Ударени с мокър... печат

Разходката до банката

Не че изглежда като голяма мъка, но през банков клон трябва да минават за заверка и тези, предпочели да платят онлайн такси за новите лични документи. От сайта на Министерството на вътрешните работи става ясно, че ако преводът е извършен по интернет, за удостоверяването му е необходимо разпечатката на вносната бележка да бъде заверена в банков офис. При заверката върху нея трябва да бъде положен подпис и мокър печат от банката удостоверител. МВР въвежда една изцяло нова система в онлайн плащанията, като вкарва такова задължително условие. До редакционното приключване на броя "Капитал" не получи отговор на запитване за аргумента за изискване на заверка.

Какъвто и да е той обаче, едно е ясно - мотивите във всеки такъв случай не могат да бъдат уважени. Според думите на адвокат Александър Кашъмов от Програмата за достъп до обществена информация тежестта на справката при осъществяване на електронно банкиране е върху този, който е получил плащането. Така разходката до банката, освен че може да обезкуражи извършването на онлайн плащане, в някакъв момент се оказва усилие, което службите си спестяват за сметка на платците. Друг въпрос е, че стойността на мокрия печат вече е по-скоро сантиментална. Официално изискването за поставянето му върху счетоводни документи отпадна през 2002 г., а от миналата отпадна дори и поставяне и на подпис върху тях.

Един наистина електронен регистър

Агенцията по вписванията (АВ) е една от институциите, които може да се каже, че толерират електронното обслужване. От създаването на единен търговски регистър (част от АВ) през 2008 г. освен всички справки през интернет могат да се подават и различни видове документи. В портала на регистъра е интегрирана система за електронно разплащане, но няма пречка клиентите да плащат и през други системи на интернет банкиране, което позволява да се внасят платените суми и такси, като се приложи сканирано платежното нареждане към пакета документи за регистрация или промяна.

Според информация на Анастас Георгиев, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, делът на подадените онлайн заявления през 2008 г. е едва 7%. от През 2009 г. той достига 19%, като от началото на тази година процентът се запазва в подобни граници. Плащанията онлайн за подаването на заявления обаче са доста по-малко – през 2009 г. при подадени през интернет 81 254 заявления (от общо 421 114) са извършени едва 18 842 онлайн плащания. Въпреки това техният брой се увеличава драстично от 4427, извършени през предходната година, а само от началото на 2010 г. те вече са над 5400. Това означава, че все повече хора се ориентират към този канал заради безспорните му удобства.

По думите на Георгиев плащането на тези такси не е обвързано с банков печат, защото е много лесно да се провери дали реално са постъпили суми по сметката на агенцията. Модулът за проверка е интегриран и към банките, а справка за плащането се прави до шест часа.

И един наполовина

В имотния регистър (който също е част от АВ) такава функционалност, която да улесни администрацията, не е разработена. Там плащанията могат да се извършват по два начина. Първият е след регистрирация на потребителски профил, сметката на който може да се зарежда със суми през дебитна или кредитна карта. При него услугите са предплатени за потребителите. Тоест първо зареждаш картата си със 100 единици и после плащаш в реално време. Това е най-удобният начин, защото става бързо и не изисква допълнително банково обслужване.

Вторият начин е плащането да става чрез банков превод (и през интернет) директно към агенцията. "Таксите могат да се превеждат чрез електронно банкиране, в случай че се извършва вписване, заличаване или отбелязване в имотния регистър. Съдията по вписванията, който преглежда документите, изисква платежен документ за внесена такса със заверка с печат от банката", обяснява Георгиев. По думите му, когато някоя страна дойде с извлечение, че е направено плащане по електронен път, не може да има гаранция, че това плащане действително е минало по сметките на агенцията. "Фактически вие можете да злоупотребите, като извършите плащане, разпечатате нареждането, но до края на работния ден да го откажете", казва още той.

Чрез изискването на заверка с мокър се осигурява контрол и се гарантира, че има реални постъпления по сметката. "Просто хората пътьом, идвайки насам, минават през банката да ударят един печат, за да се удостовери, че това плащане е реално", обяснява Георгиев.

Съдебни грешки

Софийският градски съд също прилага схемата със заверките. Там обаче не става въпрос за масова практика, а по скоро за изключения. Съдът има две банкови сметки - транзитна, по която се събират такси, глоби и други, и набирателна, по която постъпват суми за гаранции и депозити за вещи лица, както и възнаграждения за синдици.

Преводите по сметките на СГС чрез прилагане на интернет банкиране все още са с незначителен дял, около 5-10% от общия брой, по данни на главния счетоводител на Соня Миткова. Такова плащане е възможно за всички такси и услуги, а решението за избор на начина на плащане е право на всеки вносител. "Софийският градски съд извършва самостоятелно проверки за постъпване на сумите по сметките на съда. При онлайн плащане не се изисква заверка с мокър печат на платежния документ", обяснява Соня Миткова. Не са й известни и случаи, при които е изискван мокър печат върху документ за електронно плащане от страна на съдебните деловодители, но предположението й е, че ако има такива случаи, те касаят именно деловодителите.

Вероятно в случая на съда става въпрос не само за лоша координация между институциите, а и вътре в тях. И ако тя е такава в едно от най-големите съдилища в страната, очакванията са в по-малките градове проблемите с онлайн плащанията да са даже повече.

Причини и последствия

"Единствената причина да се иска мокър печат е, че обикновено служителят, който приема документите на гишето, няма достъп в реално време до системата, така че не знае дали наистина сумата е постъпила по сметката", коментира Цветанка Милева, координатор алтернативни канали в Уникредит Булбанк. Според наблюденията й не е практика клиентите да искат да им се поставят мокри печати. Например в клона на "Света Неделя" досега на едно от гишетата е идвал само един клиент за подобна услуга.

Но дори при това безсмислието й е очевидно.

Според анализ* на Института за пазарна икономика потенциалните ползи (спестено време на бизнеса и администрацията, спестени разходи от съществуваща информация в администрацията и за отпечатване на документи) от прилагането на Закона за електронно управление са в размер на 2.5 млрд. лв. и надхвърлят размера на разходите (за софтуер и хардуер, обучения, закупуване на е-подпис, цифровизация на документи), които са 344.7 млн. лв. Това означава, че нетният ефект от прилагането на електронен подпис е в размер на 2.2 млрд. лв.

Тя може и да не бъде оползотворена, ако мисленето не се пренастрои. Решаването на проблемите с онлайн плащането към институциите може да се окаже първи тест за устойчивостта на идеята за електронно правителство. Такова ще е възможно обаче, ако се мислят процесите  в тяхната цялост, а не на парче.

*Анализът е направен на база консервативни допускания по отношение на ползите за гражданите, бизнеса и администрацията