Маркетинг и реклама
Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа
Изключението
Форумът на в. "Сега" е "мозъчна атака" според Димитрана Аександрова ("Седмичен Труд"). Според нея читателските коментари и дискусии там често са по-интересни от журналистическите материали. Главният редактор Теодора Пеева казва, че 60% от статиите им са по някакъв начин вследствие на тези коментари и дискусии. Причината според нея е, че форумът се населява от млади, интелигентни, добре образовани и активни граждани, повечето от които са прависти и експерти по данъци. Затова и Пеева смята, че "Сега" е много силен именно в тези области. Тя допълва, че новите посетители са едва 10% на ден, а останалите са там от години. Много от тях си организират и срещи офлайн. Това е един от първите вестници в България, който още през 1999 г. качва цялото си съдържание онлайн. И докато днес няма кой знае колко инициативи за генериране на любителско съдържание, форумът му е "мечта" за добиването на такова.
"Трябва да си ъпдейтнете контактите на уебстраниците на двата вестника, защото 90% от имейлите, които изпратих до всички в "Труд" и "24 часа" се върнаха." "Контактите са верни, но те не си ползват мейлите."
Така започва онлайн анкетата, която искам да изпратя на колкото се може повече журналисти от седемте най-големи многопрофилни национални вестника. По мейл. Тя е част от проучване, което цели да изследва възможностите, които любителското съдържание в България поставя пред традиционната журналистика. И по-конкретно - как професионалистите от централната преса гледат на текстове и коментари на граждани, които не са журналисти, и до колко ги използват в работата си.
За целите на изследването под любителско съдържание се разбира: блогове, коментари и постове в социални мрежи като Facebook и Twitter и коментари под статии в електронните версии на вестниците. Освен анкетата, на която отговориха 115 журналиста от националните вестници с най-голям тираж, изследването включва и седем специализирани интервюта с главните и зам. главните редактори на същите издания – "Уикенд", "Труд", "Капитал", "Монитор", "Сега", "Дневник" и "Пари". (Последните два се обединиха в "Капитал Daily" малко след приключването на изследването.)
Защо това изследване
Читателите не са това, което бяха. Те не са просто консуматори, а искат, могат и всъщност създават съдържание. Тази активност расте правопропорционално на бума в използването на интернет. Преди интернет ерата във всяка редакция имаше отдел "Писма на читателите". Журналистите там проверяваха сигналите, изпратени там, редактираха мнения и това на практика беше обратната връзка с читателите.
Експлозията на блогове и социални мрежи и най-вече на броя потребители днес води до колосално количество любителско съдържание, технологиите направиха така, че и реакцията на читателите да са ясни веднага след като даден материал бъде публикуван. И журналистите няма как да не им обръщат внимание, защото те са и източник на новини и мнения. То е израз на гледните точки на читателите им, на техните предпочитания и изисквания. Ето защо в световен мащаб тенденцията е традиционните медии не просто да следят любителското съдържание, но и да го използват във всекидневната си работа, да го търсят и провокират като част от новинарския процес.
Повечето изследвания досега се фокусират върху феномена любителско съдържание, неговите качества, недостатъци, развитие и експанзия. Много малко са тези, които разглеждат взаимодействието му с традиционни медии по света. В България липсват и двете.
Всички форми на любителско съдържание са определяни от изследователите като мост между традиционните медии и гражданското общество, като инструмент за еманципация на това общество, като "глас народен". Ето защо мнението и отношението на журналистите към любителското съдържание и начина, по който го използват в работата си, има все по-голямо значение.
Редакторите
Ако вестниците се стремят да акумулират любителско съдържание, начинът е през сайтовете им. Това е споделеното мнение на главните редактори на "Сега", "Капитал" и "Дневник" (вече на dnevnik.bg) - Теодора Пеева, Алексей Лазаров и Велислава Попова и на Димитрана Александрова - бивш главен редактор на "Труд" и сегашен на "Седмичен Труд". Тук е мястото да отворим скоба. Dnevnik.bg, Segabg.com и Capital.bg имат сравнително добре развити сайтове, отворени за читателски коментари, с инициативи за провокиране на читателско участие. "Уикенд", вестникът с най-голям тираж в България, няма сайт, а "Монитор" качват на сайта си само първата си страница. Логично главният редактор на първия и отговорният на втория - Мартин Радославовов и Петя Бахарова, казват, че ако боравят с любителско съдържание, то идва от социалните мрежи като Twitter и Facebook.
