Управителят на мелницата "ГудМилс": Държим половината от продажбите на брашно през магазини

Бихте ли описали процеса на закупуване на хлебна пшеница в компанията - от какъв тип търговци купувате, само от България ли е суровината или и от внос?

- Процесът по закупуване на пшеница при нас е постоянен, изкупуваме както от производители, така и от търговци, като над 90% от пшеницата е с произход България. Имаме обаче нужда и от известни количества високопротеинова пшеница, които внасяме от Австрия или Унгария. Тя е необходима за определени видове брашна (за кроасани, баници), със специфични изисквания към преработваната пшеница. През последните 5-6 години развиваме наша програма с български производители за съвместно отглеждане на високопротеинови австрийски сортове пшеница. Ние препоръчваме семена от премиум сортове, предоставяме ноу-хау за тяхното отглеждане и гарантираме последващо изкупуване на реколтата. Даваме възможност на фермерите да придобият опит, а ние целим да си осигурим една стабилна база от суровини за в бъдеще.

Кога изкупувате пшеница - веднага след реколтата или на порции, правите ли някакво хеджиране, къде я складирате и колко време може да стои, как проверявате качеството при покупката?

- Изкупуването е целогодишно, пшеницата се приема чрез автомобилен или железопътен транспорт. Мостри от всяко пристигнало превозно средство се вземат автоматично и се окачествяват в нашата фирмена лаборатория. След това пшеницата се почиства и приема за съхранение в нашия силоз за зърно. Имаме 54 бетонни клетки и обща вместимост от 40 000 тона, което позволява много добро хомогенизиране на партидите. Разпределяме пшеницата на групи - хлебна, високопротеинова и др. В зависимост от това тя може да седи складирана един месец, може и 6 месеца. Не можем да закупим цялото необходимо количество веднага и хеджираме с фючърсите на френската борса MATIF.

Ползвали ли сте българската стокова борса?

- Не сме ползвали стоковата борса. Ние сме от доста години на пазара, познаваме партньорите си, имаме дългосрочни отношения и договори, те също ни познават и работим добре.

Сега, след войната в Украйна, какво от трайния ви модел се счупи?

- За съжаление войната в Украйна ще има трайни последици и в нашия сектор. Русия и Украйна са сред основните производители на пшеница, слънчоглед и царевица. Около една трета от световното производство на пшеница е от тези две страни, те са по принцип основен доставчик на пшеница към страните от Африка и Близкия Изток. Дори и войната да приключи, износът и от двете държави е проблематичен. Голяма част от инфраструктурата на Украйна е разрушена, ще отнеме време възстановяването й. Не се знае и доколко ситуацията там ще позволява събиране на реколта или сеитба на нова реколта. Санкциите върху Русия и лимитирането на разплащанията пък затрудняват износа оттам. Освен това Украйна е голям производител на семена за земеделски култури, а Русия - голям производител на азотни торове, които се използват в земеделието. Всичко това ще окаже сериозно отражение върху пшеницата.

Какви са очакванията?

- На този етап в България има достатъчно пшеница, ние произвеждаме в пъти повече отколкото е необходимо. ЕС също има достатъчно наличности. Но пшеницата е борсова стока и следим много внимателно какво се случва на международните пазари.

Колко е оскъпяването при вашето производство по линия на зърното спрямо година преди това? А по линия на енергийните ресурси?

- Към този момент имаме над 50-60% оскъпяване в цената на суровината спрямо миналата година. Голямо е оскъпяването и на енергоресурсите. Цената на електроенергията е 3-4 пъти по-висока в сравнение с миналата година, като там допълнително се усложняват нещата от факта, че реалната цена на месеца става известна в средата на следващия месец. Трябва да отчетем и факта, че енергийната криза е основен двигател на инфлационните процеси през последната година, т.е. тя допринася освен пряко и косвено върху всички останали ценообразуващи компоненти (услуги, опаковъчни материали и т.н.)

Как се отразява всичко това на крайния продукт, как ценообразувате в тази несигурна ситуация? Каква е прогнозата ви за цената на брашното към края на годината?

- Коригираме цените, но много трудно. По принцип смятаме и обсъждаме всяка седмица, но това не винаги води до корекция на цените към нашите партньори, а и на никой не му е приятно да работи в такава динамична среда. Срещаме разбиране от страна на клиентите - енергийната криза и инфлацията са процеси, с които и те се борят ежедневно. Искрено се надявам цената на брашното да остане такава, каквато е в момента и в края на 2022 г., но предвид динамиката на ситуацията в Украйна и Русия и на зърнените пазари е много трудно да се правят прогнози. Но нашата нагласа е да запазим цените до края на годината.

Забраната на износа решение ли е?

