Връзката между инфлацията и доходността на борсата
Акциите са добра застраховка срещу ръст на цените в дълъг период, но в краткосрочен връзката е обратна
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Трудно е човек да си спомни какво проклятие е инфлацията там, където тя дълго е отсъствала. На други места пък е трудно да я забравиш. Например Зимбабве. През 2008 г. нивото й достигна милиони проценти. Цените се удвояваха за няколко седмици, впоследствие за дни. Парите се превърнаха в конфети. Някои хора намериха убежище в акциите - можеше да закупиш ценни книжа в понеделник и да ги продадеш в петък. Фондовата борса в Хараре се превърна в нещо като машина за пари.
По принцип акциите са добра застраховка срещу инфлация. В някои случаи - единствената възможна. Иран например имаше един от най-добре представящите се фондови пазари, тъй като местните търсеха защита от инфлацията на борсата. Санкциите срещу страната направиха опасно да държиш пари зад граница.
Инвеститорите в развитите страни обаче имат друго главоболие. Перспективи са инфлацията да остане ниска, но в бъдеще тя вероятно ще се покачи. Връзката й с доходността обаче не е проста. Инвестициите в акции са добър инструмент за хеджиране срещу инфлацията в дългосрочен план. Но в по-краткосрочен срок има обратна връзка - повишаването в цените на стоки и услуги води до спад в тези на акциите и обратно.
Да вземем доказателствата, че акциите бият инфлацията в дългосрочен план. В последния годишен доклад на Credit Suisse, Global Investment Returns, Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стантън посочват, че глобално акциите са донесли с 5.2% годишно повече над инфлацията от 1900 г. насам. Тук с условието, че проучването обхваща стабилни държави, в които ценните книжа са се покачвали дългосрочно, като Великобритания и САЩ. Дори и да е така, фактите отговарят на интуицията. Когато инвестирате в акции, вие купувате част от реалните активи на дадена държава.
И все пак инвеститорите в акции трябва да се съобразяват с инфлацията. Пазарите са склонни да осигуряват по-ниска стойност на парични потоци, когато тя се повиши; и обратното - стойността на парите се повишава, когато инфлацията се понижи. Съществуват различни теории за обратната връзка; повечето датират от края на 70-те и началото на 80-те години. Проучване, проведено от Франко Модиляни и Ричард Кон през 1979 г., обяснява феномена като "паричната илюзия" - нарастващата инфлация води до спадане на цените на акциите, тъй като инвеститорите предпочитат по-високата доходност на облигациите. Според други теории инфлацията е само отражение на по-задълбочени проблеми, които нараняват цените на акциите, като прегряла икономика, нарастваща несигурност, политическа нестабилност.
От 70-те -и 80-те години насам инфлацията непрекъснато намалява. Акциите не спират да растат. Инвеститорите са готови да платят все по-висока цена в очакване на по-високи бъдещи приходи. Това доказва в известна степен обратния ефект на Модиляни - Кон, тъй като номиналната доходност на облигациите също е намаляла. Така реалната лихва, необходима за неутрализиране на ефекта от инфлацията, е по-ниска.
Сега за проблема. В по-голямата си част финансовите пазари отразяват мнението, че инфлацията ще остане ниска. Доходността на облигациите е отрицателна в голяма част от Европа и малко над нулата в САЩ. На пазарите за ценни книжа от известно време има рязко разделение. Компаниите, които се справят добре в среда с ниска инфлация (технологии, луксозни стоки), са скъпи. Онези, които се справят по-добре в инфлационна среда (стоки, недвижими имоти и банково дело), изостават.
Освен това перспективите за инфлация са замъглени. Не са малко икономистите, които смятат, че тя ще се покачи. И има защо да смятат така.
Глобализацията, която беше основна причина за спада в инфлацията, е под заплаха. Големите компании вероятно ще излязат от кризата с по-силни ценови позиции. Възходът на популизма в богатите страни ще прави все по-трудно да се поддържа ниска инфлация за дълго време. Фискалните стимули също са проинфлационен фактор. С увеличението на държавния дълг се увеличава и изкушението за по-висока инфлация.
След всички тези спекулации далеч не е ясно колко бързо и с колко може да се повиши инфлацията. Скромно покачване дори може да се окаже добро за цените на акциите - особено в Европа, където на борсите цикличните акции имат по-голяма тежест и са най-силно засегнати от неоправдано ниската инфлация. Но е глупаво да се смята, че инфлацията няма да засегне вашия портфейл с акции, и твърде лесно е да се забрави вредата, която може тя да нанесе.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.