Според Александрова ("Седмичен Труд") в България няма медиен сайт, който да бъде еднозначно посочен като отличник в генерирането на любителско съдържание. "Всички се лутаме, пробваме и засега никой не е намерил правилния подход", казва тя.
Редакторите са единодушни и за друго - интернет ги е доближил до читателите им както нищо друго досега. Дал им е предимството на незабавната връзка с тях. Велислава Попова (Dnevnik.bg) казва, че реакцията на аудиторията може да варира от бурни аплодисменти до посочване на грешките и пропуските на журналистите, но при всички положения е огромен плюс за професионалистите. Александрова обяснява, че преди десет години е било немислимо минути след едно събитие да имаш реакцията на аудиторията - какво още искат да знаят, каква е оценката им... "И така за дописката на другия ден вече имаш коренно различно съдържание." Алексей Лазаров ("Капитал") казва, че често питат на сайта си читателите какво мислят по дадена тема или ги провокират да споделят идеите си по нея. Велислава Попова дава за пример стара рубрика на вестника, "За кмета", в която давали възможност на читателите да пращат предложения как може да се подобри столицата. Имало небивал интерес. След което всички идеи били изпратени до кабинета на кмета.
И докато възхваляват предимствата на интернет, редакторите се оплакват от качеството на любителското съдържание, което се генерира на сайтовете им. Алексей Лазаров казва, че когато зададат отворен въпрос като "предложете ни теми за вестника", резултатите са малки, тесни идеи, най-много една-две да са подходящи за национален седмичник. А според Велислава Попова редактори и журналисти трябва да упражняват голям натиск, и то постоянно, за да акумулират качествено любителско съдържание.
Горе-долу така стоят нещата и с читателските коментари под статиите в сайтовете на вестниците. Според Александрова, Попова и Лазаров няколко пъти в годината може да се намерят идеи, които да прерастват в статии. Но според последния това е съвсем в реда на нещата - "предложете за какво да пишем" да не работи. Той обяснява, че задачата на журналистите е да откриват, отсяват и предоставят на хората смислени и значими теми. А не обратното - читателите на журналистите.
Що се отнася до блоговете, всички интервюирани редактори са единодушни - (почти) няма добри, които да си заслужава да се следят. Или са един-два на брой. "Не чета български блогове, защото знам какво ще намеря в тях", казва Иван Бедров ("Пари"). В същото време обаче той добавя, че единствената причина един журналист да не следи любителско съдържание по работа е да не знае в коя година живее. Той дава за пример Twitter. Хората, които следи там, забелязват детайли, които той е пропуснал в работата си, и това му е от голяма полза.
Петя Бахарова ("Монитор") отбелязва, че първото нещо, което прави сутрин по работа, е да отвори Facebook. Тя дава за пример две новини, с които нейният вестник е бил пръв, и то защото са ги видели в социалната мрежа. Мартин Радославов ("Уикенд") също казва: "Смея да твърдя, че едни от най-големите ни удари са дошли по сигнали на читатели."
Алексей Лазаров обяснява, че някои вестници следят усилено за какво и как си говорят хората в социалните мрежи. И според него "Капитал" е един от тях. "Понякога в Twitter ни питат как може да не сме писали за това или онова. И понякога виждаме, че сме направили пропуск, и пишем. Но досега никога не сме променяли позицията на вестника заради мнения в социалните мрежи."
Като цяло редакторите на българските национални вестници са единодушни, че любителското съдържание се превръща в част от новинарския процес. Допринася за събирането на информация, новини и идеи. Но все още е твърде малко и недостатъчно и е минимална част от работата на професионалистите. Също така редакторите са единодушни, че българската блогосфера е слаба и почти неизползваема.
Всички редактори дебело подчертават, че когато има смислено любителско съдържание, то бива поемано от журналистите, доработвано и дооформяно и тогава се превръща в материал за статии. Тоест по никакъв начин то не може да замести или заплаши съществуването на традиционните медии.
