Историята на Сашо Дончев и "Овергаз": Битката за пазар и свобода

"Моят разказ не може да върви в друг контекст освен в този на битката за пазар и за свобода", споделя с известна умора в гласа Дончев при срещата си с "Капитал". В него се усеща тъга от изгубената обществена енергия и пропилените надежди на хората, от грешните политики и неясното бъдеще. Но има и оптимизъм, че България може да тръгне в правилната посока.

Бурните години

В условията на политическия хаос след промените обаче липсват инвеститори. И по тази причина на 21 ноември 1992 г. "Овергаз" създава дъщерното дружество "Овергаз инк." с предмет на дейност "Инвестиции в областта на природния газ". Първоначално новата фирма се специализира в изпълнението на енергийно ефективни услуги. Финансирането на тези проекти е с банкови кредити, изплащането на които се осигурява от спестените разходи за енергия при реализираните мерки за реконструкция и модернизация. Единствената банка, проявила интерес да финансира проектите на "Овергаз инк." тогава, е Кредитна банка - станала известна като банката на "Мултигруп".

Блиц интервю със Сашо Дончев вижте по-долу

В периода 1993 - 1995 г. "Овергаз" сключва договори за газификация на урбанизираните територии на общините в Първомай, Чирпан, Ямбол, Стара Загора, Нова Загора и други. Ефектът за общинските бюджети от газификацията е значим и скоро желанието за изграждането на такива проекти става главна политическа цел за всеки кмет, но никоя от общините не разполага с финансови възможности и нещата се случват бавно.

Именно в този период се заражда и партньорството на Сашо Дончев с "Газпром". "Овергаз" започва да навлиза в голямата търговия с природен газ и геополитиката, заради което отношенията с държавата и политиците стават съвсем преки, а въпросът за руското влияние - непосредствен.

Русофилство и русофобство

• Газов завой: България може би е на път реално да отвори газовия си пазар (текст от 2012 г.)

Но все пак влиянието на Русия е много силно именно в енергетиката. През 1994 г. Сашо Дончев е поканен от правителството (тогава на Любен Беров) да вземе участие в преговорите с Руската федерация за разширение на системата за транзит на руски природен газ през територията на България. По време на тези преговори той се среща и запознава с тогавашния президент на "Газпром" Рем Вяхирев. В отговор на негов въпрос Сашо Дончев споделя за амбициозната програма на "Овергаз" за газификация на България. Рем Вяхирев видимо е впечатлен от ентусиазма и убедеността на 40-годишния тогава инженер, че ще успее да реализира такъв мащабен проект, разчитайки на финансиране от големи международни банки, и така в началото на май 1995 г. кани за допълнителна среща Сашо Дончев в централата на "Газпром".

"Аз бях просто едно от онези емоционални изключения. Рем Вяхирев просто като ме видя, и ме хареса. Хареса моята увереност, че без пари мога да направя газификация. Той каза - аз пари нямам, но мога да ти дам газ. Искаш ли?”, разказва Дончев.

Това е периодът, в който като че ли за да се възпрепятстват опитите на президента Борис Елцин да демократизира Русия, цените на петрола (нефта и природния газ) стигат до свой исторически минимум. Цената на природния газ е 5 долара за мегаватчас. "Газпром" е в тежко финансово положение, трудно намира пари, за да се издържа, и Вяхирев не скрива този факт по време на разговора си с Дончев, но предлага срещу покупката на 50% акционерно участие в "Овергаз" да осигури на компанията дългосрочен договор за доставка на природен газ за България. Това предложение изглежда безалтернативно и Сашо Дончев го приема. Така на 1 юли 1995 г. "Газпром" става акционер в "Овергаз инк.".

Междувременно след успешното завършване на няколко проекта за реконструкция и модернизация на енергийните инсталации във ВЗ "Хан Крум", Търговище, "Отоплителна централа - юг", Пловдив, и други банките, осигуряващи кредитирането на тези проекти - Кредитна банка и Балканбанк, проявяват интерес да придобият акционерно участие в "Овергаз". За онзи период в развитието на България това предложение изглежда добро и Сашо Дончев го приема. В хода на преговорите обаче се оказва, че освен тези банки акционерите в "Овергаз инк." трябва да приемат и "Мултигруп" за свой партньор. Това партньорство продължава до 1998 г.

