Индустриалното бъдеще на Плевен и Ловеч изисква обща визия
Местните власти би следвало да търсят съвместни решения за излизане от дългосрочния капан на свиваща се индустрия
Георги Стоев. Весислав Илиев, Trakia Tech
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Има някакъв мит, че проблемите на Северозапада трябва да бъдат решени централно, може би с нещо като национална стратегия за балансирано развитие на регионите. Което понякога е оправдание и за пасивност на местно ниво. Но каквато и подкрепа да се изсипва към даден регион, местните потенциали за растеж трябва да бъдат разкрити преди всичко от местните лидери. Няма как визията за развитие просто да бъде спусната отнякъде другаде. Нормално е тази визия да излиза от границите на една община или административна област, като изисква споделени усилия в по-широка география. Но преди в това координиране да се намеси централното правителство, местните общности трябва да положат усилия за проектиране на съвместното си бъдеще.
Около 3/4 от индустриалната заетост в областите Плевен и Ловеч е концентрирана на територията на три сравнително близко разположени общини. Община Плевен и в частност индустриалните зони в рамките на град Плевен концентрират голяма част от индустриалната заетост на областно ниво. Близо два пъти по-малката като население и общ брой работни места, но значително по-индустриализирана като структура на икономиката област Ловеч има два индустриални центъра - общините Троян и Ловеч.
На пръв поглед изглежда напълно логично тези три общини да работят заедно в посока развитие на индустрията в региона, например за изграждане на индустриални зони, съвместни инфраструктурни проекти, образователни инициативи, инвестиционен маркетинг. Макар и сложно от гледна точка на лидерство (за разлика от обединенията на общини, които гравитират около един голям център), това не е невъзможна мисия. Има някои подобни примери вече в България, като например сътрудничеството за привличане на инвестиции между областните центрове Сливен и Ямбол. Тук предпоставките също са налице - географска близост, достатъчно голям размер на трудовия ресурс, логистични предимства, в т.ч. близост до АМ "Хемус" и наличие едновременно на пристанище и жп линия в Сомовит, област Плевен.
Макар и на този етап все още да няма реализирани конкретни проекти в тази насока, местните власти би следвало да търсят различни решения, включително съвместни, за излизане от дългосрочния капан на свиваща се индустрия и отрицателна нетна миграция. Свиването на заетостта в някои от секторите е логичен и очакван процес, но другите динамични индустрии не са достатъчно ориентирани към тази част на страната, за да компенсират свиването. За период от пет години промишлената заетост в Плевен се свива с 10%, тази в Ловеч - с 16%, докато средно за всички останали области в страната свиването е в размер на 9%.
В Плевен се свиват повечето промишлени сектори, като силно засегнат е най-големият сред тях - производството на облекла и изделия от текстил. За пет години заетостта в сектора се свива с 1/3, като сходни процеси се наблюдават и на национално ниво. В Ловеч заетостта отново спада в голяма част от индустриалните сектори и най-вече в процесно-преработващата промишленост и производството на мебели и спортни стоки.
Разликите в свиването между двете области идват главно по линия на различните темпове, с които двете области създават нови индустриални работни места. По подобие на типичните за страната тенденции в двете области мехатроника и аутомотив е секторът, който расте най-бързо. Нещо повече - мехатроника и аутомотив в двете области расте по време на първоначалния шок от ковид кризата през 2020 г., когато в останалата част от страната този сектор търпи временно свиване.
Този растеж обаче се дължи основно на две големи чуждестранни инвестиции - германските производители на компоненти за автомобилната индустрия "Восс Аутомотив" в Баховица, Ловеч, и "Леони" в Плевен. Чуждестранните мехатроника и аутомотив инвеститори в региона имат съществен принос за развитието на сектора, като за период от пет години те са отговорни за 108 млн. лв., или 68% от всички разходи за ДМА в сектора в област Плевен, както и за 37 млн. лв., или 60% от разходите за ДМА в сектора в област Ловеч.
И докато в Плевен мехатроника и аутомотив нараства с 1200 работни места за 5 години, в Ловеч привличането на нов инвеститор съвпада с фалита на друг голям представител на сектора - производителят на електроинструменти "Спарки Елтос", а мехатроника и аутомотив нараства с 200 работни места. Обявеното за 2023 г. откриване на завода за електромобили на Next.e.Go със сигурност ще даде стимул за развитието на сектора, но тепърва предстои да разберем как ще се справи демографски Ловеч с нуждите на две големи аутомотив компании при все още неоползотворения потенциал на едно регионално обединение по оста Плевен - Ловеч - Троян.
2 коментара
Какво стана със завода за електрически автомобили в Ловеч, който Кирил Петков обеща преди две години?
До коментар [#1] от "Obh Едно голяо нищо в градът няма хора и всеки ден градът затъва е глад и мизерия няма никаква работа и никаква преспектива.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.