Журналистите
Също както редакторите, те нямат особено високо мнение за съдържанието, генерирано от редови граждани, но го следят изкъсо. Анкетата, проведена сред 115 журналисти от националните всекидневници и седмичници, показва, че над три четвърти от тях намират любителското съдържание в България за: субективно, коментиращо новините от традиционните вестници, неносещо нова информация и преди всичко клюкарница. Също така само една трета от интервюираните мислят, че любителското съдържание им помага в работата. Според тях то не е правдоподобно, не е обективно, не е надеждно, не е независимо.
Въпреки че журналистите имат толкова ниско мнение за съдържанието, генерирано от непрофесионалисти, 65% от тях го следят по работа и 27% го цитират или споменават в материалите си. Като прекарват средно по 11 часа на седмица в следенето му, изрично като част от професионалните им практики, не за удоволствие. Според близо 80% от тях любителското съдържание в българските медии е твърде недостатъчно като количество.
Анализът на резултатите показва, че колкото повече любителското съдържание според интервюираните наподобява журналистика, доближава се до журналистическите стандарти, и има новинарска стойност, толкова повече те го използват в работата си.
Според това изследване журналистите в България все повече следят и обръщат внимание на любителското съдържание - близо един работен ден и половина на седмица. И фактът, че не го ползват особено много в работата си, не се дължи на нежеланието им или консервативността им в това отношение, а по-скоро на това, че не го оценяват кой знае колко високо и не намират добавена стойност в него. И колкото повече привиждат в него някои от изконните журналистически ценности като обективност, достоверност, новост, толкова повече се възползват от него.
*Текстът е част от проекта на "Отворено общество" - "Повече плурализъм по време на криза".
12 коментара
Стига глупости! В България няма журналисти и това го знае всяко хлапе!
п.с. Скъпоплатени проститут*и не се броят.
а пък ние любителите даваме много висока оценка на журналистите само,че нечетем материалите им.И хващам дистанционното когато започнат да говорят
Масово журналистите в България имат един малък дефект - искат всичко да им е под ръка, лесно и смелено. Качествените журналисти наистина са малко за съжаление. Виждал съм как се държат по пресконференции: идват, снимат 5 минути, взимат си материалите, които са им подготвени и си тръгват. След това копи-пействат от прессъобщенията и готово. Вижда се ясно от еднообразните отразявания във всички медии след това. Друг пример. Когато трябва да се коментира новина все едни и същи експертите, които се търсят. Няма нови лица, няма нови мнения, няма различни гледни точки.
По тази схема журналистите разглеждат и социалните медии. Опитват се да ги класифицират и затворят в рамките на техния кръгозор. С други думи, като говорим за блогове, да имат в указателя си 5 телефона на блогърите, които представляват всички за тях, защото тях познават и поддържат някаква връзка (често основана на приятелски взаимоотношения). Като кажем Туиттър, веднага се вадят още 5-ма, които отново отразяват цялото. Та, няма качество в техния кръгозор, който са си изградили. А в социалните медии динамиката изключително силна. Най-четеният днес, утре може вече да е в историята и никой да не си спомня за него.
Тъй като Капитал подхващат темата, ще дам пример с туитът на седмицата. Хората, които се номинират и избират са едни и същи просто, защото са част от групата активни туитъри. Това, че използваш често социалната мрежа не означава, че всеки път имаш страхотна мисъл, но най-често използващите я имат повече хора, които да ги подкрепят :-).
Друг недостатък при използването на информацията от социалните медии от журналистите е, че те не са сигурни в нея. Трябва да проверят написаното като факти, което е допълнително време и усилия. Ако обаче същото е изречено от някой от техните експерти, чиито мнения искат постоянно, те автоматично го приемат за истина и ... няма изгубено време.
И така се стига до коментарите преди моя. Просто качествената журналистика става все по-застрашен вид и по-манипулируема. А читателите не искат да плащат за нея и предпочитат все повече да четат социалните мрежи, които често се оказват по-обективни и ... истински.
Има много, много плява - както от любителска, така и от журналистическа страна. Оригиналните идеи са рядкост и в двете категории и въпросът защо е така (образование, обща култура, семейна среда, жизнен стандарт) за мен си остава отворен.
Професионалната подготовка служи да направи човека специалист по нещо, да знае кое е правилно в дадената област и да избягва грешките. В този смисъл не е изненада, че масовият любителски продукт не е оценен високо от журналистите. По-тъжното е, че цялостната оценка за журналистите от публиката не е много добра...
