Добавена вредност*

Обичайните потърпевши

Увеличението на ДДС би засегнало и тези, които по закон са освободени от задължението да облагат своята дейност и поради това не могат да го възстановяват. Такива са болници, образователни институции, както и финансовият сектор. Докато ефектът при първите би бил чисто социален, при финансовите институции по-високият ДДС само ще задълбочи един стар проблем – изкривяването на пазара, което изключението от облагане предизвиква. И по точно: основен клиент на финансовите институции е бизнесът. В цената на услугите, които последният плаща (лихви, комисиони, застрахователни премии), неминуемо се съдържа невъзстановен ДДС. Пренесен на ниво потребители, този данък се облага повторно, т.е. заплаща се данък върху данък.

Нелоялният конкурент

Особено силен би бил негативният ефект в сфери, където конкурентите успяват да реализират на пазара стоки без платени данъци върху тях. Колкото по-висок е ДДС, толкова по-примамлива би била стоката на последните. А ако продуктите са акцизни, реализираната от недобросъвестните фирми печалба е в пъти по-голяма и при по-ниски цени. Ролята на данъчния и митническия контрол в такива сектори е ключова. В противен случай за някои преминаването "на тъмно" ще се превърне в единствения вариант за оставане в играта.

Скритата...

Докато изброените дотук проблеми са повече или по-малко относими към определени сектори, тежкото администриране на ДДС засяга всички. Въпреки че данъкът не би трябвало да е в тежест на бизнеса, постоянното усложняване на правилата за администрирането му води до създаването на цели отдели в някои компании, които се занимават само с това. За мултинационални корпорации, които се опитват да налагат единни стандарти на глобално ниво, честите промени на ставките в различни страни означават и много разходи по адаптиране на счетоводните системи.

Немалко ресурси под формата на време и усилия на компаниите отнемат и ревизиите, при които данъчният процес позволява на приходните органи да изискват какво ли не. А полезността на един данък се характеризира не само със ставката по прилагането му, но и с разходите по събирането му – и за администрацията, и за данъкоплатците.

...и явната цена на ДДС

Цената на по-високия ДДС за фирмите зависи най-вече от реалното и навременното му възстановяване. Забавеното възстановяване, рядкото връщане с лихва, зачестяващите откази карат компании, които нормално би трябвало да възстановяват целия платен по покупките ДДС, да гледат на него като на допълнителен данък за тях. Оттук и на по-високата ставка като на още една заплаха.

По-поносим ДДС

Проблемите, посочени по-горе, не са нови и увеличаването на ставката може само да ги задълбочи. Което е повод отново да се припомнят някои от многото рецепти за по-поносим ДДС: задължително и реално възстановяване на забавен кредит с лихва, възможност за облагане на финансовите и застрахователните услуги, преференции за добрите данъкоплатци, строго преследване на измамите, облекчени санкции за доброволнo признати грешки, по-прости правила, повече предсказуемост. И не на последно място - по-широко приложение на така или иначе задължителната за България практика на Европейския съд, която последователно припомня, че ДДС следва да остане данък върху потреблението. Нека не забравяме, че благоприятен климат за бизнеса не означава единствено по-ниски данъчни ставки.

* В Македония ДДС се нарича Данок на додадена вредност (вредност означава стойност)

** Авторът е старши данъчен мениджър в Ernst&Young