• Сашо Дончев: Трябва да изгоним държавата от енергетиката (интервю от 2021 г.)

В края на 1994 г. се създава и дружеството за внос на руски газ "Топенерджи" (с решение на правителството на Беров), станало нарицателно за руските интереси в българската енергетика. Първоначално партньори с по 50% в него са държавната "Булгаргаз" и руската "Газпром". Директор е бившият премиер Андрей Луканов, но малко по-късно той е сменен от Рим Сюлейманов (също сменен след това от Сергей Пашин) и Сашо Дончев, които представляват заедно компания. По-късно, през 1995-1996 г., чрез увеличение на капитала в "Топенерджи" влизат "Овергаз" (в което 50% държи "Газпром") и "Мултигруп", а "Булгаргаз" остава с миноритарен дял. След това компанията иска да вземе на концесия газопреносната мрежа на България и да я развива, но това така и не се случва. А през 1998 г. "Топенерджи" е изкупена изцяло от руснаците и изчезва от активната газова игра.

"Аз съм кръстник на дружеството "Топенерджи". Целта беше да се разшири транзитната система. Иван Костов обаче тогава не разреши и руснаците направиха газопровода "Син поток" директно към Турция. Казах му тогава на Вяхирев, че с политици не разговарям и не общувам. Ние ще си правим газификацията, вие си правете другите неща. Няма да намерите нито един случай аз да съм направил среща на представители от "Газпром" с политици. Имах кабинет в "Топенерджи", но нито една минута не съм изкарал там", разказва сега Дончев.

• "Газпром" отново натиска за контрол на транзита през България. Руският монополист иска смесено дружество с "Булгаргаз", което да събира транзитните такси и да строи газопроводи (текст от 2003 г.)

Според него тази история ясно показва грешното мислене на политиците. Защото по думите му няма никакво значение кой номинално е собственик на тръбите, които са заровени под земята. "Ако по дадена тръба се генерира доход (БВП), тя обезателно помага за благосъстоянието на обществото и няма значение дали е руска или българска", смята той. А на въпроса дали собственикът не може да "врътне кранчето" Дончев посочва, че това е въпрос на регулации.

"Ето сега българската държава затваря хранилището "Чирен" и тръбите за нас. Нали са български, но са затворени за нас. Имаме право да си купим капацитет, но ако не можем да го използваме, нямаме право да го търгуваме - само плащаме. Няма вторичен пазар. Ето това е големият проблем. Това спъва пазара", казва още той.

Пример за държавната намеса в сектора е и повишаването на балансовата стойност на газопроводите на "Булгартрансгаз" и вдигането на тази база на тарифите за пренос, макар това да е забранено по международните счетоводни стандарти. "Сега плащаме три пъти повече. Но не и "Газпром" - за него си е същото", казва Дончев. И пита: "Как може да разследваме и говорим за цената на хляба, а за цената на преноса на газ мълчим? Та то е едно и също."

Дружба или просто бизнес

"По онова време държавната "Булгаргаз" беше законов монополист за доставките на газ без каквато и да е добавена стойност или полза. Ако го нямаше този закон, аз щях да купувам газ и да си го доставям на моите клиенти. А се налагаше да го купувам, да продавам на "Булгаргаз" и след това да го купувам от държавното дружество", казва Дончев и изтъква, че посредникът всъщност е бил "Булгаргаз".

