Да превърнеш паламуда в бранд и кауза

Продуктите

Фотограф : Цветелина Белутова

Суровината за първия продукт от портфолиото на "Черноморски улов" е черноморски паламуд. Основата на рецептата е т.нар. созополска лакерда. "Нещо, което аз го знам от малък - класическа рецепта за маринована риба (между другото гръцка), която включва само сол и зехтин. Целта ни беше да я преразкажем по съвременен начин и да постигнем много малка соленост на продукта", посочва предприемачът. Паламудът освен това е почистен от кожа, кости и всичко, което не се яде, и изглежда като много качествена риба тон, прави сравнение Гавазов: "Същевременно е много свеж, защото не е пастьоризиран. Минахме през поне 20 рецепти, за да достигнем до нещо, което ни харесва. Всъщност проблемът не беше вкусът, а количеството на солта: искахме да е минимално, но да не добавяме консерванти, като резултатът е малка трайност. Можехме много бързо да си решим проблема, но решихме, че нещото, с което няма да правим компромис, са консервантите. Затова се мъчихме две години, първо в някакви полудомашни условия с наши приятели шеф-готвачи, после тръгнахме да правим тестове - вече в промишлена среда. Цялото това нещо стигна кулминация миналата година през октомври благодарение на "Бакхус фиш фест". Решихме, че трябва да представим продукта си там, иначе сигурно още половин година щяхме да го мъчим. Бяхме много притеснени, защото продуктът нямаше аналог на пазара и ценово беше високо позициониран спрямо това, на което са свикнaли хората."

Паламудът по принцип не се отглежда, а е само див улов, който те изкупуват. "Работим с професионалния, със стопанския риболов. Това, което съществува като представа за едни дядовци с едни лодки, е много хубаво, но не отговаря на реалността. Ние не бихме могли да работим с тези хора, защото начинът на съхранение на рибата не е съвсем ясен, не можем да гарантираме как е ловена, съхранявана и др. Рискът за потребителя става голям. Работим директно с риболовните сдружения: това са кораби, някои са големи лодки, но обикновено става въпрос за кораби над 12 метра - оборудвани, сертифицирани. Нашето желание е да работим с хора, които припознават и спазват правилата на ЕС, защото ние вярваме, че тези ограничения и квотите, които са най строгите в света, правят потенциалното качество на нашите продукти изключително високо", разказва Гавазов.

"Черноморски улов" се готвят да пуснат и нови продукти на пазара до края на годината. "Ще сложим и други риби в портфолиото, защото зависимостта от една риба прави бранда много уязвим. Ние стартирахме в най-слабия сезон на паламуда от 5 години насам. Гледаме в няколко посоки - едното е чернокоп, където сме доста напреднали. Той също ще е маринован, но ще имаме и други видове продукти", казва Георги. Той си мечтае да изпробва рецепти с рапан, но казва, че там има много силна емоционална реакция и съпротива от хората тук, макар на азиатските пазари да се смята за деликатес и да изнасяме много. Друг експеримент, с който иска да се заеме, е да промени представата на българите за цацата: "Тя е много подценена като вкус, а може да стане българската сардина - защо не? За съжаление голяма част от имиджа на българския черноморски улов е препържена цаца в пластмасова чиния с фалшив лимонов сок - ей това много искам да го променим. И ще стане, но няма да го направим сами, много разчитаме на партньорство с хора, които харесват каузата ни."

Каузата

"Като стартирахме бранда си, поставихме три основни цели: 100% устойчив риболов, 0% фира и реална ангажираност с проблемите и опазването на морето. Тези цели са много ясно зададени и все още не сме ги изпълнили. До момента не можем да намерим начин и не знаем някой да е постигнал 0% фира. Някой много устойчиви ферми правят храна за животни например. Следим и търсим как да стане. Устойчивият риболов е ясно как може да се постигне - чрез работа с бранша", разказва Георги. Реалната ангажираност по думите му минава през това да информират хората за каузата: "Целта ни е да дадем лице и глас на един много красив занаят, който заслужава да има по добър имидж и който храни доста хора."

Последната им акция се провежда във Варна и среща отблизо обикновените хора със стопанския риболов, който се извършва с кораби. Освен провокативна фотоизложба на Морската гара акостират пет истински рибарски кораба. "Всеки можеше да се качи, да ги разгледа и да говори с моряците, което беше най-големият колорит", разказва един от създателите на "Черноморски улов".

Моделът

Идеята зад "Черноморски улов" е да бъде disruptive (от англ. - разрушаващ старите правила) по отношение на риболовната индустрия, консумацията на риба и бизнес модела. Гавазов, Димитър Димитров и още един съдружник, Цветелин Симов, започват начинанието със собствени средства. Заимстват много неща от стартъп и маркетинг индустрията - например т.нар. bootstrap, в който се работи на абсолютен минимум - без външни инвеститори, без възнаграждения - плаща се само на външните партньори. Засега служителите им са единици и разчитат изцяло на партньори - производството е във Варна; визуалната идентичност е поверена на студио Photon. "Те са много повече от подизпълнители", посочва Гавазов.

Дистрибуцията се гради много внимателно от самите съдружници: "Стратегията ни е да сме в малки обекти с внимателно подбран асортимент. Не бързаме да влизаме във вериги, защото не мисля, че като бранд сме готови за това нещо", казва Гавазов и допълва, че не бърза и с привличането на външни инвеститори, макар че не липсват предложения. "Гледаме и към двете неща, но те ще се случат, когато сме в позиция ние да определяме условията. За момента търсим натрупване на една критична маса от хора, които разбират какво правим и защо го правим. Това никоя реклама не може да го направи."