Петрол във вихъра на цените и печалбите

Световните гиганти, които добиват и преработват нефт, отчитат рекордни маржове

Инвеститори очакват да покрият загубите си от минали периоди, а ръстът на добива може да попречи на това
Инвеститори очакват да покрият загубите си от минали периоди, а ръстът на добива може да попречи на това
Инвеститори очакват да покрият загубите си от минали периоди, а ръстът на добива може да попречи на това    ©  Георги Кожухаров
Инвеститори очакват да покрият загубите си от минали периоди, а ръстът на добива може да попречи на това    ©  Георги Кожухаров

Едно нещо върви винаги добре по време на война - петролът. Ако войната е гарнирана със санкции срещу износител и производител на готови горива с габаритите на Русия, пазарният празник за останалите е повече от гарантиран.

След трудните времена за петрола по време на пандемията от началото на годината международните петролни гиганти се радват на огромни печалби. Лъвският пай е за добива и за фазата на преработката, като анализатори отчитат голям скок на маржовете при рафинирането и несъответствие в промените в цените между пазарите на нефт и тези на крайни продукти, пише Bloomberg. От началото на войната последните станаха значително по-търсени поради големите несигурности при вноса на суров петрол. А с надуването на инфлационния балон стоковата търговия успя да привлече вниманието върху себе си.

Без руски

Войната в Украйна доведе до голямо подценяване на руския нефт Urals и намаляването на купувачите за него поради страха от санкции, лош имидж и всички трудности, свързани с финансирането на сделките и транспортирането на продукта. Това изстреля цените на петрола с неруски произход, като при международни котировки на руския Urals 75-80 долара тези на Brent са 108-112 долара, или с 30-35% по-висока цена.

Глобалният търговец на суровини Trafigura Group, базиран в Сингапур, обяви в края на април, че ще спре всички покупки на суров петрол от руската държавна компания "Роснефт" до 15 май заради готвените санкции на ЕС. От конкурента Vitol също коментираха, че търговията с руски нефт ще се усложни още повече от средата на май. Международните компании като Shell затегнаха ограниченията си за руски петрол, заявявайки, че повече няма да приемат рафинирани продукти с руско съдържание, включително смесени горива.

Другите големи

Високите цени на енергоизточниците, тренд, който започна миналата година, който беше силно печеливш за големите в петрола, дадоха възможност за компенсиране на загубите от COVID времената, а войната доведе до нови рекорди въпреки щетите, които претърпяха при раздялата си с руския бизнес.

"Най-големите европейски енергийни компании отчетоха рекордни печалби за първите три месеца на годината, като всяка посочва различни части от бизнеса си за причината. Една обаче е константа: търговията", пише FT.

Най-високите тримесечни печалби на BP от 2008 г. насам се дължат на "изключителна търговия с петрол и газ". TotalEnergies отбеляза "превъзходното представяне" на своите дейности за търговия с петрол и "много доброто представяне" на своите търговци на газ и електричество. В Shell "по-високите търговски и оптимизационни маржове за газ и електроенергия поради изключителната пазарна среда" са довели до най-високата тримесечна печалба в историята.

Загубите от 2020 г. на големите компании и недоволството на инвеститорите от увеличаването на добива и обратното потапяне на цената пък са част обясненията защо не се увеличава производството на петрол.

"Производителите от САЩ всъщност са сдържани в момента", казва Хелима Крофт, глобален ръководител в направление суровини в RBC Capital Markets. "Опитват се да бъдат дисциплинирани." Причините се коренят десетилетие назад от революцията на фракинга, довела до рязко покачване на производството на петрол в САЩ и до срива на цените през 2014 г., когато инвеститорите спасиха компаниите на ръба на фалита.

"Помни се Covid и драматичния спад на цените", каза Бен Шепърд, президент на Permian Basin Petroleum Association в Мидланд, Тексас. "Ако бяхме убедени, че цените на петрола ще се задържат на нива от 75 долара за барел или повече за още три години, ще видите по-високо ниво на разгръщане на капитал", казва той цитиран от The New York Times.

Shell например заяви, че ще увеличи темпа на обратно изкупуване на акции през второто тримесечие до 4.5 млрд. долара при 4 млрд. долара през първото тримесечие и ще вдигне дивидента с 4%, до 25 цента на акция.

Нагоре и нагоре

Падането на цената на руската суровина също не доведе до падане на цените на горивата, произведени от Urals. Още при първия срив на цената на Urals в България моментално се появи въпросът защо цената по тотемите не е значително по-ниска. Тогава от бранша коментираха, че по-ниската цена на Urals не означава, че цената на дизела ще падне надолу. Или пазарът на суровината е един, а пазарът на продукти - друг. А цените на едро на "Лукойл" следват котировките на агенция Platts с доставка в региона на Средиземноморието, не движенията при петрола.

