Мария Топчийска, "Шнайдер електрик": Всяко едно предприятие с данни може да има умна фабрика

Директорът на завода на френската група Schneider Electric в Пловдив пред "Капитал"

"Дори и да сме имали съмнения за някои от решенията дали са най-добрият избор, по време на пандемията видяхме всичките ползи от тях", каза Мария Топчийска
"Дори и да сме имали съмнения за някои от решенията дали са най-добрият избор, по време на пандемията видяхме всичките ползи от тях", каза Мария Топчийска
"Дори и да сме имали съмнения за някои от решенията дали са най-добрият избор, по време на пандемията видяхме всичките ползи от тях", каза Мария Топчийска    ©  Цветелина Белутова
"Дори и да сме имали съмнения за някои от решенията дали са най-добрият избор, по време на пандемията видяхме всичките ползи от тях", каза Мария Топчийска    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: От Седмото Тепе От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Визитка

Мария Топчийска е директор на завода на "Шнайдер електрик" в Пловдив от началото на тази година. Тя е работила за производствени предприятия от различни сектори в страната и чужбина. В продължение на няколко години е била външен консултант на Schneider Electric, а от две години е част от екипа на компанията като мениджър "Индустриализация и поддръжка". Тя ръководи проекта за превръщане на производствената база в умна фабрика, който приключи в края на миналата година.

Компанията

Френската група Schneider Electric създава местното си дружество "Шнайдер електрик България" през 1998 г., а година по-късно купува обособена част от завода за електроапаратура в Перущица. През 2007 г. компанията открива нов завод в Пловдив, като основната му насоченост е производство на прекъсвачи. През 2019 г. пловдивският завод стана втората умна фабрика на Schneider Electric в Европа (първата е във Франция) и единственият демонстрационен център на групата за общо 14 държави в Източна Европа. За 2019 г. "Шнайдер електрик" отчита 239.4 млн. лв. приходи и 5.8 млн. лв. печалба. В компанията работят 710 души.

Как се случи проектът за умна фабрика в Пловдив?

Това е част от глобалната стратегия на Schneider Electric, която последните няколко години е насочена към автоматизацията и дигитализацията. На локално ниво всяка една държава, където има завод или дистрибуционен център, решава за въвеждането на програмата Smart Factory и заводът в Пловдив като част от над 200 предприятия по света участва в съответната кампания. Започнахме нашата програма в началото на 2019 г., когато централен мониторски екип посети фабриката, направи одит не само на оперативната част, а и на възможността на фабриката да усвоява дигитални технологии. Това зависи, от една страна, от нивото на знания на персонала, от друга страна, зависи от процесите, които имаме вътре, т.е. дали те предразполагат да бъдат дигитализирани, и от трета страна зависи от зрелостта на настоящи дигитални решения. Защото умната фабрика на "Шнайдер" в Пловдив е приключение, тя не се е случила миналата година, а е плод на усилия, стартирани още с първото въвеждане на SCADA системата. В крайна сметка дигитализация означава да събираме данни, да ги съхраняваме и да ги анализираме по автоматичен начин. Това "Шнайдер" прави от години, а програмата Smart Factory е просто в кратък период от време усилията концентрирано да бъдат вложени в постигане на по-бързи резултати в посока умна фабрика.

Какъв екип участва и колко време отне изпълнението на програмата?

По това време аз ръководех инженеринговия екип, който въведе въпросната умна фабрика. Екипът е изцяло от инженери, предимно специалисти по автоматизация и основно българи, които работеха съвместно с инженерите от търговския ни офис в София. Изпълнението продължи около 10 месеца и реално може да кажем, че в процеса са били ангажирани двама служителя на пълно работно време. Разбира се, в различните етапи участваха различни хора, но ако двама души бяха работили само това на пълно работно време, щяха да изпълнят проекта за това време.

Какви решения бяха въведени като част от проекта?

Много от решенията, които ние имаме на нашата територия, са продукти на Schneider Electric, те са част от IoT платформата ни EcoStruxure, като в пловдивската фабрика имаме практически приложени много елементи и конкретни продукти от нея. Имаме управление на енергийната ефективност на сградата и съоръженията, имаме система за управление на функциите на сградата. Имаме също Аugmented operator advisor, което отново е наше приложение. В случая - с добавена реалност, която помага на персонала по поддръжката да повиши ефективността в превантивната поддръжка, като ползите са между 5 и 7%, а паралелно с това намаляваме хартията, която използваме. За превантивна поддръжка на територията на завода имаме още едно IoT решение, което работи на друг принцип. Над определена температура, въведена като тригер, указва да се предприеме конкретно действие. Това става автоматично и сигналът се получава на мобилните устройства или на часовниците на персонала и съответно се вижда на всички монитори в завода.

