България - страната на руските бензин и дизел

"Лукойл" е абсолютен лидер на вътрешния пазар, а вносът е силно ограничен. Износът за съседни страни и Украйна доскоро даваше някаква възможност на играчите за маржове

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • "Лукойл" е абсолютен лидер на вътрешния пазар, а вносът е силно ограничен.
  • Износът за съседни страни и Украйна доскоро даваше някаква възможност на играчите за маржове.
  • Котировките тръгнаха надолу, но цената в България се коригира бавно.

Паника по бензиностанциите. Безкрайни опашки и зареждане на гориво в бидони и каци. Рекордни цени от над 3.50 на литър. Помощи за населението за зареждането на личния автомобил от по 25 стотинки. PR упражнение на политиците от ГЕРБ за таван на цените на горивата от 2.70 лв. и т.н.

Това е малка част от апокалиптичната местна петролна картинка, оформила се след края на пандемията и възстановяването на потреблението, но най-вече с нахлуването на Русия в Украйна и последвалите санкции на Европейския съюз.

Петролната катастрофа върви в комбинация с поредното търсене на отговора на въпроса как ценообразува "Лукойл" и изчисления за потенциалните печалби за руската компания, когато руската суровина е на дъното, а цените по бензиностанциите са в небесата.

Извън ефектите за домакинствата, които обедняват драстично на фона на гигантската инфлация, петролните и други забрани доведоха до сериозни изкривявания и промени на местния пазар. Той стана още по-зависим от руската компания - пазарен лидер, и до още по-голямото минимизиране на вноса. Износът за страните от региона и за Украйна се превърна в една от малкото възможности за по-добри маржове за българските по-малки играчи.

По-сериозните сътресения обаче предстоят с влизането в сила на ограниченията в ЕС за вноса на руски петрол по море от 5 декември 2022 г. и на петролни продукти от 5 февруари 2023 г., както и с адаптирането на българския бизнес към забраната по време на двете години отсрочка за страната.

Една от малкото добри новини е понижаването на цената на горивата в последните седмици. Или поне на международните котировки, като коригирането на цените по бензиностанциите отново става с голямо закъснение. Прогнозите на бизнеса обаче са различни - от това, че цените ще се задържат още доста време високи поради всички несъвършенства на международния пазар, до това, че достигането на предвоенните цени, или 2.70 лв. за литър бензин и 2.80 лв. за дизел, идва през септември заради очакваната рецесия.

Все по-руски

Вместо по-малко руско влияние след обявяването на европейските пакети санкции след руската агресия в Украйна това, което се случи с българския пазар на горива от началото на войната, е точно обратното. Производителят "Лукойл Нефтохим Бургас" (собственост на регистрирания в Швейцария търговец Litasco, контролиран от компанията майка "Лукойл"), който от началото на миналата година работи на ишлеме, премина изцяло на работа с руска суровина. Или предишното миксиране на различни сортове приключи.

Преминаването на 100% на руски нефт стана в резултат на голямата разлика в цените между руския нефт Urals и другите видове петрол след налагането на санкциите, като и сега цените на руската суровина по данни от пазара са с 20 - 30% по-ниски.

Още по-драстично скочи и борсовата цена на готовите продукти - бензин и дизел, които станаха по-търсени като по-сигурни продукти, които не се нуждаят от преработка на фона на свиването на рафиниращата индустрия. А от сектора все повече разглеждат двата пазара - на суровината и на готовите продукти, като все по-малко имащи връзка един с друг.

България не е изолиран случай на руски суровинен подем. Италия, където има две рафинерии на "Лукойл" (четвъртата европейска рафинерия на компанията е в Румъния), също увеличи вноса си на руски суров петрол. През май той е бил четири пъти над количествата през февруари и най-много от 2013 г., насам написа FT по данни на Kpler, следяща данни за стоки. Две трети от този износ е бил предназначен за Аугуста, пристанище в Сицилия, близо до контролираната от Русия рафинерия ISAB, също собственост на Litasco, осигуряваща около 20% от производствения капацитет на страната.