"Овергаз инк." никога не е бил проводник на руски интереси в България, твърди още Дончев. И обяснява: "Във всяка европейска страна с изключение на България "Газпром" създаде 100% свои дъщерни дружества, наречени "торговый дом". Тук за изпълнение на нетърговските планове на "Газпром" работеха две от тези дружества - едното регистрирано в Германия, а другото в Швейцария. Цената на природния газ, доставян от тези дружества, беше с 40 долара на 1000 куб.м по-висока от цената, по която "Овергаз инк." доставяше. Но въпреки това "Булгаргаз" с удоволствие изкупуваше целите доставяни от тях количества, а доставките от "Овергаз инк." бяха свеждани до нула през някои летни месеци. Това в условията на свободна пазарна конкуренция би било невъзможно да се случва и по тази причина в продължение на много години държавната "Булгаргаз" работеше в условията на забранен сговор с "Газпром експорт" и срещу "Овергаз".

Според бизнесмена държавата изкривява пазара и затова няма пари за инвестиции в мрежите. "Иван Костов имаше възможността и трябваше да разгради комунистическата държава и да съгради нова. Но той реално пропиля надеждите на хората. Сега искаме да оправяме нещо, което тогава можеше да се оправи", твърди Дончев.

Права и привилегии

"Никой не обяснява защо конституцията е основният закон. Ами защото държавата е фикция, тя е мъртвородена, докато не й вдъхнем живот, като се съгласим какви функции ще изпълнява държавата. И това става именно чрез конституцията. Но през нея ние отчуждаваме от себе си пари и права, за да може държавата да ги поеме. Не е обратното, не е вярно, че конституцията дава права. И ако я прочетем внимателно, ще видим, че има доста авторитарно мислене в нея. Бих казал, че Кремъл никога не си е тръгвал оттук. И сега това е много важно да се говори, тъй като пак е на дневен ред въпросът за промени в конституцията. Ето например фигурата на главния прокурор се появи в настоящата конституция в последните дни на нейното приемане - между многото четения беше вмъкнат", споделя Дончев.

По думите му правата принадлежат на хората, а със законите се дават привилегии на едни за сметка на други. В случая с "Овергаз" обаче законите ограничават бизнеса. През 2012 г. е приет мораториум върху добива на природен газ в България, заради който компанията не може да експлоатира регистрирано геоложко откритие край Генерал Тошево, което може да осигури изцяло нуждите на страната за поне 7-8 години.

Според Сашо Дончев причината зад всичко това е "Газпром", който не иска да губи влияние и пазар, както и едни 10 млн. долара, които са активирали тогавашния премиер Бойко Борисов и политици като Волен Сидеров и Яне Янев, за да се въведе този мораториум, неотменен и до днес.

Централата на "Овергаз" в София Фотограф : Цветелина Белутова

"България има природен газ за години напред и може сама да си осигурява нуждите, но не го прави. Можем в рамките на две години да започнем добив, всичко е изследвано и проверено. Хората не разбират колко територия е заела държавата в живота им абсолютно ненужно. Защото това става постепенно, обличано с добри намерения, лека по лека", казва още той. И пита: "Кой кого корумпира? Политиците освен страхове създават и проблеми. И тези, които не са като мен да не се поддават, са готови да дадат два лева, за да им се реши проблемът. Като на пътя - като направиш нарушение, даваш пари и всичко е ОК. Моделът е ясен и го виждам на улицата. При по-високите етажи е същото, само числата са други."

Най-трудният момент

Разривът в партньорството с "Газпром" започва именно след като РГК, дружество на "Овергаз холдинг", регистрира геоложкото откритие в България на залеж от природен газ. Тогава руската компания се опитва да продаде своето участие (50%) в "Овергаз инк." на дружество, посочено от Бойко Борисов - по онова време премиер във втория си мандат.

"Преди това руснаците намалиха доставките - от 2.5 млрд. кубика по договор получавахме 60 - 70 млн. кубика. Тогава ми предложиха и аз наивникът го приех - да ми дадат тримесечна отсрочка в плащанията за газа и тези пари, които остават, да ги инвестираме в мрежата, за да изпълним разписаната инвестиционна програма. Да, обаче когато ти доставят в пъти по-малко количества цяла година, няма как да излезе сметката за няколко месеца. Имахме месеци с нулеви доставки, през които сме купували изцяло от "Булгаргаз" за нашите клиенти", разказва Дончев. И посочва: "Именно тогава започнахме голямата битка. Бях убеден, че ще ме гръмнат, ходех с охрана. Битката беше на живот и смърт."

