитация", обясни изпълнителният директор Георги Петков. През миналата година компанията започна да строи и собствена фабрика в Пловдив, където в момента работи в помещения под наем. Кризата обаче може да отложи тези планове. "Все още сме в процес на анализ и вземане на решение каква посока да поемем. Със сигурност ситуацията в световен мащаб с коронавируса ни се отрази значително, тъй като животът в цял свят се промени", каза Петков.

Производителят на автомобилни климатични системи "Бер-Хелла термоконтрол", който е част от германската BHTC, също за поредна година увеличава приходите си, като ръстът за 2019 г. е над 35%. Заради нарасналия брой клиентски поръчки компанията разшири завода си в индустриалната зона в Божурище, като допълнителните мощности започнаха да работят през миналата година. "Благодарение на това увеличихме капацитета си на производство и съответно имахме възможност да поемем повече поръчки", каза изпълнителният директор Мартин Ниланд.

С ръст от близо 18% дебют в секторната класация прави и "АК електрик". Заводът в Радомир е собственост на шведската AQ Group, която освен това има предприятия във Велико Търново и Годеч и произвежда електрически табла и компоненти. През 2018 г. компанията инвестира 6 млн. евро в цех за електростатично боядисване на метални детайли с идеята да привлече нови клиенти от автомобилната и влаковата индустрия. Именно това разширение е и причината за по-високите приходи миналата година. "Бизнесът за автомобилостроенето се увеличава постепенно и дори компенсира други сегменти на индустрията, които спадат, така че тази инвестиция е добре дошла", коментира изпълнителният директор Емил Николов. Все пак кризата се усеща. "Според заявките, които клиентите ни дадоха през декември, тази година трябваше да имаме 20% ръст - от 80 млн. лв. на 100 млн. лв. Последните прогнози обаче не са толкова оптимистични и дори може да има лек спад. Но ситуацията е динамична и очаквам да се промени през септември", добави той.

Германско, от България

Производителят на заключващи системи за автомобили "Витте аутомотив България" също увеличава приходите си. Компанията, която е собственост на германската Witte, на практика расте, откакто започна производство в Русе преди 10 години, а през 2019 г. направи и разширение на завода. "Увеличението на приходите се дължи на инвестицията в допълнителен капацитет. Освен това нямаме рекламации, клиентите ни харесват и затова получихме още една награда за най-добър доставчик", казаха от компанията.

След силен старт през първите два месеца на 2020 г. обаче с началото на кризата оборотите спадат с 25-30%. "Това, което ни спаси, е, че имаме клиент в Китай. Въпреки това за цялата година със сигурност продажбите ще са по-ниски", прогнозират от "Витте аутомотив". През есента обаче е планиран трансфер на три големи производствени линии от Германия, с което заводът в Русе очаква да достигне планираните обороти в началото на 2021 г. "Като цяло предвиждаме бавно възстановяване на автомобилната индустрия през следващите 4-5 години", добавиха от компанията.

Свиването на автомобилното производство в света и съответно на инвестициите в сектора е причина за лекия спад на приходите на "Фесто производство", част от чиито продукти се използват в производствените линии на аутомотив индустрията. Компанията, която е собственост на германския концерн за индустриална автоматизация Festo, отчита и известно понижение на печалбата. "Това е свързано отчасти с по-малкия оборот, отчасти с нашите инвестиции, които, бих казал, на сегашния фон са буквално агресивни", каза управителят Георги Атанасов. "Ние растем, изграждаме активно нашия развойно-технологичен център, където има разходи и за персонал, и за наемане на офис. Тези инвестиции бяха стартирани по-рано, но те са стратегически за бъдещето и не се влияят от временни конюнктурни промени", добави той. Центърът в София вече има около 70 програмисти и специалисти по изкуствен интелект и електроника, които работят по проекти за целия концерн. От тях 15 са наети от началото на годината, а до края на 2020 г. броят им се очаква да достигне близо 90.

Наблюденията на Festo показват, че докато в сегашната ситуация някои сектори като машиностроене и автомобилостроене са далече от възстановяване, други продължават да бумтят. "Затвърждава се тенденцията хранително-вкусовата индустрия, пакетиращата индустрия, производителите на лабораторни и медицински уреди и фармацията да са видимо над планираните обеми за тази година", уточни Атанасов. "Хубавото е, че веригите на доставки са напълно възстановени и нямаме никакво прекъсване", добави той. Макар че в разгара на кризата компанията очакваше лек спад на приходите за 2020 г., прогнозите вече са да достигне нивото от миналата година и дори да отбележи лек ръст.