Друга причина наред с разликата в цената на руската суровина е, че за покупката на суровина е нужен кредитен ресурс. Въпреки че срещу "Лукойл" няма директни санкции, след започването на войната за Litasco става все по-невъзможно да намира финансиране, принуждавайки се да разчита само на компанията майка "Лукойл". "Само 30 процента от суровия петрол на ISAB беше руски преди санкциите, сега е 100%, защото италианските банки блокираха кредитните линии на рафинерията, така че "Лукойл" стана единственият й доставчик", коментират италиански експерти.

България без маржове

Обратно в България огромната ценова разлика на руската суровина и готовите горива на практика направи вноса почти невъзможен, обричайки всяко подобно начинание на някои от търговците на неуспех. Това в крайна сметка доведе до пълно господство на компаниите от групата на "Лукойл" на българския пазар, който се дефинира от повечето големи компании в момента като неатрактивен заради невъзможността за добри маржове. Започнаха и някои опити за излизания от пазара като това на Веселин Марешки и веригата му VM Petroleum, която се продава.

От пазара коментираха, че в момента търговецът на едро и дребно "Лукойл България" държи около 75% от пазара на бензин на едро и над 90% от този на дизел. Компанията миналото лято промени и търговската си политика, като изравни условията към крайните клиенти, т.е. обектите на дребно и големите търговци на едро с данъчни складове, като има по-малко възможности за ценови маневри.

Рафинерията в Бургас внася грубо по 500 хил. тона на месец, или годишно 6 млн. тона (капацитетът е 7 млн. тона). Сега от там коментираха неофициално, че работят на пълен капацитет. А от пазара, че само около половината от горивата отиват за местния пазар. През годините бургаската рафинерия е задоволявала 50 - 70% от пазара на дизел и бензин в страната, а останалото е било внос.

Сега според източници от пазара единствената компания, която извършва алтернативен внос на дизел, е "Инса ойл", собственост на Георги Самуилов, като "Капитал" не успя да се свърже със Самуилов, за да потвърди тази информация. По информация от представители на бранша вносът е през терминали във Варна и Бургас, като по изчисления на бранша количествата на месец достигали по около 50 хил. тона. Покупките са през трейдър, регистриран в Швейцария, а горивата логично са от Русия.

Износ като за последно

На фона на безинтересния за търговците местен пазар износът дава някакви опции за печалба. Износът на самата "Лукойл" минава през Litasco, като от "Лукойл България" обясниха, че те не се занимават и не могат да коментират тази тема, а от самата "Лукойл" не отговориха на въпросите. От пазара обаче казват, че износът на Litasco е насочен по-скоро към други пазари като Турция, Азия, Африка, Латинска Америка.

Появиха се и новини в международните медии на база източници от индустрията, че Litasco се стреми да премести търговския си щаб от Женева в Дубай, тъй като руският петрол вече се движи повече на Изток, а нова група по-малки търговци, много от които базирани в Близкия изток, са започнали да купуват и продават руски петрол и продукти, заменяйки големите трейдъри като Trafigura Group, Glencore и Vitol. Пред S&P Global говорител на Litasco е отказал да коментира преместването в Дубай и е заявил: "Litasco не коментира слухове, бизнес, търговски или политически въпроси."

С внос в региона и за Украйна се занимават основно местни играчи, търговци на горива, закупили с малко изключение продукти, произведени в България. В сравнение със съседните страни цените на Lukoil на едро били доста по-конкурентни, като са равни на котировките на агенция Platts, което дава предимство.

"В Гърция са Platts плюс 80 долара, в Румъния - Platts плюс 100, в Сърбия - Platts плюс 80 - 90 долара. Ако има 70 - 80 долара разлика, може да постигнеш, след като включиш и транспорта по 10 - 15 долара на тон. На вътрешния не може да се постигне това нещо", коментира Гриша Ганчев, председател на управителния съвет на веригата "Петрол".

Веригата изнася за Молдова, Румъния, където има недостиг на дизел, Сърбия и Гърция, като възможността за това идва от по-високите цени там. Износ е имало и преди войната, но в по-малки размери, казва Ганчев.

Друга компания, която обаче е насочила износа си към украинския пазар, който изпитва сериозен дефицит на горива, е русенската "Булмаркет ДМ". Изчисленията ѝ показват, че за Украйна се изнасят общо по 50 - 60 хил. тона на месец от България. Компанията изнася почти от самото начало на войната бензин, дизел и пропан-бутан, като имала терминал за него в Галати, Румъния, в близост до Украйна.