Сашо Дончев и "Овергаз холдинг" незабавно завеждат арбитражно дело срещу "Газпром" и "Газпром експорт" заради всичко това.

"Такива легенди се разказват из Русия - как едно физическо лице Сашо Дончев съди "Газпром". И щях да ги осъдя, ако не се бяхме споразумели. Тогава банка "Уникредит" ме финансираха, за да изкупя акциите, да платя задълженията за тези три месеца и да придобия фирмата", споделя Дончев. И допълва: "Много хора, включително и вие в "Капитал", сте писали и смятали, вярвали сте, че съм газпромовско прокси. Няма как да се сърдя за това, тъй като не всички са били достатъчно навътре в детайлите. Но фактите вече са видими."

Тази битка е била генетична предопределеност за Дончев. "Винаги е било в мен и се е появявало по различен начин. Например в поведението си по времето на социализма. Като студент в Москва си спомням една случка - пращат ни на практика в една производствена станция в Ростовска област и ни дават кирки и лопати да изравняваме терена. Един ден, втори ден и отидох при ръководителя да го питам това ли ще е практиката. Той нищо не направи и аз просто си тръгнах за Москва, с целия си акъл тогава, без нужните разрешителни и без да мисля за големия риск, който поемам. Отидох при ректора и попитах дали българското правителството плаща на СССР да се научим как се монтират компресори или как се копаят градинки. Моите приятели ми се възхищават за това, а на мен в никакъв случай не ми се е струвало геройство", спомня си той.

За държавата и политиците

Битката с държавата според него е естествена за всеки истински предприемач. Не за тези, които се прегръщат с политиците. Затова той многократно е казвал, че бизнесмените не трябва да се занимават с политика.

"Още когато създавахме съюза на работодателите и другите асоциации, които се събраха в КРИБ. После бях в БСК. Винаги съм казвал - политиците на нас не са ни приятели. За какво да се срещам с правителството? Да ставам приятел с Бойко Борисов ли? Затова ме няма вече в тези организации, казва Дончев и завършва: "Няма нищо друго по-хубаво от това да си свободен. Това е върховна ценност."

И все пак през 2017 г. се случва среща на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров със Сашо Дончев, станала известна като "ЦУМ-гейт". За нея Дончев казва, че е бил поканен на среща с главния прокурор Цацаров в ЦУМ, в офиса на бизнесмена и член на ръководството на БСП по онова време Георги Гергов. Първо Гергов го извикал в офиса си и го попитал дали стои зад "Да България" на Христо Иванов и телевизията BiT и след като получил отрицателен отговор, позвънил на главния прокурор. След два дни на среща с Цацаров той се оплакал от карикатурите на Христо Комарницки в "Сега" и го попитал: "Защо го правите? Имате хубав бизнес, защо ви е необходимо? Дни по-късно прокуратурата започва наказателно производство срещу енергийния регулатор във връзка с жалбата на "Овергаз" в Брюксел от 2011 г. заради злоупотреба с господстващо положение на държавната "Булгартрансгаз". В крайна сметка ЕК осъди държавната компания и призна правотата на "Овергаз".

"Аз не разбирам как всички те (политиците) вкупом пропуснаха да забележат, че аз и моят "Овергаз" създадохме цял бранш в енергетиката и без публични средства и специални законови привилегии за периода на последните 30 години щяхме да газифицираме България, като единственото, от което имахме нужда, е да ни оставят на мира. Не съм изненадан обаче, че тези "демократи" се дразнят от публикациите във вестник "Сега", чийто издател съм от неговото създаване (1998 г.), но заради засегнатата им от карикатурите на Христо Комарницки суета да лишат цялото общество от възможността да спестява от разходите си за енергия и да намали замърсяването на въздуха, който диша, до размерите на т.нар. зелена сделка, при това без бюджетни средства, е пълно безобразие", казва Дончев. И допълва: "А може би липсата на желание да участваме в любимите им корупционни схеми е основната причина за тяхното негативно отношение."