Иван Щипков: телеком експертът, който стана ресторантьор

Пловдивският "Вилица и нож" отваря точно преди ковид, но три години по-късно предприемачът не се страхува да купи второ заведение

Три години по-късно мечтата на Иван Щипков се разраства с нов обект
Три години по-късно мечтата на Иван Щипков се разраства с нов обект
Три години по-късно мечтата на Иван Щипков се разраства с нов обект    ©  Димитър Марков
Три години по-късно мечтата на Иван Щипков се разраства с нов обект    ©  Димитър Марков
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко
  • От телекомуникационен експерт Иван Щипков се превръща в ресторантьор.
  • Началото на "Вилица и нож" е през ковид пандемията, но заведението все пак успява да премине успешно периода.
  • Следващата стъпка за предприемача е разширяване на бизнеса с нов ресторант в пловдивския квартал "Капана".

Понякога мечтите не се сбъдват така, както човек ги планира. За Иван Щипков влизането в ресторантьорския бизнес се оказва неочаквано предизвикателство. Той купува заведение за бургери в пловдивския квартал "Капана" в началото на 2020 г. само за да го затвори заради ковид пандемията два месеца по-късно. Под ново име - "Вилица и нож", и с променено меню по-късно заведението все пак започва да работи. Компанията му "Рейк 13" вече има 25 служители и оборот над 1 млн. лв. за 2022 г. А в момента Щипков изчиства концепцията и за следващото си начинание - ресторантът Tables точно отсреща на същата улица, който той придобива в началото на тази година.

Пълна промяна

Пътят на Щипков към ресторантьорството тръгва от съвсем различна област - телекомуникациите. В продължение на 13 години той работи първо във "Виваком" като лийн мениджър, а след това и в "Кулбокс".

"Винаги съм работил на високи обороти с фокус върху хората и създаването на добра среда за развитие. Докато бях във "Виваком", когато някой магазин не се представяше добре, ме изпращаха там, за да наблюдавам процесите и начина на работа и да ги подобря. В "Кулбокс" пък заех за първи път позицията мениджър обслужване на клиенти, а впоследствие и търговски директор", коментира Щипков.

Решението да смени сферата тотално той отдава на няколко фактора. Първият е желанието му да потърси ново предизвикателство, а другият е натрупаната умора.

"Вече бях стигнал до момент, когато не се чувствах ефективен. Посъветвах се с колегите в компанията и решихме, че е най-добре да се оттегля и да си взема почивка. Впоследствие пък те намериха, че едно заведение в "Капана" се продава, и ми изпратиха обявата, като ми казаха: "Ето тук има един ресторант, защо не пробваш", разказва Щипков.

Да купиш бизнес

"Няма смисъл да се купува изцяло сграда, ако стартираш ресторант, особено за първи път, и е най-добре да се вземе помещение под наем. Закупуването на бизнес в ресторантьорството до голяма степен е закупуване на това, което е направил предишният собственик. Всякакви ремонти, които са направени в сградата, се считат за един вид подобрение и в повечето случаи те си остават", коментира Щипков. В крайната цена влизат и придобитите лицензи и документация за обекта, част от процеса е и посредничество между продаващия ресторантьор и собственика на сградата, в която се намира помещението.

След като известно време обмисля идеята, в крайна сметка Щипков решава да се пробва и да купи ресторанта Monkey Burgers. Проблемът е, че на този етап той не разполага с целия необходим капитал - над 160 хил. лв. само за бизнеса, а отделно трябва да се направят допълнителни малки ремонти, да се предвидят средства за купуване на продукти, сметки и т.н. Помощ Щипков получава първо от своите кумове, които влизат с директна инвестиция, което ги прави равнопоставени собственици на дружеството "Рейк 13", както и чрез банкови кредити.

Неочаквана грешка в сметките

Сбъднатата му мечта за собствен ресторант обаче много бързо заплашва да се превърне в истински кошмар. Причината за това е, че Щипков започва работа в началото на 2020 г., а само няколко месеца по-късно ковид затваря всички заведения в страната, а и в света, без ясна перспектива за бъдещето.

"Решил си да започнеш нещо ново, напуснал си работа и след 2 месеца ти казват: "Всички спираме." Първите 2 седмици бяха тотален шок, стресът беше невероятен заради усещането за безизходица. И това се случва точно в период, в който си изпълнен с желание и енергия и си на върха на вълната. Получава се много странен микс от емоции", коментира Щипков.

Процесът на излизане от тази ситуация е бавен и мъчителен. Едва след няколко седмици Щипков се връща в обекта, като решава да постави меню от 5 артикула, които да предлага за вкъщи. Разходите в този период ресторантьорът свежда до абсолютен минимум, а продажбите се извършват през едно прозорче, от което подава храната.

