"Меджик флейм": Новата звезда на пазара на слънчоглед

С рамо от Glencore

Началото на "Меджик флейм" е обвързано с влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. - стъпка, която дава на собственика Едуард Багдасарян по-добра картина за бъдещето в страната. Фирмата е регистрирана в партньорство с Иванка Занева, която през 2015 г. продава дела си на Багдасарян и остава като търговски директор в компанията.

"От 2007 до 2012 г. бяхме подизпълнители само на Glencore. Те осигуряваха средствата, а ние - стоката, логистиката, товаренето на корабите. Така се научихме да работим в корпоративна среда", казва Едуард Багдасарян пред "Капитал". От страницата на компанията става ясно, че фирмата още работи с Glencore, но и с други големи компании като швейцарския дистрибутор на торове и зърно Ameropa, американската Cargill и други.

През годините предприемачът наблюдава с интерес трансформацията на българската икономика от износ на суровини към индустриализацията и изместването към търговия с продукти с по-висока добавена стойност. Най-търгуваните от "Меджик флейм" стоки са слънчогледа, царевицата и пшеницата и компанията решава да започне с дълбочинна преработка на слънчоглед, която изглежда най-постижима като технология.

Така през 2017 г. стартира първата преработвателна линия за белене на маслодаен слънчоглед в квартал "Рилци", град Добрич, с 30 служители. "След шест месеца достигнахме максималния капацитет. Търсенето беше повече от възможностите ни", казва Багдасарян. Затова през ноември разширява допълнително производствените мощности с още една линия, а година по-късно - с трета.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Миналата година компанията придобива два съседни парцела, което увеличава общата площ на производството до 24 дка. Идеята е на новата площ да бъде изградена четвъртата производствена линия на "Меджик флейм", която да заработи през септември 2020 г. и така обемът да достигне 7 хил. тона белена ядка месечно. Коронавирусът обаче обърква плановете на фирмата. "Имаше забавяне по линия на финансирането и плановете за покупка на машини и оборудване. Купуваме основно от Германия, но тъй като големите заводи прекъснаха работа, сега не сме сигурни дали ще стартираме новата линия през тази или следващата година. Планирано е, но ще има забавяне", казва Багдасарян.

Сега дейността на фирмата клони повече към индустрията, отколкото търговията, и именно от преструктурирането и продължаващото разширяване на производството идва двуцифреният ръст на компанията през последните години - от 61.8 млн. лв. оборот в началото на инвестиционната програма през 2017 г. до 131.8 млн. лв. миналата година. По-високата добавена стойност на продукцията увеличава още по-бързо печалбата - от малко над един милион преди три години до близо 6.3 млн. лв. през 2019 г.

Според фирмата плюс на българския слънчоглед е високата масленост, което позволява широко приложение в хранителната индустрия. А глобалното търсене расте заради големия консуматор на маслодаен слънчоглед - производителите на биодизел и олио за биодизел. "От там идва и покачването на цената", посочва Едуард Багдасарян.

Плодовете на слънчогледа

Асортиментът на компанията включва четири продукта - белени слънчогледови семки, обработени механично и с 99.9% чистота, слънчогледов чипс (начупена ядка) с 99% чистота, слънчогледови люспи, екобрикети и пелети от люспите. Дружеството предлага и логистиката по доставка на стоката, като за целта разполага със собствен автопарк от 26 камиона и с амбиции числото да достигне 50 до 2023 г. От страницата на фирмата става ясно, че компанията продължава да се занимава с търговия и със стоки, различни от слънчогледови семки - като пшеница, ечемик, царевица, но фокусът се измества във все по-голяма степен към собствено производство.

Източник: ''Меджик флейм''

"Меджик флейм" купува бункерен слънчоглед директно от 200-250 малки и големи земеделски производители. Годишно обемите достигат общо 150 хил. т, които след закупуване преминават през почистване, калибриране, белене, фотосортиране и пакетиране.

Слънчогледовите семки преминават през механична обработка и постигат 99.9% чистота. Част от тях се продават като чипс (начупена ядка) без примеси. Качеството се проверява непрестанно от лабораторията на фирмата, която взима проби на всеки час от различни точки от производството и анализира пожълтяване, окисляване, начупване. Изискванията за качеството са нужни, за да бъде продукцията на "Меджик флейм" в линия с международните стандарти за безопасност при преработка на храни на сертификатите IFS, HACCP, ISO 22000.

"Изнасяме полуфабрикат. Нашата стока обикновено отива в чужди хлебозаводи, фабрики за добавки, за животинска храна, фуражни заводи. А те го обединяват с други продукти, за да стигнат до крайния продукт. На финала 80% от ядката отива директно за човешка консумация", казва Багдасарян.

