От татковата градина до щанда в София

Един от стимулите да започне собствен бизнес е бил ниската изкупна цена на продукцията, която по думите му изключително много намалява доходите на земеделците. С ясното съзнание, че съотношението работа - възвращаемост е нечестно спрямо производителя, той започва да търси начини за по-добра реализация на плодовете.

Междувременно Андреев завършва курс за дигитален маркетинг и остава включен в цялата концепция за бизнес, пренесена онлайн. Пространството, където няма лимит, се оказва най-добрият начин за тест на амбициите. "Беше май 2018 година. Реших да пробвам това, което съм научил в курса, и разгледах групи в социалните мрежи, в които земеделци предлагат продуктите си. Ние имахме ягоди, които се беряха, и реших да докарам 20 касетки от тях в София. Просто ги взех, без представа дали някой ще купи. Всички, включително родителите ми, бяха скептично настроени", обяснява предприемачът. След два-три часа обаче всичко е продадено. Главните "виновници" за това са познати и колеги в IT компанията, за която Андреев работи тогава.

Следват нови публикации и нов дубъл, с повече касетки ягоди и повече надежда. Андреев обикаля уличките на район "Лозенец" и продава. Дневният му график му също се променя - тръгва след работа към 18 ч. за Сливен, стига в 23 ч., ягодите се берат много рано сутринта, за да може той да тръгне обратно към София в 6 ч., да отиде на работа в офиса и после да продава. "Хората ни търсиха по улиците, намирахме се някак, после се уговаряхме и направо при паркинга на мола. Там бяхме 10-ина дни и направихме 3-4 доставки", казва Андреев.

Бизнес, зависим от природата

Плодовете и тогава, и сега идват от Долината на прасковите, както наричат село Гавраилово. Там семейството на Андреев има около 80 дка овощни градини, основно с мъхестия сочен плод. Почвите в района са изключително плодородни, а основен фактор за това е близостта на река Тунджа.

През лятото най-търсени в магазина са доматите, краставиците, прасковите, кайсиите и смокините Фотограф : Цветелина Белутова

Освен двата вида праскови - за компот и десертни, в земите на "Татковата градина" се отглеждат сини сливи, круши, ябълки, череши, грозде - винени и десертни сортове, кайсии и бутикови сини кайсии. "Обработват ги моите родители, както и работници, които помагат на място ежедневно, защото имаме и други насаждения като царевица и пшеница", посочва Андреев. В нивите има и зеленчуци - домати и краставици, като от тази година семейството гледа и сладък картоф, който се оказва много търсен продукт. Всички култури на стопанството се отглеждат по методите на конвенционалното земеделие и не са биосертифицирани.

Овощарството се характеризира като бизнес с висок риск. И за "Татковата градина" има години, в които някои сортове загиват напълно. "Брали сме по 5-6 тона от едната градина. През 2018 г. имахме само 90 кг, което е сто пъти разлика, и ти по никакъв начин не можеш да покриеш разходите си. Получава се загуба на труд, консумативи. Когато минеш градушки, влага, после пък има суша, трябва да поливаш, и накрая остава реализацията, която пак не е цъфнала, та вързала, предвид изкупните цени.

Земеделието е трудоемко и не можеш да си сигурен за възвращаемост. Просто чакаш следващата година", разказва Андреев. Той пояснява, че единият от начините да предотвратиш загуби е диверсификацията. Така например, ако един сорт праскови е напълно погубен, другите ще компенсират.

Фини настройки на модела

Само месец след първата доставка на ягоди в София Андреев прави следващата голяма крачка в бизнеса. Той наема магазинче в "Лозенец" в най-скромен вид - с четири стени и една мивка. Това обаче променя всичко, защото се създава регулярност на доставките от Сливен. Курсовете се правят два пъти в седмицата - в сряда и неделя, а магазинът работи след 17 ч.

Заедно с отварянето на търговския обект стартират и абонаменти за доставки до офиса и дома. Това позволява по-добро управление и планиране на количествата продукция, която Андреев подбира и кара от Сливенско. Помощници на Стоян са неговата приятелка, нейната сестра, брат му и неговата приятелка. "Абонаментите, предвид това, че не ги бяхме развили, бяха 15. А в магазина имаше страшно много хора, образуваха се опашки от 10-ина човека. Тъй като работихме по два-три часа, беше доста натоварено, но само това можехме да си позволим тогава", разказва Андреев.

Следващата 2019 година е ключова. Тогава той взима решение да се фокусира единствено върху бизнеса и да продължи да го развива, но не като странично, а основно свое занимание. Рискува и напуска работа.

Пролетта е време за подготовка. Андреев учи и надгражда дигиталните си познания, създава още контакти. Бързо след това той се насочва към усъвършенстване на абонаментната услуга и създаване facebook страница. През 2020 г. "Татковата градина" започва и доставки, направени не с абонамент, а с индивидуална поръчка. "Март месец, когато започна карантината, реших за един ден, буквално от днес за утре, да започна с доставките и да доставям плодове и зеленчуци. Имах магазин, който можех да ползвам за склад, имах и вече създадена страница, където да ме намират. Имаше и търсене", обяснява Андреев. Той използва разучена вече платформа за доставки и включва опита, който има от доставките на пици в Чикаго.

Междувременно магазинът също се развил. Той вече работи всеки ден от 9 до 21 ч. Инсталирано е и ново оборудване - хладилна витрина, рафтове и др. Персоналът на "Татковата градина" пораства до 6-7 души, като 5 от тях работят в магазина. Андреев вече има бус и помощник, назначен да помага с доставките от Гавраилово.

Свежият вкус на успеха

През миналата година търговският обект успява да излезе на нула, за да покрие разходите си, но сега асортиментът е разширен и услугата е по-добра заради по-големия екип. "Започнали сме да продаваме и други стоки, като ядки и млечни продукти, колбаси и свежи подправки от борсата. Затова и смея да кажа, че оборотът е в пъти по-голям", казва Андреев.

Засега целта е довършването на сезона с българската продукция, който обикновено е до края на октомври, както и създаването на уебсайт, който да улеснява дигиталното преживяване на клиентите. "Придържам се към фразата "да върнем истинския, български вкус на хората в големия град", коментира предприемачът от Гавраилово.

Друга негова идея е да прави интересни видеа, с които да показва как плодовете идват от Сливен до тук, както и какви са отношението и грижите за тях. Дългосрочните цели са насочени към мащаба - разширяване на магазина или дори отваряне на втори и трети, както и към развитието на бизнеса с доставки.

Сред амбициите на Андреев е и създаването на платформа на българските производители. Това всъщност е свързано и с първоначалната му цел - да направи така, че хората, които полагат много труд в целия процес, да печелят повече пари, а жителите от големите градове, които са готови да ги дават, да има по-лесен достъп до качествена и прясна храна.