- Според мен не е решение. Хубаво е, че държавата има желание да участва в този пазар и че има стратегически държавен резерв. Въпросът е колко бързо ще се натрупа този резерв, кога ще се използва, кога ще се връща обратно. Все още няма ясен механизъм, а производителите искат да имат някаква сигурност и предвидимост.

Планирате ли нови инвестиции?

- Инвестиционната ни програма по принцип се изготвя няколко години напред. Планираните инвестиции са около 8 млн. лв. за следващите 5 години. В момента работим по изграждането на демонстрационен център. В него ще имаме възможност да се срещаме с бизнес партньори, да презентираме на място произведени печива и да покажем какво можем да направим за нашите контрагенти. Имахме преди няколко години една успешна програма - Baking Academy, с която се опитахме да покажем на дами, които нямат опит със замесването и изпичането на печива, какво могат да направят с пшенично брашно и ще можем да я подновим в новия ни център. Следващите ни проекти са насочени към модернизацията на зоната за товарене на брашновози (камиони за насипно брашно) и подновяване на част от оборудването в мелницата с модерно и по-ефективно.

През последните пет години сме инвестирали близо 10 млн. лева. Голяма част от тях отидоха за пожарна безопасност, за дигитализация на процесите, за въвеждане на нова ERP система SAP, от миналата година имаме и нова пакетираща линия, която може да произвежда брашна в 0.5 , 1 или 2 кг разфасовки. Създадохме и модерно помещение за прием на пшеница, което е изцяло затворено и с модерни филтри и аспирационна техника, така че не излиза никакъв прах навън.

Има ли сезонност в продажбите на брашно. С колко се увеличават те преди Великден например?

- Разбира се, имаме сезонност в продажбите на брашно. Коледа и Великден са периодите, в които по принцип имаме увеличение на продажбите с около 30%. Традиционно всяко българско семейство си приготвя питки, баници или погачи, а и какъв би бил Великден без яйца и козунаци.

Каква част от продукцията е за индустриални потребители и каква - за продажби на дребно. Планирате ли промяна в съотношението?

- Разделяме продукцията на три основни групи: брашна в насипно състояние за големи индустриални клиенти, които купуват направо с камиони; брашна в големи разфасовки от по 25 кг за по-малки пекарни и за дистрибуция; потребителски опаковки от 0.5 до 5 кг за крайния потребител. Всяка една от групите има еднаква тежест и е много важна за нас, всяка допринася да имаме здравословен баланс в продуктовия микс. Съотношението е 70:30 в полза на бизнеса. В тези 30% за крайния потребител влизат както продуктите с нашата марка "София мел", така и собствени марки (private labels) на нашите клиенти и собствени марки, които изнасяме в Гърция.

Как оценявате конкуренцията?

- Конкуренцията в България винаги е била доста голяма. В страната има построени много мелнични мощности, повече отколкото са реалното потребление и нужди. Във всички сектори има определен дял сив сектор (основно в B2B) и нашият бизнес не е изключение. Ние винаги сме подкрепяли искането за диференцирана ставка на ДДС върху храните, но засега Министерството на финансите винаги отказва с аргумента, че това ще доведе до дупка в бюджета. България е една от малкото страни в ЕС, която няма диференцирана ставка на храните, а това според нас би било доста добра стъпка към подобряване на свободната конкуренция и изсветляване на сектора. Мярката за обратно начисление на ДДС върху техническите култури, въведена през 2015 г., е изключително успешна. Впрочем това е временна мярка, която бе удължавана на няколко пъти и изтича сега, на 30 юни т. г. Имаме уверението на МФ, че ще бъде продължена и сега.

Какъв е пазарният дял на "София мел"?

- Според последните данни, които имамe от A.C.Nielsen, пазарният дял на "София мел" е над 50% и в обем, и в стойност при потребителските опаковки. С марката "София мел" продаваме около 18 хил. тона брашно на година, което е 50% от пазара в обем за краен потребител. В стойност делът е по-голям - 57%. Това ни радва изключително много и означава, че на практика всеки втори продукт е с нашата марка. Това е и голяма отговорност към крайния потребител и се стараем да оправдаем очакванията към нас. Например по време на пандемията от COVID-19 имаше един тренд на приготвяне на пица вкъщи и отговорихме на очакванията на потребителите с нов продукт "Брашно за пица 1 кг".

Каква част от продукцията е за износ? Кои са най-големите задгранични пазари на компанията?

- Ние сме от GoodMills Group, Австрия - най-големият мелничарски холдинг в Европа. Групата има други мелници на територията на Австрия, Германия, Румъния, Унгария и брашната за тези пазари се осигуряват от дружествата там. Износът ни на брашно е около 20% и е фокусиран основно към Северна Гърция. Брашното като цяло е евтин продукт и транспортните разходи оказват голяма тежест при превоза на по-дълги разстояния, което ни прави неконкурентни на други пазари.