Година по-късно каква е равносметката - какви са ползите от проекта?

Последните 5 години заводът е автоматизирал повече от 10% от процесите си. Ако преди 5 години сме имали 55%, в момента сме на 65% и продължаваме да автоматизираме. Отново разчитаме изцяло на екипа си. Със сигурност автоматизираме процесите по асемблиране. Това са най-трудните автоматизации, но те малко излизат от аспекта на умната фабрика. В умната фабрика събираме данни, правим анализи и взимаме решения. На база на това, което умната фабрика прави, сме установили, че имаме определени процеси, които трябва да подобрим, и че начинът е чрез автоматизация. Целта е да намалим ръчните процеси. Паралелно с това в сферата на дигитализацията работим все повече върху IoT решения и решения, свързани с подобряване на качеството. Крайната ни цел е да обхванем цялата верига на доставки, което означава свързаност с всичките ни доставчици, означава партньорство. В това отношение сме може би една стъпка напред, защото най-големите ни доставчици в България вече са свързани към системата ни, т.е. ние вече виждаме част от данните при тях, което ни позволява да реагираме много по-бързо, когато има проблем.

По време на онлайн дискусията "Индустрия 4.0" на "Капитал" беше коментирано, че компаниите, което не успеят да се дигитализират, рано или късно ще отпаднат от пазара. Това, което казвате за доставчиците си, на практика потвърждава тази теза?

Точно така. Рано или късно, за да бъдат конкурентоспособни, за да бъдат партньори, те ще трябва да изберат пътя на дигитализацията. За добро или за лошо светът е избрал този път и производствата като част от екосистемата трябва да поемат по него, той е неизбежен.

Инвестицията в проекта е по-малко от 500 хил. евро и ще бъде изплатена за около 2 години. Това не означава ли, че подобна инвестиция могат да си позволят и по-малки предприятия?

Всяко едно предприятие, което има данни, може да има умна фабрика. Въпрос на избор и приоритизиране от страна на мениджмънта е дали ще избере този път.

Имате ли посещения като демонстрационна фабрика от други компании?

Имаме много посещения. Много се радвам, когато виждам български фирми. Надяваме се, че подобна дигитализация ще се появи и на други места, защото за никого не е здравословно да има някой, който изостава. Всяка фирма е важна за общата среда.

Какви са предимствата на този проект в светлината на пандемията, как улеснява вашата работа?

Пандемията се оказа истински тест на това, което правим. Дори и да сме имали съмнения за някои от решенията дали са най-добрият избор, по време на пандемията видяхме всичките ползи от тях. В този период инженерите ни работеха от вкъщи, но работата продължаваше да върви нормално, заводът не е спирал нито за ден, не сме редуцирали персонал. Нещо повече, не забавихме нито един от проектите си. Успяхме да приемем на територията на завода няколко значими инвестиции под формата на нови машини, което по принцип е съпътствано от екип, който идва на място, инсталира и т.н, а сега стана без такъв екип. В нашия случай това беше възможно благодарение отново на едно шнайдерско решение, това е т.нар. PointR, което е точно за дистанционна работа на поддръжки. Друго събитие, което ни се случи по време на пандемията, е, че ние успяхме да трансферираме оборудване до Мароко, без никой да присъства на този трансфер на място, а подпомагахме колегите дистанционно от България. Успяхме също да вземем един от най-големите ни клиентски сертификати от Сенегал, като екипът ни беше с виртуални очила вътре в производството и по този начин ни направиха клиентски одит.

Как се чувствате в новата си роля на директор на завода? Предполагам, това включва повече административни отговорности. Липсва ли ви инженерната работа?