Ако някой трябва да се замисли върху резултатите от анкетата, това са журналистите. Защото рядко улавят всички гледни точки по дадена тема, което е нужно на публиката им. Съвременният читател, слушател и зрител очакват задълбоченост и обективност от авторите на материалите. Вероятно има обективни причини това да се случва рядко. Една от тях, според мен, е редакционната политика на медиите, която не се определя от авторите, а от собствениците на медиите. Съгласна съм, че любителското съдържание рядко е качествено, но то винаги е друга, различна, гледна точка по темата. А след като я има, значи има недостиг на достатъчно качествено професионално съдържание.
Недостигът на качествено професионално съдържание е по-голям проблем от недостига на любителско. Не мога да не се съглася с коментара на Hristo Hristov, че голяма част от журналистите се движат по линията на най-малкото съпротивление и никога не доразвиват темата на пресконференция или друго събитие. За коментар да не говорим.
Така че за мен топката е в полето на медиите...
Журналистите в България имат прекалено голямо самочувствие, претенции за престиж и т.н. Затова смятат, че чуждият труд не става. А иначе самите те не са професионалисти и често лицемерни. Непрофесионалисти, защото единственият задълбочен анализ на ставащото на Орлов мост, който съм чел, си остава материал на участник в протеста. Лицемерни, защото не излизат от редакциите, гледат сладки снимчици на кученца във Фейсбук и когато някой умре, нахапан от кучета, (примерно днес), някакви кифли излизат в защита на горките кученца, които уж не били виновни и ние трябвало да ги защитим - нещо, което никога няма да се случи, ако нахапаният е в тяхното семейство.
Същото важи и за блогърското мнение към традиционната журналистика: има, но не стават.
На мен пък статията ми хареса. Харесаха ми и коментарите на редакторите. Да ме прощават блогърите, но колкото и с упорство да се мъчех да чета блог, така и не ми се получи. И в журналистическата сфера, както и във всяка друга, има хора, които не излизат от офиса и гледат картинки, но това пък и всеки да си мисли че може да пише - няма как да е вярно.
п.с. и от минуси не се трогвам, благодаря!
Статията е много актуална. На границата е да бъде обаче малко неообективна,когато разглежда различните роли, и както се вижда от самото заглавие- да се подценява в момента ролята на потребителското съдържание .
Но в общи линии статията отразява вярно ситуацията. С едн малко, според мен, уточнение- съдържанието, предоставяно от потребителите не бива да се сравнява по ниво, обхват и професионално писане със съдържанието, което правят журналистите.
Силата на съдържанието на потребителите е именно в неговата автентичност, оригиналност, интересни истории (когато тези компоненти са налице).
Журналистическите медии и блоговете в момента са от "двете страни на барикадата." Какво имам предвид? Да вземем за пример основните печатни медии и уеб медии в България. Да приемем, че техният брой е някъде към 50- условно. В тези медии работят вероятно като журналисти и редактори към 1000 човека- или повече, нека пак да е условно.
В същото време блогърите са хиляди, т.е. много повече от хората, които работят в "официалните" медии. Така че явно е, къде е перспективата относно уникалността и разнообразието на съдържанието.
А ето и нещо относно един цитат от статията: "Според Александрова ("Седмичен Труд") в България няма медиен сайт, който да бъде еднозначно посочен като отличник в генерирането на любителско съдържание. "Всички се лутаме, пробваме и засега никой не е намерил правилния подход", казва тя."
Струва ми се, че тук има известна неточност- не е възможно да има сайт, който да генерира любителско съдържание. Вероятно става дума за "агрегиране, събиране, насърчаване и т.н." на автори. В този смисъл има голяма ниша, определено. Но Капитал и Дневник имат опит в работа с блогъри, въпросът е какво е постигнато, и какво още може да се направи. Аз препоръчвам на читателите на темата да видят как това се прави в "Huffington Post". Това е най- проспериращата електронна медия в света, заедно с Ню Йорк таймс, откъдето нашите медии също могат да почерпят полезен опит и идеи.
До коментар [#8] от "nelly":
Ти си прочела един блог от трилионите блогове, които съществуват, и хилядите, които се създават дневно , и реши, че блоговете не струват? УАУ!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.