Отделно от пазара коментират, че има недостиг на продукти, основно керосин и дизелово гориво, като Руската федерация е и основен износител на дизелово гориво и в годините направи големи инвестиции в рафинериите си, докато в Европа имаше затваряне на рафинерии.

Нефункциониращите рафинерии в Украйна създават също допълнителен недостиг, като камионите в търсене на гориво след взривяването на рафинерията в Кременчуг вече достигат и до България. Началото на годината е и сезона на профилактиките в производствата.

Отделно в момента има огромен натиск на спекуланти и инвеститори на пазара на деривати - фючърси, опции, които са вид застраховка от пазарния риск за притежателите и купувачите на горива с огромни количества и това създава огромен балон.

Не на последно място огромните разлики в цените били възможност за големи маржове и за трейдъра от групата на "Лукойл", базиран в Швейцария - Litasco.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone
    • + 2

    Лукойл: Цените на суровината - надолу, цените на бензина и дизела - нагоре
    Суровината се купува най-евтина възможна (100% руска), а цената се определя максимално нагоре, до таван, колкото да е невъзможен внос.

    Печалбата на Литаско хвръква до небесата.

    Да обобщим за България:
    1. Петролът е супер рисков и доставката може да спре във всеки момент. Особено при ембарго.
    2. Цената на бензина и дизела няма връзка със ниската цена на суровината и икономиката ни е в поза партер.
    3. Политически сме също в поза партер - настояваме да купуваме руски петрол с всички морални и политически негативи и финансираме агресията на Русия. Отделно Лукойл/Литаско имат мощен лост за влияние и контрол върху правителството. Ползи за страната няма никакви, защото цените, които икономиката понася са максимално високи
    4. Литаско има гигантски печалби, платени изцяло от българските потребители, данъци в България не дължи. За справка много държави ще обложат свръх-печалбите на нефтените компании, тук не можем.
    5. Лукойл няма никакъв интерес от промяна на статуквото и държи в подчинение стратегически отрасъл и е заплаха за националната ни сигурност в момента. Практически можем да се окажем без горива след месец. Лукойл вероятно няма и намерение да подготвя алтернативен план, защото рафинерията е по-ценна като инструмент за държавно изнудване и Литаско-касичка, а не като стратегически елемент от националната ни икономика, който да ѝ помага.
    6. Държавата не може и сама да инициира алтернативни доставки, поради вероятността от загуби - Литаско може да свали леко цената и да остави държавата да обяснява загубите пред опозиция и медии, изпълняващи руските планове.

    Нито една от горните точки не може да се разреши, докато Лукойл и Литаско държат единствената рафинерия у нас.

    Сега си представете немислимото за неолиберализма и руската пета колона, които са в пълен сихрон по въпроса.
    Тази рафинерия трябва да се НАЦИОНАЛИЗИРА!

    Представете си само как в момента цените на горивата щяха да са значително по-ниски, а страната щеше активно да се подготвя за варианта без руски нефт. Евентуалните печалби на рафинерията, щяха да бъдат наши (само погледнете печалбите на АЕЦ и си представете че можеха да са на Литаско) и можеха да финансират преоборудване на рафинерията и разширяване на пристанището, а не яхтите на Алекперов.
    Рафинерията можеше да определя цените си според ползите за икономиката като цяло, а не да максимизира печалбата на посредник, застанал на входа и изхода - Литаско - типичен елемент в пост-Съветския капитализъм.

    Но национализация и държавно е мръсна дума за неолибералната догма, а на руското в частност - и за всичката сволоч налазила ни, и описана в другите статии от броя.

    Нередност?
  • 2
    mak1951 avatar :-|
    mak1951

    До коментар [#1] от "enterfornone":
    "Сега си представете немислимото за неолиберализма и руската пета колона, които са в пълен сихрон по въпроса."
    Те бяха в синхрон и през 1999 година, когато ненужната продажба на НХК със сигурно неизгоден, не защищаваш интересите на държавата договор постави България в ролята на "онзи" от приказката битият си е бит, а онзи, онован...Ама тогава и в Русия настроенията бяха неолиберални, а тук господстваше и безхаберието. За 100 млн долара - една от най-големите рафинерии на Балканите и с договор развързващ купувача.
    Сега от дистанцията на времето просто ми е чудно как не продадоха по сходна схема и АЕЦ.
    А за национализация - стига да има възможност, защо не!

    Нередност?
Нов коментар