Друг голям износител на вносната си продукция, която преминавала през дообработка в рафинерията в Белозем, е "Инса ойл", който също се бил насочил в голяма степен към украинския пазар.

Свиването на ножицата

В последните няколко седмици обаче и по линия на износа има някои сътресения, като ценовото предимство на произведените в Бургас продукти намалява. Това е така, тъй като международните котировки падат, а "Лукойл България" класически сваля цените с по-бавно темпо. "В началото липсваха вагони, нямаше камиони", обяснява Младен Станков, управител на "Булмаркет ДМ", за отворилата се ниша в началото на войната.

Сега има увеличение на доставките от Гърция и Турция. Агресивно предлагане и от Полша. Напълване на складовете и спадане на премиите. Малко раздвижване се очаква септември заради украинската реколта. За потребителите в България по-бавната ценова корекция при падащи международни котировки също означава по-високи крайни цени по бензиностанциите и още печалби за компанията в средата на веригата Litasco.

Друга пречка на спадането на цените според някои търговци е държавната мярка за отстъпка в размер на 25 стотинки, която струва на бюджета 150 млн. лв. и би трябвало да важи до края на годината. Според търговците, ако тя не е съществувала, сега цените щели да бъдат с 25 - 30 стотинки по-ниски, като някои търговци са се възползвали от нея.

Основният проблем пред падането на цените, разбира се, остават проблемите на пазара като несигурните доставки, недостига на производствени мощности, пренастройването на част от тях за работа с други видове нефт освен Urals, по-високите производствени разходи и т.н. Очакванията на друга по-малка част от мениджърите обаче са за падане на цените на дребно през есента до предвоенните нива от 2.70 лв. за литър бензин и 2.80 лв. за дизел заради рецесията.

Краят на партито

Краят на годината обаче ще донесе нови промени. Регламентът на Европейския съюз от 3 юни въвежда забрана за купуването, вноса или трансфера, пряко или непряко, на суров нефт или на определени нефтопродукти, ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия - за суровината от 5 декември и за продуктите от 5 февруари 2023 г.

България получи двегодишно изключение до края на 2024 г. от европейското ембарго за руски петрол и руски горива заради силната си зависимост от суровината и рафинерията в Бургас, която трябва да бъде пренастроена, за да работи с алтернативен петрол. За Унгария и Словакия, които получават суровина по петролопровода "Дружба", също има по-дълъг срок за адаптиране към ограниченията, макар че през седмицата Русия спря за няколко дни доставките през него заради проблеми с транзитните такси през Украйна.

В края на юли правителството в оставка на Кирил Петков предприе следващата стъпка и излезе с решение да се създаде "работна група с представители, определени от Националната агенция за приходите, Агенция "Митници" и Българската петролна и газова асоциация, която да предложи механизъм и мерки за осъществяването и контрола на забраната". Или да се прояви европейска солидарност и да не се подбиват ценово съседни пазари, а да се разпише какво и как ще може да се изнася от страната в други държави, при положение че основното гориво, влизащо в нея, ще си е все така с руски произход.

Към момента все още няма ясна визия как трябва да изглежда механизмът освен грубото - при внос на 1000 литра, от които 700 от тях са с руски произход, а 300 не, може да се изнесат тези с неруския. Или на теория местните играчи няма да могат да изнасят, ако рафинерията запази настоящото съотношение на суровините - 100% руско.

Сложност представляват и тълкуванието и разбивката на съдържанието на смесения петрол. Като някои международни търговци още преценяват дали дизелова смес, например съдържаща до 49% руски дизел, ще се счита за неруски продукт, като това би дало някакви възможности за износ. Все още и документацията за напълно проследим произход невинаги е лесно достъпна в разумен срок преди сключването на сделката.

Забраната и в международен и в местен план ще отвори и вратите за документални нарушения и до потенциалната ситуация всички да се превърнат в нарушители. Произходът на петрола може да бъде идентифициран на база показатели като сяра и плътност, въпреки това историята помни фалшиви документи, прикриващи произхода на горива от държави под санкции.

Така основно притеснение в бранша остава, че ако сертификатите за произход се издават от производителя и вносителя, тогава фирмите, близки до тях, ще могат да се надяват на сертификати с удобно съдържание. Или други играчи с подобен опит.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар