"Мазарс България": Новите ESG стандарти ще променят големия бизнес в България след 18 месеца

Одиторската и консултантска компания пред "Капитал" за най-важното за новите ESG изисквания, бъдещето на бизнеса и колко скоро той трябва да е готов за промените

Екипът на "Мазарс" от ляво надясно: Кристина Стефанова, Танос Петропулос и Митьо Георгиев
Екипът на "Мазарс" от ляво надясно: Кристина Стефанова, Танос Петропулос и Митьо Георгиев
Екипът на "Мазарс" от ляво надясно: Кристина Стефанова, Танос Петропулос и Митьо Георгиев    ©  Tsvetelina Belutova
Екипът на "Мазарс" от ляво надясно: Кристина Стефанова, Танос Петропулос и Митьо Георгиев    ©  Tsvetelina Belutova

Mazars е френскa одиторска компания и финансов консултант с глобален бизнес и присъствие в почти всяка държава в ЕС. В България компанията стъпва на пазара през 2017 г., а отскоро отвори и нов отдел, който ще е посветен на ESG консултации и имплементиране на изискванията на новата европейска директива CSRD сред българския бизнес. Директивата за оповестяване на финансова информация беше официално приета на 5 януари и след няколко месеца ще стане най-важната зелена законодателна инициатива на Брюксел за реализацията на целите на Зелената сделка.

Визитки

Танос Петропулос е партньор и изпълнителен директор в "Мазарс България" с дълъг опит като изпълнителен директор в банковия сектор в чужбина и в България.

Кристина Стефанова е мениджър в отдела за устойчиво развитие на "Мазарс" и ръководи бизнес линията, обслужваща финансови институции и големи индустриални лидери. В момента тя е част от няколко инициативи, свързани с развитието на услугите за оценка на социалното въздействие, въглеродни постижения и устойчива верига за доставки.

Митьо Георгиев е част от одиторския екип на "Мазарс България". Основният му фокус е одит на международни застрахователни компании. През 2023 г. е част от работната група на Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, която наблюдава транспонирането на директивата CSRD в България.

Защо беше нужна нова директива, в случая CSRD (за оповестяването на нефинансова информация), която замени старите практики?

Кристина Стефанова: Съгласно NFRD (старата директива за оповестяване на нефинансова информация) се наложи отчитане на нефинансова информация в ЕС за предприятия от обществен интерес (PIE), т.е. листнати компании, финансови институции и застрахователни компании. Но от 27 страни членки само 3 наложиха задължителен одит по линия на директивата. Така и компаниите докладваха информация, която не беше предмет на проверка и съответно беше маневрирана.

Тоест не е била достатъчно ефективна?

Митьо Георгиев: Твърде обширна и неконкретна, като реално компаниите не носеха никаква отговорност за информацията, която изнасяха в нефинансовите си доклади. Със сигурност не беше достатъчна за целите.

Какво ще се промени с новата директива в такъв случай?

К.С.: Много неща. От 10 хиляди компании обхватът ще нарасне до близо 50 хиляди, от които 500-600 са тези в България. Директивата ще се прилага чрез поетапен подход. Първите дружества, които ще трябва да се отчитат спрямо CSRD, са тези, влизащи в същата категория под обхвата на NFRD. Те включват дружествата от публичен интерес (банки, застрахователи) с повече от 500 човека, които ще трябва да работят в унисон с новите устойчиви стандарти (т.нар. European sustainability reporting standards) от 2024 г. и ще трябва трябва да публикуват първия си отчет през 2025 г.

Другата категория бизнес, която влиза в обхвата, са големи дружества, които не са от публичен интерес, които трябва да извършват отчитане за финансова година 2025 и ще публикуват своите устойчиви доклади през 2026.

Трябва да споменем, че по принцип трябва да покриваш 2 от 3-те критерия, за да попадаш в обхвата на директивата: активи на стойност 20 млн. евро, приходи на стойност 40 млн. евро. или над 250 човека персонал. Става въпрос за втората категория.

Има и трета група на котираните малки и средни предприятия (МСП), които не са микро. Те ще трябва да публикуват информация от финансовата 2026 г. насетне.

Последната категория дружества, които имат отговорност към нефинансово отчитане съгласно новата директива са компании или групи, които не са с европейски произход и генерират повече от 150 млн. евро оборот в ЕС. Те също трябва да имат поне едно дъщерно дружество (голямо предприятие или регистрирано МСП) или един клон, разположен в ЕС. (В случай на клон той трябва да генерира повече от 40 милиона евро оборот в ЕС.)

Какво въобще е устойчив одит? Кой ще го извършва и върху какво точно се фокусира?

К.С.: Устойчивият одит също ще бъде въведен поетапно - първо ще се извършва ограничено до 2029 и след това ще се извършва в пълен вид подобно на финансовия одит днес.

Директивата дава няколко опции за назначаване на одитор - от фирми, които може даже да не се занимават с одит - тоест само от консултанти или трети страни. Съществува опцията и за съвместен одит на нефинансовите данни за дружества от публичен интерес, както при финансовия одит.

Все още предстои да бъде решено в България.

Кога ще бъде решено?

М.Г.: В момента има работна група към КПНРО (Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори), която има за задача да транспонира директивата за законодателството на страната.

Трябва да бъде решено до началото на юли 2024 (18 месеца след въвеждането на директивата на 5 януари 2023).

Означава ли това, че ще има определено сертифициране на т.нар. устойчиви одитори, което трябва да бъде преминато, за да извършват такива одити?

Танос Петропулос: Има подобна дискусия, но много зависи кой ще бъде квалифициран. Има краен срок за транспониране на директивата, наложен от Брюксел, който е 4 юли следващата година. Което означава 18 месеца от януари тази година, за да се разбере какво ще се случва в страната и парламентът да го гласува.

Все още предстоят да бъдат одобрени финалните версии на стандартите за устойчиво развитие, които подобно на финансовите отчети ще заложат какви са изискванията. В момента има много нови регулации, но още тепърва ще излизат нови.

Понеже вече споменахме новите стандарти, те практически ще са еквивалент на финансовите стандарти, но за нефинансова информация?

М.Г.: Да, ще е продължение на IFRS (международните финансови стандарти). Тоест, ще допълва вече съществуващите. И ще носят същата тежест.

Много важно е да се отбележи, че ще има над 1000 необходими вида разкрития на данни, които ще трябва да бъдат предоставяни от компаниите. Което означава, че бизнесът трябва да е готов за доста мащабни по рода си нови процеси на отчитане.

Това означава, че всеки одитор ще има собствена методология и трябва да обучи експерти. Как ще стане това и кой ще може да го прави?

Т.П.: Всяка компания трябва да има собствена методология, което не е лесен процес междувпрочем за който и да е одитор. В нашия случай, освен че разчитаме на ноу-хау от групата, ще разчитаме на факта и че сме част от работната група в КПНРО, която с това се занимава.

В подобни моменти е хубаво да можеш да разчиташ на международен обмен на информация, какъвто е нашия случай заради това, че Mazars е сред големите одитори в Европа.

Как трябва българският бизнес да се подготви?

К.С.: Никой не е подготвен и ще е трудно, ако не идва от чужбина. Обучения и най-вече хора в екипите, които са наясно с ESG стандартите. Новата директива всъщност задължава почти всички в структурата на един по-голям бизнес да са наясно с нея- от маркетинг до финансовия отдел.

На пръв поглед най-вече трябва да се направи анализ на материалността според новите стандарти, да се погледне в каква степен се попада в обхвата, технически бизнесът да е изряден и т.н.

Вече подготвяте ли своите клиенти, тъй като промените скоро ще настъпят?

Т.П.: Да, а и освен това подготвяме оферти, тъй като пазарът е отворен в момента и за финансови и за нефинансови компании.

Колко такива играчи на пазара има в момента?

М.Г.: Това е добър въпрос. Ние знаем за големите одиторски компании - големите четири плюс още няколко. Има и още няколко компании, които са по-малки, но се забелязват на пазара.

Ще се стигне ли, по подобие на финансовия одит, до наличието на на пръв поглед малки играчи, които по някаква причина одитират огромни дружества? Виждаме това в енергийния сектор често.

Т.П.: Тук е много важно какво решение ще се вземе на национално ниво и най-вече кой ще може да извършва новия вид одит и какви квалификации ще са нужни. Зависи и също от големия бизнес, особено от компаниите от публичен интерес, защото те са задължени да имат в одитния си комитет човек, който се занимава с ESG отчитане.

Тези, които не са били вече квалифицирани в одит, ще трябва да преминат обучения според директивата, за да могат да извършват подобни дейности.

К.С.: Проблемът е, че вече може да се забележи как се разчита само на екологичната част на директивата ( "Е"-то в ESG) и не се обръща внимание на другите изисквания. Консултирането само за определени теми като въглеродните емисии или условията на таксономията (EU taxonomy) не е достатъчно, въпреки че има такива случаи на подобно разбиране на директивата от определени играчи на пазара.

Какво мисли бизнесът за всички ESG нововъведения?

Т.П.: Нашето впечатление е, че бизнесът не е подготвен. А тези, които не са наясно, имат и сериозно притеснение за цената, защото именно не знаят какво да очакват.

Но тъй като Брюксел залага много на тази директива, компаниите трябва да имат едно наум в подготовката си и да не разчитат, че българският парламент може да отложи промените във времето и че те ще дойдат по-късно, отколкото в останалите страни в ЕС.

Нека вземем предвид някоя въглищна централа, каквито има в страната, как компанията майка ще се справи с новите стандарти?

К.С.: Изчисляването на емисиите е само една част. Съгласно таксономията класифицирането на това дали една компания извършва зелена дейност се определя в три категории: невъзможност дейността да е зелена, в процес на преход и изцяло зелена дейност на развитие.

Какво се случва с бизнесите, които няма как да станат зелени и устойчиви според тези критерии? Имаме достатъчно примери с многомилионни приходи в страната.

Т.П.: Това е изключително важно, но още не е станало ясно. Предстои да бъде решено, а това е трудно решение и леко деликатна тема, за да не се стигне до строги санкции и до затваряния...

Бизнесът може да преориентира усилията си към зелени/преходни дейности според възможностите си.

CSRD ще промени ли бизнеса в България след 10 години?

Т.П.: Нека видим какви ще са санкциите за тези, които не спазват новите изисквания и ще разберем. Но със сигурност ще промени начинът на правене на голям бизнес.

Обикновено в България внасяме промените от чужбина и вероятно така ще е и този път.

К.С.: Но не трябва да асоциираме промените само с глоби и негативизъм, защото доста нови компании ще изплуват на пазара и ще могат да получават финансиране и да се развиват с предимство пред по-големите и негъвкави компании. Например очаква се финансовите институции да предоставят по-изгодни условия за финансиране на тези, които имат добър ESG rating.

Затова може би този разговор не трябва да послужи само като аларма, а и като възможност.

Интервюто взе Евгени Ахмадзай

Все още няма коментари
Нов коментар