Велоотличници

Три от най-големите компании в сектора на машините и оборудването са производители на велосипеди - "Крос", "Макском" и "Лидер - 96". И трите растат с двуцифрени темпове за втора поредна година и се изкачват нагоре в класацията. Причината е промяната на фокуса им върху производството на електрически велосипеди, които са в доста по-висок ценови сегмент и за които търсенето в Европа силно се увеличава. А и има защитни мита за продукцията от Китай към ЕС.

"Ръстът при нас се дължи на промяна на портфолиото. Значително се увеличава делът на електрическите велосипеди, а освен това сглобяваме доста по-висок клас на електрическите версии", каза търговският директор на "Макском" Николай Виденов. Около 98% от колелетата, които компанията асемблира, са за чужди брандове като Decathlon и BMC, а основният пазар е Европа. По думите на Виденов делът на продажбите на електрически велосипеди в България е минимален.

Промяна на продуктовия микс стои и зад увеличените приходи на "Лидер - 96". "Фокусираме се предимно върху електрическите велосипеди, които са със значително по-висока средна цена. Растежът ни не се дължи на по-голямо количество, а на различен тип продукт", коментира търговският директор на компанията Йорданка Георгиева. И при "Лидер - 96" основният пазар е Европа.

Производителите на велосипеди са и едни от малкото компании, които почти не усещат кризата и прогнозират ръст на приходите и тази година. "Ефектът от кризата при нас ще е пренебрежимо малък. Известно влияние оказа забавянето на някои доставки от Китай. В същото време заради процеса, който върви през последните години за нарастване на потреблението, очакваме добра година", каза Виденов. По думите му освен традиционно силните пазари като скандинавските страни, Холандия и Германия вече дори държави като Италия започват да стимулират закупуването на велосипеди. "Освен това електрическите версии направиха много достъпно ползването на колелета от всякакви хора, спортуващи или не, разшириха се много възрастовите категории и достъпността на терени", добави той.

След сравнително негативния отзвук от страна на клиенти в началото на пандемията сега тенденцията изцяло се обръща и в Европа има дефицит на велосипеди, посочват и от "Лидер - 96". "Имахме пропуснати продажби основно през март и април и затова няма да успеем да постигнем по-високия ръст, който бяхме планирали, но при всички положения очакваме приходите ни да се увеличат с 20-22% тази година", каза Георгиева.

Желанието за индивидуално придвижване и въобще новите навици, появили се в резултат на пандемията, може да се окажат моторът, който отново да задвижи автомобилостроенето и изцяло сектора на машините. Решаващо за това обаче ще бъде възстановяването на глобалното потребление.

Христо Христов

управител на "Витте аутомотив България"

Наблюдава се тенденция компаниите в света да прехвърлят свои ключови производства в low-cost райони, какъвто е България. В същото време в последните 10 години нашият сектор натрупа много опит и репутация, което ни дава много добри изходни позиции към нас да се трансфeрира бизнес. Мисля, че кризата сега ще работи за нас.

Автосекторът ще претърпи много сериозни реорганизации поради икономическото състояние, в което е в момента, и поради продължаващото трансформиране от традиционни двигатели с вътрешно горене в електрически и хибридни и отражението им върху останалите компоненти. В това отношение нашата компания е в добра позиция и очакваме с въвеждането на дигитализацията и смарт технологиите да се развиваме много по-благоприятно.

Въпросът за автоматизацията, роботизацията и въвеждането на нови технологии става ключов, най-вече от гледна точка на подобряване на производителността на труда и управлението на процесите. Който не се адаптира към новите изисквания на индустрията и на конкурентността, няма как да оцелее следващите години. Планираме инвестиции дори и в този период точно в тази посока.

Георги Атанасов

управител на "Фесто производство"

Освен финансовия ефект от въвеждане на автоматизация или роботизация ние виждаме и друго голямо предимство - огромната гъвкавост. При наличие на голямо количество служители, които сглобяват и монтират изделия, още с възникването на пандемията установихме риска и там, където имаме автоматизирани линии или възможност за автономна работа, проблем буквално нямахме.

От възникването на пандемията и от преди това започващата рецесия в някои браншове установихме, че не се подобрява наличието на свободни ресурси на хора, които са готови веднага да влязат в завода. От друга страна, забелязахме ново предизвикателството. Хората, които са на инженерни позиции, посещават редовно изложения и панаири, за да са в течение с технологиите, но от шест месеца тези събития буквално не съществуват. Тази липса на възможност за поддържане и издигане нивото на инженерния състав ще доведе до някакъв тип негативи за България.

Очакванията ни са, че в следващите няколко години производството ще се локализира - ще има двойно производство, local-for-local производство. От една страна , като превенция на риска от прекъсване на веригите на достави, от друга, и като тенденция за бърза реакция към пазара и напасване към локални клиенти.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар