Най-голямото ВЕИ в света с българска следа

Кой строи

AREH се разработва от четири компании: австралийската MacQuarie, датската Vestas и двете основни компании зад проекта - австралийската InterContinental Energy (ICE) и CWP Renewables (дъщерна компания на PostScriptum). CWP Renewables е разработчик на ВЕИ енергийни проекти с основни пазари Австралия и Централна и Източна Европа.

Основана през 2007 г., компанията има изградени над 1500 мВт и снабдява със 100% зелено електричество корпоративни клиенти като CBA, Sydney Airport, Sydney Opera House и други. Мажоритарен собственик в CWP Renewables е PostScriptum, инвестиционен фонд с фокус в енергетиката и основен офис в София, чийто съосновател и съдружник е българинът Димитър Енчев.

"С партньорите ми вече 15 години сме фокусирани в инвестиции в енергийния преход, като имаме голям брой завършени ВЕИ проекти за над 1500 мВт. В последните 5 години изградихме силен екип в България, който подпомага инвестициите ни навсякъде по света и е ключова част от всичко, което правим", каза той пред "Капитал". Така офисът постепенно се е превърнал в най-големия на компанията.

"В България освен екип имаме и инвестиции - както в конвенционални ВЕИ проекти, така и в иновативни български компании като "Интернешънъл пауър съплай" (чиято система Exeron осигурява независимо електрифициране на отдалечени обекти на базата на възобновяеми източници) и "Софтуер груп БГ", която е един от технологичните лидери в дигитализацията на финансовия сектор", обясни той.

Енчев не уточнява каква част от собствеността на AREH ще притежава PostScriptum (респективно дъщерната CWP Renewables). "Участието ни в проекта е малко под 50%. Това, което мога да кажа, е, че CWP Renewables заедно с InterContinental Energy са двете основни компании зад проекта. Другите два участника в консорциума (MacQuarie и Vestas) са с много много малки проценти", каза той.

"Докато централата бъде завършена, конфигурацията със сигурност ще се промени, като очакваме консорциумът да се увеличи с влизането на един или повече стратегически енергийни играчи. Очакваме приходи около 4 млрд. долара на година", обобщи той и даде пример с друга мегаструктура в същия регион - LNG проектът Gorgon, чиято стойност се оценява също на милиарди долари. "Там има шест компании в собствеността и сигурно към 10 банки в целия проект", пояснява Енчев.

Търговска тайна е и кога се очаква да се възвърне инвестицията. "Трудно е да се каже на този етап с прецизност. Това е стратегическа, дългосрочна инфраструктурна инвестиция, която се възвръща за по-голям период от време. Това е проект с много дълъг живот - наели сме земята за проекта с площ 6500 кв. км за 50 + 50 години", обясни Димитър Енчев.

Водородно бъдеще

Австралия хем много прилича на България, хем не съвсем. "Въглищното лоби там е много силно, а пазарът е сложен и труден. Все пак икономическата логика да се ползва евтин зелен ток е водеща", разказва съоснователят на PostScriptum. В същото време Австралия е най-големият износител на желязна руда в света.

Затова и част от енергията може да се ползва в района на проекта - областта Пилбара, където е съсредоточена голяма част от тежката индустрия на Австралия. "Тези огромни мини имат голямо потребление на електричество - около 3 гВт, и дизел, който захранва машините. Ние ще можем да им предоставим зелена електроенергия и водород на по-конкурентни цени от това, което плащат в момента", казва Енчев.

Затова една от идеите е AREH да захранва с чиста енергия и тях, макар че мините няма да бъдат основните клиенти. Когато бъде изцяло завършен, проектът ще произвежда около 95 тераватчаса електроенергия. Като цяло се предвижда по-голямата част от енергията да отива за създаването на зелен водород и неговите деривати като зелен амоняк (чрез електролиза), така че да може да се съхранява и транспортира на големи разстояния - нещо, което е невъзможно при тока.

"Водим преговори с големите азиатски играчи, но конкретни имена не мога да спомена. Япония например има амбициозна програма за преминаваме на зелен водород и амоняк, които виждат като основни елементи за постигането на амбициозната си цел за въглероден неутралитет до 2050", обясни Димитър Енчев.

Основното предимство на проекта освен неговия мащаб са вятърният и слънчевият ресурс, което води до ниска себестойност на електроенергията, която ще се произвежда. Цената на тока се очаква да бъде под 20-25 долара/мВтч, като за сравнение - на европейските борси сега тя е около 50 евро/мВтч.

Комбинацията позволява почти непрекъснато производство на енергия, 24 часа в денонощието - вятърът е най-силен основно сутрин и вечер, а слънцето през деня. "Това наред с развитието на технологиите за електролиза прави проекта възможен и ни позволява да бъдем конкурентна алтернатива на конвенционалните производства на водород и амоняк, свързани с огромно количество въглеродни емисии", казват от PostScriptum.

А защо водород? Според Енчев, когато говорим за парникови емисии, трябва да гледаме темата в по-широка перспектива, а не само производството на електричество, което е отговорно за около 28% от всички емисии и което върви към декарбонизация благодарение на драстичния спад на цените на ВЕИ.

Димитър Енчев Фотограф : Надежда Чипева

"Човечеството използва енергия с въглероден отпечатък за ред други цели - в индустрията: стомана, химическа промишленост, за отопление, транспорт и т.н. При всички тези системи водородът и горивата, базирани на него, ще имат своето място. Той може да бъде произвеждан навсякъде, където има вода и електроенергия, и това го прави широко достъпен. Водородът може да бъде използван в горивни клетки, които от своя страна произвеждат електроенергия, да бъде изгарян в турбини - при това основният "отпадък" е само вода", коментира Димитър Енчев.

Ами България?

Как стои България на този фон е въпрос с ясен, но болезнен отговор - никак. Докато различните държави и по-големи икономики залагат на мащабното навлизане на ВЕИ технологиите, то тук това се случва бавно, мъчно и само след натиск от Брюксел. Експертите на PostScriptum смятат, че България разполага с много добър потенциал за още поне 2000 мегавата вятърни централи и още толкова соларни мощности. За сравнение - сега общо двата вида ВЕИ в България са около 2000 мВт.

"Хубавото е, че тези технологии вече са много конкурентни - по наши сметки цената на енергията от нови вятърни и соларни мощности вече е над два пъти по-ниска от цената на същата енергия от нова атомна централа и е значително по-ниска дори от цената на вече амортизираните въглищни централи в България като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", изтъква Енчев. Според него обаче изоставаме, а на страната й липсва визия за бъдещето и смелост за успешно позициониране в новата енергийна реалност.

"В конкурентния и единен енергиен пазар на ЕС това означава, че други държави около нас ще развият своя ВЕИ потенциал преди България и ние ще купуваме електричество от тях", посочва той. Но завършва позитивно - България вече е инвестирала значителни средства, за да се развият ВЕИ технологиите, и тук вече имаме много местен капацитет - експерти и компании, които работят и са се доказали навсякъде по света. "Ще бъде неразумно и недалновидно да не се възползваме от този потенциал, за да получим чиста и евтина енергия", казва съоснователят на PostScriptum.