Инвестициите в иновации: Ключ за укрепване на българската икономика

да намери собствен път за икономически растеж

Не съществува универсален подход към нововъведенията. Реално погледнато, това, от което се нуждае всяка страна, е холистичен подход, който включва четири основни компонента.

Първо, всяка държава трябва да направи откровена оценка на капацитета си и политиките, фокусирани върху иновациите и предприемачеството. Второ, да търси начини да подобрява трансфера и разпространението на технологии, като предприема стъпки, включващи осъвременяване на правната рамка, изграждане на силни институции и умения, както и предлагане на обучение за въвеждане на технологии. Трето, финансирането на нововъведенията трябва да открива възможности за стимулиране растежа на микрониво: малки и средни предприятия, които разкриват нови работни места. И, четвърто, всяка страна трябва активно да търси начини за насърчаване на иновациите, които водят до просперитет за широк кръг от хора и акцентират върху по-широко социално включване.

Активната намеса на държавата в подкрепа на иновациите е един от важните инструменти, които биха могли да подпомогнат трансформацията на нестабилните икономики и развитието на нови сектори в икономиката. Ефективните политики са от ключово значение и биха подпомогнали иновативните процеси на по-широка основа. Но частният сектор си остава двигател на растежа.

Съществуват

множество модели за следване

от които страните, които се стремят да укрепят иновационния си капацитет, могат да почерпят опит. Например Финландия отдавна е вложила изключително много инвестиции в човешки капитал чрез образователната си система. В допълнение към това чрез TEKES – Националната агенция по технологиите, основана през 80-те години на миналия век, Финландия умишлено насочва инвестициите за "приложна научна и развойна дейност" към търговски приложения. Финансирането за научна и развойна дейност преминава през няколко канала - частни фирми, университети и изследователски институти на издръжка от държавата. Акцентът е върху сътрудничеството в областта на научната и развойната дейност между изследователите от научните среди и частния сектор. Резултатът от най-високия в Европа процент от БВП, инвестиран в научна и развойна дейност, е високо интегрирана, динамична и иновативна икономика.

Друг пример е Република Корея. През 60-те, когато страната излезе от войната с напълно разбита икономика, правителството задели огромни ресурси, за да изгради "икономика на знанието". Растежът, основан на знанието, помогна на страната да премине от следвоенна бедност към следвоенен просперитет. Това стана чрез образование и обучение за изграждане на високо напреднали умения, научна и развойна дейност с фокус върху иновациите, а напоследък и големи инвестиции в широколентови технологии. В допълнение, Южна Корея умело обвърза иновационните си програми с конкретни индустрии, в които има сравнителни преимущества.

България има уникалната възможност

да изведе икономиката си интелигентен и устойчив път на развитие. Коригирането на дисбаланса от миналото е един от ключовите фактори: неотдавнашното съотношение на разходваните средства за научна и развойна дейност между частния и публичния сектор в България е около 30% в полза на частния и 70% в полза на публичния сектор. Факт, който не поставя страната в особено добра позиция. Особено в сравнение с икономиките на други страни в Европа, където съотношението е около 65% в полза на частния сектор и 35% на публичния. Има обаче някои ранни индикации, че тази тенденция се променя: според неотдавнашен доклад на Евростат делът на инвестираното от частния сектор в научна и развойна дейност е нараснал до 50% от общите инвестиции в дейността.

Възможностите на България да направи стратегически инвестиции биха могли да помогнат икономиката на страната ви да стане по-конкурентоспособна. Държавата си е поставила дръзка цел, достойна за уважение - 1.5% от БВП на страната да отива за иновации, което би утроило настоящите инвестиции за научна и развойна дейност. Тъй като България следва далновиден курс към "интелигентен растеж" и укрепва иновационния си капацитет, Световната банка предлага партньорство, което би могло да й помогне да изгради процъфтяваща, предприемчива икономика с поглед в бъдещето.

* ДжанамитраДеваневицепрезидентнаСветовнатабанкаиМеждународнатафинансовакорпорациязафинансоворазвитиеиразвитиеначастниясектор