От друга страна, от завода идват и технологични отпадъци - люспите на семките, които могат да се използват за фураж в животновъдството. Голям потребител в този сегмент е Великобритания. Но при няколко хиляди тона слънчогледови семки годишно, това са много люспи. "Люспата е около 20-25% от цялото съдържание на една семка. Твърде обемисто е за продажба - трудно се товари на кораб, на камион", посочва Багдасарян. Затова те се пресоват и продават като пелети и брикети - евтино екогориво за битови и производствени нужди, заместител на въглищата, течното гориво, дървените брикети. По сметките на "Меджик флейм" един тон екобрикети от слънчогледови люспи се равнява на 1.4 тона брикети от кафяви въглища и 1.9 тона дърва.

Около 80% от продукта компанията продава под формата на пелети за индустриални потребители като топлоелектрически централи, а останалите като брикети за отопление на домакинствата.

За целта фирмата разполага с три преси с общ капацитет 400 тона месечно, а през 2017 г. компанията придобива складова база с капацитет на съхранение 3 хил. т брикети в близост до варненската Западна индустриална зона. Фирмата предлага пакети по 20 и по 1000 кг и продава както на вътрешния пазар, така и на външния - Румъния и Франция.

Плановете напред

В момента компанията довършва и база с четири склада за зърно, всеки с капацитет 35 хил. т, в местността Побити камъни край Варна. Вместимостта на изградените съоръжения вече достига 100 хил.т, а очакванията са догодина базата да бъде завършена. Планове има и за изграждането на силозно стопанство към завода в Рилци, но инвестициите засега се насочват приоритетно към нови производствени линии. "Трябват ни машини за преработка, а не за съхранение", казва Багдасарян.

Източник: ''Меджик флейм''

Тази година пък е първата добивна за нов пазар на компанията - производството на лавандулово масло. Вече трета година "Меджик флейм" отглежда лавандула на 1400 дка наета земя. "Беше интересно, защото България беше най-големият износител на лавандулово масло в света", казва Багдасарян. "В този сектор цените паднаха, защото се стигна до свръхпроизводство, но сме оптимисти", допълва той. В бъдеще плановете са насажденията под аренда да достигнат 5000 дка, но също така да се отглеждат и други култури като слънчоглед и пшеница.

А в момента тече одит на друг проект - дълбочинна преработка на царевица, като идеята е суровината да се купува от земеделски производители, а компанията да я обработва. Резултатът най-често е предназначен за хранителната промишленост под формата на глюкозни сиропи или царевично нишесте например. "Дълбочинната преработка на царевица е сложна, защото включва химичен процес. Не е само физически както при слънчогледа", казва собственикът. От думите на Багдасарян става ясно, че одитът е първата стъпка, за да потърси компанията финансиране. А от там нататък от покупката на първата машина до откриването на новия завод ще минат минимум три години.

Не само че не съкратихме хора, но и наехме нови

Едуард Багдасарян, собственик на "Меджик флейм"

Фотограф : Цветелина Белутова

Какво промени коронавирусът за фирмата?

Хората се страхуваха да работят. И ние се притеснихме. Купихме собствени тестове и тествахме редовно персонала - на 15-20 дена, със съдействието на РЗИ - Добрич, които осигуриха нужните тестове за целия персонал на фирмата. Целта беше да идентифицираме заразен достатъчно рано, за да не зарази останалите ни служители. Рискът при нас беше, че заразяването на няколко човека може да достигне цели смени от служители, което щеше да означава, че няма да можем да изпълним договорите с европейски контрагенти. В такъв случай щяхме да понесем големи неустойки. Но за щастие всичко беше наред. В Добрич и Варна не се разпространи силно болестта. Не само че не съкратихме хора, но и наехме нови с идеята да заместят служител, ако се разболее.

Срещнахте ли трудности с транспорта по време на извънредното положение в България и Европа?

Нямахме никакви проблеми. Транспортът беше много добре организиран и не сме имали забавяне, не са ни спирали по пътя. Стигали сме до Германия, Дания, Холандия. Дори мога да кажа, че на моменти камионите ни пристигаха по-бързо, отколкото преди COVID-19. С вътрешния транспорт също не сме имали проблеми.

А други предизвикателства?

По-скоро наши контрагенти имаха проблеми, защото купувачите ни продават на крайни клиенти. Фактът, че в Европа затвориха училища, учреждения, малки пекарни, които са хиляди в Германия, беше основният проблем. От там дойде забавата на изпълнението на наши поръчки. Около 20% от това ще се отрази в бъдещите месеци, но вече се нормализира средата.

Предизвикателство беше и забавянето от страна на банките в България. Досега те ни смятаха за устойчиви и затова предоставяха финансиране. Но след разпространението на COVID-19 започват да проверяват доколко сме устойчиви и в кризата. От там дойде забавяне на дейността.