"Все още не беше ясно и какво ще става с доставките на храна - ще ги има ли, няма ли да ги има, къде точно да се обърнеш, към коя платформа. Малко по малко започнаха да се появяват хора, но ситуацията беше много зле - в добър ден продавах по 4-5 бургера. По цял ден седях завит с едно одеяло и имах чувството, че трябва да изляза навън през зимата, за да се сгрея. Имах и една газова лампа тип "гъба", където хората можеха да седнат за малко на топло, но се е случвало полицаи да ми се карат, че създавам предпоставка за събиране на хора", разказва Щипков.

Ресторант, отвори се

Въпреки тежкия старт мечтата на Щипков оцелява и през юни 2020 г. той официално отваря ресторанта си под ново име - "Вилица и нож". "Имаше нужда от тази промяна в марката, защото, за добро или за лошо, тя си тежи. С предишното име хората имаха други очаквания за храната, която предлагаме, както и за самото заведение, а това правеше желанието ни за експерименти много по-трудно", коментира Щипков.

За да успее да се разграничи и да предложи нещо уникално, ресторантът се насочва към привличането на млад главен готвач с опит в ресторант със звезда Michelin. Идеята обаче се оказва неуспешна и след още един опит да вземе друг главен готвач Щипков решава, че този начин на управление на кухнята не е за него. Затова вече почти година ресторантът не разполага с такава длъжност.

"И двамата бяха талантливи готвачи, няма спор в това, но начинът им на управление беше коренно различен, а и за съжаление не пасваха на философията на работа, която искахме да наложим. Сега сме структурирали нещата така, че всеки носи отговорност и никой не е над всички, по-екипно е", коментира Щипков.

Новите ястия например се обсъждат на кръгла маса, след като някой от екипа е открил нещо интересно или е експериментирал. В процеса влизат дискусии за това дали новата идея подхожда на имиджа на ресторанта и дали се вписва в цялостното меню.

На пазар за продукти

Продуктите за храната в ресторанта се набавят, когато е възможно или го позволява самото ястие, от местни ферми. По думите на Щипков определени видове месо, млечни продукти и картофи се консумират в колосални количества - в летните периоди средно по 1 тон на месец само за картофите. По-специфични продукти, като например месото тип "Блек Ангъс", се поръчват от големите вериги като "Метро".

"Голям проблем с локалните доставки за жалост е мащабът. Понякога просто няма нужната продукция в нужните количества, колкото и да ни се иска да ги използваме. При всички положения - било то чрез "Метро" или локално - най-важното е качеството в продукта. Ако имаме съмнения, просто не го ползваме и търсим алтернатива", каза Щипков.

Следващата стъпка

Три години след започване на бизнеса и въпреки първоначалните трудности Щипков вече е готов и за следващата стъпка. В началото на годината той купува и отсрещния ресторант Tables, като за целта прави отделно дружество - Ай Ес Ди Ай.

Стратегията му сега е известно време да проследи какво работи и какво се търси. При всички положения, казва той, концепцията ще трябва да се промени. "В момента е само брънч ресторант, но това все още не се търси толкова много в града - предимно от чуждестранните студенти. Брънчът ще остане, но ще предлагаме и вечерно меню. Работим над него като концепция, но моето желание е да бъде и стейк хаус", казва Щипков.

Q&A:

Как се захванахте с ресторантьорството?

Аз имам такива периоди - по 5-6 години давам всичко от себе си и след това търся нещо ново. А и отдавна мечтаех да имам някакво място за хапване. Обичам храната, но тя е и много социален елемент, нещо, без което не можем. Като цяло обичам вкусните неща, с правилните продукти, с правилния начин на приготвяне.

Не е ли рисково да отваряте нов ресторант в такъв период?

Аз разбирам, че да направиш нещо успешно, не означава, че то ще се повтори, но ще опитаме. Да, рисково е, много. Дори със съпругата ми имахме боричкане, защото тя знае колко време ми отнема "Вилица и нож", колко енергия и усилия влагам. Дори да съм вкъщи, съм постоянно зает с бизнеса. В момента говорим и за рецесия и други такива неща и естествено се притеснявам. Но мен не ме е страх от провал - дори да не стане, това няма да ми повлияе по особен начин. Като вляза в бизнес, съм наясно, че има шанс той да успее или да се провали. Винаги има притеснения, но това е нормално.

Как се стигна до закупуването на Tables?

На нашата уличка всички собственици се познаваме и често се срещаме на по бира или да хапнем нещо. И в един приятелски разговор със собственика на Tables той ми каза: "Знаеш ли, че съм решил да се разделя с този бизнес? Но ми трябва някой, на когото да мога да се доверя, за да го дам." Бизнесът е като рожба, човек има емоционална връзка с това, което е изградил, и не иска да го продаде на първия дошъл. Иска да знае, че новият собственик ще се отнесе с уважение към него. Имало интерес и от други хора, но в мен видя желанието да развия бизнеса.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    voden_duh avatar :-|
    Воден дух

    Прекрасно любимо място!

    Нередност?
  • 2
    aqy1612257798715561 avatar :-P
    Kaloyan Kalinin

    Постоянството е ключ към успеха!

    Нередност?
Нов коментар