🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Джанет Йелън призовава за глобален минимален данък. Възможно ли е да се случи?

Много страни искат да свържат сделката с по-сложния въпрос за правата върху облагането на печалбата

Според Джанет Йелън подобен данък би помогнал "да се гарантира, че глобалната икономика ще процъфтява въз основа на по-равнопоставени условия"
Според Джанет Йелън подобен данък би помогнал "да се гарантира, че глобалната икономика ще процъфтява въз основа на по-равнопоставени условия"
Според Джанет Йелън подобен данък би помогнал "да се гарантира, че глобалната икономика ще процъфтява въз основа на по-равнопоставени условия"    ©  Reuters
Според Джанет Йелън подобен данък би помогнал "да се гарантира, че глобалната икономика ще процъфтява въз основа на по-равнопоставени условия"    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Корпоративното данъчно облагане е един от най-проблемните въпроси в международната икономическа политика. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и бивш ръководител на Федералния резерв коментира темата. На 5 април тя привлече вниманието на целия свят с реч пред Чикагския съвет по глобалните въпроси. В основата на речта ѝ беше призив към държавите да се споразумеят за глобален минимален размер на данъка за големи международни компании.

Подобен данък според Джанет Йелън би помогнал "да се гарантира, че глобалната икономика ще процъфтява въз основа на по-равнопоставени условия", и би помогнал да се сложи край на "30-годишно състезание до дъното". Въпреки че идеята за минимален данък не се приема добре в данъчните убежища в Карибите, части от Европа и на други места, много големи икономики ще приветстват подновения ангажимент на САЩ за мултилатерализъм по отношение на данъците след арогантната едностранчивост на Тръмп.

През последното десетилетие нарастващото избягване на корпоративен данък срещна засилваща ответна реакция. Иновационната глобализация позволи на мултинационалните компании да заменят страховете от двойно данъчно облагане с радостите от двойното данъчно облагане, използвайки данъчни убежища, за да заобиколят системата. Чрез използване на несъответствия между данъчното законодателство на държавите облагаемата печалба може да бъде намалена или дори да изчезне. Схемата става по-лесна с нарастването на нематериалните активи, които могат да се прехвърлят между юрисдикциите по-лесно от сградите или машините. Големите технологии са големи бенефициенти: петте най-големи гиганта от Силициевата долина са платили едва 220 млрд. долара данъци през последното десетилетие, само 16% от кумулативната им печалба преди данъците.

Бавен напредък

Многобройни разговори, насочени към разрешаване на проблема, се водят под егидата на ОИСР, клуб от предимно богати държави. Напредъкът обаче е бавен. Разочаровани, десетки страни - от Белгия и Великобритания до Индия и Индонезия - въведоха или предложиха "данъци върху цифровите услуги" (DST) върху местните продажби на чуждестранни компании с онлайн платформи. Администрацията на Тръмп заяви, че тези данъци дискриминират американския бизнес, и заплаши с мита.

Подобен данък би помогнал да се гарантира, че глобалната икономика ще се развива при по-равнопоставени условия.

И все пак администрацията на Тръмп се съгласи с идеята за минимален данък - всъщност той прие своя версия като част от Закона за данъчните облекчения и работни места през 2017 г. Сега Джо Байдън настоява за нови реформи. Той иска да повиши размера на федералния корпоративен данък (отменяйки частично намаленията на Доналд Тръмп) от 21% на 28% и, което е най-важното - да увеличи процента на данъка върху печалбите на американските компании в чужбина от 10.5% на поне 21%, изчислено за всяка държава поотделно, така че да обхване всички данъчни убежища.

Надеждата е, че увеличението в данъците ще помогне за финансирането на инфраструктурния план за над 2 трлн. долара в страната. Републиканците в Конгреса и групите, представляващи големия бизнес, се оплакват, че по-високите данъчни ставки влошават американската конкурентоспособност. Този аргумент се притъпява, ако и други големи икономики се съгласят да определят дъното за глобалната ставка.

Двата стълба на промяната

Минималният данък е един от двата стълба в центъра на преговорите с посредничеството на ОИСР. Разговорите са били достатъчно конструктивни, дори с екипа на Тръмп, споделят служители на организацията. Но несигурността при определянето на долната граница продължава да съществува, особено сред членовете на ЕС с по-ниски данъци, като Ирландия, където данъчна ставка е 12.5%. Ако глобалният минимум се определи на 21%, американските компании, работещи в Ирландия, които не са малко, ще трябва да доплащат данък 8.5% на своето правителство допълнително към 12.5%, платените на Дъблин, подбивайки предимството на Ирландия.

Нещо повече - повечето страни искат преговори за два стълба, които да се поддържат взаимно - а вторият стълб е много по-малко приложим. Той включва намирането на взаимно приемлив начин за разделяне на данъчни права върху печалбите на фирмите на пазари, където те имат клиенти, но им липсва физическо присъствие (както често се случва за фирми като Amazon и Facebook извън Америка).

По-рано тази година беше съобщено, че г-жа Йелън е отказала предложението на администрацията на Тръмп да позволи на американските компании да се включват в нова система за разпределяне на данъчни права (защо компаниите биха го направили, не е ясно). Това премахна голяма пречка за сделката, но в никакъв случай не е единствената. Много от фирмите, към които е насочен DST, плащат голям дял от данъците си на американското правителство. За да сключи сделка, г-жа Йелън ще трябва да бъде готова да сподели част от пая с други страни.

Надежда за съгласие до лятото

Оптимистите говорят за съгласие по двата стълба до края на юни. Мнозина се съмняват, че това е възможно. Необходими са години, за да се споразумеят за откъсване и изваждане от играта на по-ниско висящи плодове, като например данъчни трикове, включващи вътрешнофирмени заеми, или Double Irish with a Dutch Sandwich, който пренасочва печалбите чрез дъщерни дружества с централи в ЕС към данъчни убежища като Бермудските и Каймановите острови.

Ключовата променлива е дъното на глобалния минимум. Някои високопоставени служители смятат, че може да е малко повече от ирландския данък от 12.5% - не много различна от средната ставка на данъка, който американските технологични фирми всъщност плащат. Що се отнася до преразпределението на данъчните права, дори най-големите оптимисти приемат, че може да не спести много повече от 10 млрд. долара допълнителни приходи в световен мащаб. Според ОИСР приходите от корпоративно пренасочване на печалба от държавни ценни книжа са между 100 млрд. до 240 млрд. долара годишно.

В същото време администрацията на президента Байдън продължава да показва мускули, въпреки че говори с по-мек глас от своя предшественик. Байдън настоява за планове за налагане на мита от 25% върху определени стоки от шест държави с DST, включително Великобритания и Турция. Това е може би тактика за насърчаване на другите да постигнат сделка в ОИСР. Ако е така, трябва да се надяваме, че стратегията ще сработи. Алтернативата е глобална неразбория, докато националните технологични данъци станат норма.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved