Бургаският "Атлантик": От цаца към скариди

Компаниите ползват предимно вносни суровини, които се преработват тук и се изнасят наново, затова и не са много популярни на широката публика в България. "Продуктите ни са доста скъпи и нямат особен пазар тук", казва Ивайло Русинов, който към днешна дата се занимава основно с управлението. Баща и син са на мнение, че за тези 33 години българите постепенно са започнали да консумират повече и по-качествена риба, но въпреки това потреблението на техните продукти у нас е "бутиково". "Давам ви пример със снежния рак. Това е нещо много вкусно, с което правим различни заготовки. Първо, това е слабо познат продукт, и второ, говорим за цени над 110 лв. за килограм", казва Ивайло Русинов.

Четирите дружества търгуват със скариди, снежен рак, рапани, миди, бели риби - треска, сайда, пикша (трескоподобни), писия, херинга, скумрия и др. Продуктите могат да са охладени, замразени, веяни, пушени и мариновани. "Суровини внасяме от различни държави, започвайки от Норвегия, Нидерландия, Швеция, Дания и стигайки до Канада", посочва Русинов-син. Най-големите пазари са Северна Европа (Нидерландия, Германия, Дания, Швеция). Рибата се търгува още в Северна и Южна Америка, Далечния изток, съседни държави и др. Малки количества достигат и до българския пазар - например студено пушена скумрия, филета писия и треска. "Ние сме фирми с големи разходи и не можем да си позволим да си траем на натиска на веригите и определяните от тях цени", казва Петко Русинов.

• Лавракът изби рибата
• Бавното изплуване на рибния бизнес

Групата изкупува и черноморска риба и други рибни продукти от Черно море, но ресурсите му са ограничени и с всяка изминала година намаляват.

"Атлантик" филетира, пакетира и търгува с различни видове бяла риба Фотограф : Георги Кожухаров

Африканско начало

Русинов-баща е учил в морско училище, завършил е външна търговия във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днес УНСС); плавал е с корабите на Български морски флот и е работил за несъществуващата вече държавна компания "Рибно стопанство". "Тя беше шапката на няколко предприятия: "Океански риболов", "Черноморски риболов", консервна фабрика "Славянка" и кораборемонтен завод", припомня Русинов-баща.

"Последната ми длъжност беше директор външноикономически връзки, а преди това 7 години търгувах с риба от името на "Рибно стопанство" в Африка". Бизнесът в България в периода 1990 - 2000 ми напомняше на африканския", смее се Петко Русинов.

През 1990 г. "Рибно стопанство" е закрита и той остава без заплата. Русинов решава да се възползва от контактите си и се свързва с управляващия директор на шведско-холандско-руска компания, наречена "Интератлантик". Така се ражда "Атлантик" - смесено дружество между семейство Русинови с дял 49% и "Интератлантик" с 51%. "Те ми пращат риба, аз я реализирам тук и плащам след 60 дни. Така започнахме бизнеса, съвсем елементарно", казва Русинов-баща.

Петко Русинов е в рибната индустрия от 57 години Автор : Георги Кожухаров Преглед на оригинала

Частен бизнес в бурно море

Първата пречка пред новосъздадената компания идва не от другаде, а от държавата по линия на предприятието "Океански риболов", което отказва достъп на "Атлантик" до хладилната си база в Бургас. Русинов е принуден да извозва рибата до хладилници в Куртово Конаре до Пловдив и в Айтос. Парадоксално, но няколко години по-късно "Океански риболов" е в тежко състояние и търси инвестиции. Холандските партньори на "Атлантик" се съгласяват да инвестират в хладилната база и създават смесеното "Булджак", дялове в които има и Петко Русинов. През 1999 г. делът на "Океански риболов" е изкупен, а малко след това "Булджак" е продадена на фонда на Цветелина Бориславова "Сиесайеф" (CSIF). Междувременно международната "Интератлантик" се разпада и семейство Русинови стават мажоритарни собственици на "Атлантик" през 1993 г. "Разширихме дейността си. През 1997 г. купихме три траулера (един от Естония, два от "Океански риболов"), които работеха в Северно море и в Мавритания, Западна Африка. Имахме около 300 души екипажи, ловяхме скумрия за България и морски костур за Япония."

В навечерието на приема на България в Европейския съюз, през 2006 г., идва вторият голям удар за "Атлантик" - ЕК отказва да им издаде лиценз за работа в Северно море. Неофициалната причина били притесненията, че в България има мафия. Компанията продава корабите. "Преди това работихме свободно, защото България още от времето на социализма беше член на две организации - North West Fishery и East West Fishery, и имаше квоти. След влизане в ЕС трябваше с европейските квоти да работим, за което не получихме позволение. Това беше шок за нас", казва Петко Русинов.

На въпрос дали през годините са били изнудвани, Ивайло Русинов отговаря: "Всеки, който прави бизнес, се е сблъсквал с някаква лека форма на рекет. Това са неписани правила, за които не се говори. В САЩ е регламентирано и се нарича лобизъм. Там не е интересно. Тук не е регламентирано и е интересно."

През 2007 г. България влиза в ЕС. Пазарите за български стоки се отварят, а бизнесът получава достъп до европейско финансиране. В периода 2008 - 2015 г. дейността на Русинови се разширява значително - създадено е рибно тържище "Фишленд" на входа на Бургас - модерно предприятие за обработка на риба и рибни продукти със собствена фотоволтаична инсталация, покриваща около 30% от годишното потребление. Инвестициите са над 20 млн. лв. - европейски фондове, банкови заеми и собствени средства.

Обработката на скариди преди десет години е отделена в ново предприятие - "Алмар сийфуд", което днес е най-печелившото в групата с приходи близо 22 млн. лв. за 2021 г. Скаридите се внасят от Северно море, белят се, мариноват се, пакетират се в Айтос и се експортират към скандинавските страни. Създадени са "Пасифик стар" (във Варна и с фокус улов на рапани) и "Делта индъстри" (в Созопол за преработка на риба).

Рибно тържище "Фишленд" на входа на Бургас Фотограф : Георги Кожухаров

Пионери и експериментатори

"Пробвахме много неща през годините и днес можем да кажем кое е печелившо и кое не. Хората казват: по-добре е да се учиш от опита на другите, отколкото от собствения. Но ние избрахме трудния вариант и не се притесняваме от това", казва Петко Русинов. Сред експериментите и иновациите на семейството се нареждат закупуването на най-големия и модерен кораб в Черно море за улов на цаца (който впоследствие е продаден); първата ферма за аквакултури - австралийски барамунди (която се оказва неуспешно и нерентабилно начинание); първото предприятие за рапани ("Пасифик стар", което после е преоборудвано за обработка на риба); компания за отглеждане и търговия с черноморски миди "Шато", която също не оправдава очакванията и е продадена на гърци.

Обяснение за неуспеха на тези начинания донякъде се крие в спецификите на Черно море: мръсно и бедно на ресурси. Цацата намалява през годините, рапаните също. Количества за индустриален улов няма. Австралийските барамунди, които обичат топла и чиста вода не оцеляват, а разходите за пречистване и отопление на водата са огромни.

Ситуацията при мидите е по-различна: "Бяхме договорили експортирането им за Белгия, където пазарът е огромен. Обаче пък самата черупка на черноморската мида е с друг цвят и по-мека и белгийците отказаха да ги купуват, макар че ядката е много по-голяма и с по-добри вкусови качества. Но хората като свикнат с нещо, трудно можеш да им промениш навиците", смята Петко Русинов.

Ивайло Русинов разказва и за други вкусови различия: "В Северна Европа предпочитат сладки мариновани риби. Това за нас звучи доста екзотично, да не кажа и неприемливо. За тях произвеждаме сладка маринована херинга - с повече захар и по-малко сол. Докато в България маринованият продукт трябва да си е солен, кисел. Същата работа е с пушените продукти - за българския пазар правим студено пушена скумрия, за експорт е топло пушена."

Скаридите са най-печелившото начинание на Русинови Фотограф : Георги Кожухаров

Какво се крие зад хоризонта

Настоящето и бъдещето на "Атлантик" и другите дружества са в ръцете на новото поколение в лицето на Ивайло Русинов. Той получава образованието си в чужбина, но още като студент се включва в семейния бизнес. Благодарение на него компаниите достигат до нови пазари, асортиментът е обогатен с екзотични и скъпи продукти, негова е и идеята за внос и преработка на скариди.

"Един бизнес трябва да се развива постоянно. Застанеш ли на едно място, всеки те изпреварва. Затова искаме да вкараме автоматизация на производството", казва Ивайло Русинов. Недостигът на работна ръка е сериозен и нещата се влошават: "И не само за нискоквалифициран труд, при средно ниво мениджмънт също има недостиг. За разлика от други западноевропейски страни, България не е много открита към внасянето на работна ръка. Пробвах, но процедурите ме отказаха. В Полша визите за работници от Узбекистан или Киргизстан се издават за един месец, при нас от 3 до 6 месеца. Затова сме се насочили към автоматизация. Виждал съм го частично реализирано, ще се наложи и творчество в процеса", казва Ивайло Русинов.

Друго предизвикателство е поскъпването на електроенергията. "Токът и горивата формират между 50 и 60% от разходите ни. Цената на суровината също е зависима от тях. Ако себестойността на продукта ни скочи над пазарната цена - вече сме извън пазара. Затова през 2022 г. се наложи да бъдем в догонваща позиция и месец по месец да изчисляваме цените. Не на последно място, при условие че имаме висока инфлация при хранителните продукти - не можем да оставим хората на старите заплати. И тях трябва да вдигнем с 15-20%. Получава се една лавина от завишени разходи, с които трябва да се справяме последните месеци", казва мениджърът.

На въпрос какви са прогнозите му за бъдещето Русинов отговаря: "Дано по-бързо да свършва тази война, всичко да се нормализира; несигурността е най-лошият фактор, с който се сблъскваме в последните две години: първо пандемията, после войната в Украйна. Никой не обича непредвидимост".

Ивайло Русинов е второ поколение в бизнеса Фотограф : Георги Кожухаров Източник: Дневник