Истината е, че не. Защото двигателят на един завод е инженерингът. Като ръководител на завода ясно си давам сметката, че ако тръгна да се ограничавам, ако скъсам връзката между мен и новите технологии или инженеринга, това ще бъде необратимо. Не за друго, а защото основните стратегически решения са базирани на тази връзка. Може да се каже, че животът ми стана по-пъстър. Защото, научавайки повече за другите отдели, виждам как тези нови технологии, които сме били фокусирани да правим само в производството, могат много добре да бъдат приложени и на други места. Всъщност оптимизацията има много лица и не е необходимо да останем само на ниво производство. Имаме HR отдел, имаме "Финанси", където се случват много бизнес процеси, които също могат да бъдат оптимизирани. Веригата на доставки, както казах, е абсолютно благодатна област за това. Една от инициативите, които сме подели и се надяваме да има все по-голям успех, е въвеждането на т.нар. RPA (роботизирано автоматизиране на процесите) в административните ни дейности. Аз съм човек, който обича да опростява. Колкото по-опростено е дадено нещо, толкова по-добре функционира то. Опростяването ни дава възможност и да имаме повече свободно време.

По време на дискусията бяхте коментирали, че целта е да се запълни дупката между това, което е вкъщи, и това, което е навън, като всичко стане интуитивно. Доколко постижимо е това в обозримо бъдеще, например при вас?

То е неизбежно. Със сигурност в производствата се случва с един по-бавен темп. Животът навън е в пъти по-дигитален, отколкото вътре в производството. Но ако тази дупка не се изравни, производствата няма да бъдат атрактивни места за наемане на работници, хората няма да ги избират. Поколението, което идва, живее дигитално от деня, в който се е родило. За да му бъде задържан погледът, трябва да имаш друга стратегия.

Като човек, който е бил част от работния екип на завода, имате ли "рецепта" за работа с колегите? Промени ли се нещо в отношенията ви?

Ще ви разкажа една история. Един ден бях забравила да си взема кутията с храната и четирима колеги дойдоха и споделиха храната си с мен. И аз знам, че не са я споделили, защото съм директор на завода. Екипът ни, цялата ни администрация и цялото ни производство наистина са горди, че съм първата жена българка на подобна позиция. Предупредиха ме, че много неща ще се променят, когато заема тази позиция, и че много неща вътре в завода с екипа ще се променят. Ами всъщност това са същите хора и аз съм същият човек. Просто имам друга длъжностна характеристика, имам други отговорности към тях, имам други отговорности към себе си, имам друг тип задачи, но аз съм същият човек и те са същите хора. И вярвам, че на първо място сме човеци и след това всичко останало.

Q&A

Как преминава един ваш работен ден?

Стандартният график винаги е един и същ, но какво ще се случи в рамките на деня, никой не знае. Денят ми започва в 6 часа, общо взето, по един и същ начин всеки ден. След което и в рамките на завода първата част от деня ми винаги е репетативна, винаги е серия от ритуали. Част от които са да мина през целия ни екип и да кажа "Добро утро!". Питали са ме дали имам отворена врата. Имам, но много рядко можете да ме намерите вътре в стаята. По простата причина, че аз съм или в самия завод, или в административните офиси, или при някой от преките ми ръководители. Горе-долу така минава едни мой ден, който може да свърши и в 5 часа, може да свърши и в 11 часа вечерта.

Как намирате баланс между личен и професионален живот?

Аз може би затова ставам толкова рано, за да мога да имам моето си време за себе си. Балансът е много важен и без него, ако не можем да се самозаредим, след това няма да можем да бъдем продуктивни в нищо, което правим - нито в работата, нито в личния си живот. Няма да сме търпеливи. За мен търпението е една от основните ценности, които всеки човек трябва да изповядва. Мисля, че с времето се научих как да натискам педала - къде да ускорявам и къде да отпускам.

Какво ви мотивира да сте в тази компания?

Свободата е причината да съм част от екипа на компанията. В "Шнайдер" наистина ни се дава възможност да използваме цялата си креативност и да решаваме задачите с творчески подход. Много пъти съм казвала, че ние нямаме време за конфликти, защото имаме много големи цели, много големи очаквания за утрешния ден и ако не мислим извън стандартите, няма да се получи тази магия производство.

Имате ли любим цитат или мото?

Нямам, никога не съм смятала, че трябва да следвам мотото на някой друг. Винаги съм смятала, че трябва да следвам себе си. Човек се ражда сам, умира сам, това, което му се случва в промеждутъка, всеки един ден и всеки един миг, който имаме, е наше мото. Естествено, че се инспирирам от много хубави думи, казани от много велики хора, но не са ми пътеводна светлина. Аз се състезавам със себе си.

Интервюто взе Иглика Филипова

Все още няма коментари
Нов коментар