🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Интервю: Европа трябва да е независима от Русия и Китай за суровините си

Ролф Куби, генерален директор на Европейската асоциация на минната промишленост Euromines, пред "Капитал"

Обществото трябва да разбере, че ако няма добив, няма и мобилни телефони или продукти, без които съвременното общество не може, казва Куби
Обществото трябва да разбере, че ако няма добив, няма и мобилни телефони или продукти, без които съвременното общество не може, казва Куби
Обществото трябва да разбере, че ако няма добив, няма и мобилни телефони или продукти, без които съвременното общество не може, казва Куби    ©  Euromines
Обществото трябва да разбере, че ако няма добив, няма и мобилни телефони или продукти, без които съвременното общество не може, казва Куби    ©  Euromines
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Доколко войната в Украйна и санкциите срещу Русия застрашават сигурността на доставките на суровини в Европа и какви са вариантите за компенсиране на недостига?

- Войната има огромен ефект върху Европа, върху целия свят и върху цените на стоките. Но тя само ускори това, което вече се случваше. Още преди войната се наблюдаваше повишаване на цените на енергоносителите и на стоките и това е свързано с икономическото развитие и плановете за декарбонизация. Сега е решаващият момент Европа да осигури собствените си вериги за създаване на стойност, в противен случай тази трансформация няма да се случи. Трябва да си осигурим металите и минералите за развитието на батерии, ВЕИ и инфраструктура. Всичко това изисква много суровини - както високотехнологични като редкоземните минерали, така също и цимент и инертни материали за самата инфраструктура. Скорошно проучване, изготвено за Eurometaux, сочи, че до 2050 г. ще имаме нужда от 25% повече литий всяка година само за да постигнем целите, които си поставяме. Така стои въпросът от гледна точка на търсенето. От гледна точка на предлагането Европа трябва да отключи целия си потенциал, който има за суровини. Защото искаме да сме независими от Русия, но искаме да сме още по-независими от Китай, който е доминиращ играч и непредвидим доставчик на суровини за нас.

По данни на Euromines около 6% от глобалните инвестиции в добивни проекти са в Европа. Достатъчно ли е това?

- Както се казва, всеки иска да може да се качи на самолета и да отиде да си свърши работата, но не всеки иска да има летище до дома си. Ние в Европа дълги години се задоволявахме с това да имаме достъп до стоки на глобални цени, доставени от други страни. Европа нямаше фокус върху суровините. Същото се случваше и надолу по веригата - производителите на автомобили например не виждаха смисъла да се инвестира в суровини като алуминий, мед или злато. Това обаче сега ще се промени, защото няма достатъчно суровини. В същото време доставките трябва да са устойчиви, защото не искаме например кобалт от Конго. Това е процес, изисква се обществото да узрее за нуждата от собствени суровини, цените също имат значение за потребителите. Амбицията не е да се разработва всичко навсякъде. Нашите проекти са дългосрочни - от момента на откритието до началото на добива отнема 10 - 15 години и се изискват големи инвестиции. Трябва да се отчитат ограниченията, които произтичат от т.нар. социален лиценз за работа, защото обществото не е толкова отворено към добива. Но има противоречие, защото ако няма добив, няма и мобилни телефони или продукти, без които съвременното общество не може.

Какво може да се направи тогава, за да има напредък по такива проекти?

- Това е ключовият въпрос. Трябва да има диалог с обществото. Трябва да покажем ясно, че това, което минната индустрия прави, е част от обществото, а не нещо извън него. То съществува, за да задоволява нуждите на обществото. Трябва да общуваме, да обясняваме, да представяме добрите практики и да показваме, че това, което правим, е устойчив добив в Европа и за Европа, по стандартите и според законодателството на ЕС плюс националното законодателство. Това са много високи стандарти. Не казвам, че няма място да се подобряваме - винаги ще се подобряваме. Но стандартите ни за здраве и безопасност, за опазване на околната среда, за енергийна ефективност, всичко, което правим, вече е на много високо ниво на устойчивост. Но въпреки това трябва да получим доверието на хората, а също и на политиците.

Много е важно също да се рециклират всички суровини, които може, това важи особено за металите. Но не всичко може да се рециклира. И тогава има нужда от добив. Днес имаме възможност да рециклираме 30% от металите, които са в употреба, но все още за другите 70% имаме нужда от първични източници. Така че рециклирането има място в обществото, но не е достатъчно.

Смятате ли, че актуалните проблеми покрай войната и растящите енергийни цени ще отложат целите на Зелената сделка?

- Силно се надявам, че всички осъзнават, че ситуацията се промени фундаментално. Всички сме съгласни, че се нуждаем от целите на Зелената сделка, за да преодолеем промените в климата. Но сроковете със сигурност трябва да се преосмислят. Високите енергийни разходи товарят домакинствата и затова първата ни задача е да стабилизираме нашата демократична и обществена база. Няма полза да преследваме климатичните цели, ако загубим приемането на обществото. В тази огромна обществена и икономическа трансформация, към която се стреми Зелената сделка, трябва да участваме всички.

Освен това трябва да търсим баланса. Ако целта е нулево замърсяване, вие например ще трябва да добавите още един филтър на комина на завода си. Но той ще има нужда от допълнително електричество, а ние искаме да използваме по-малко електричество. Така че има очевидни несъответствия между целта за нулево замърсяване и целта за намаляване на въглеродните емисии. Също така всички трябва да се откъснем от руския газ и въобще да намалим потреблението на газ. Това означава повече възобновяема енергия, което пък изисква повече суровини. Само помислете колко мед, стомана и бетон има в един вятърен генератор.

Така че трябва да се преразгледат сроковете на Зелената сделка. Засега не забелязвам достатъчно сигнали от Брюксел, че това се отчита. Бързото преминаване към ВЕИ може да увеличи цените на стоките. Вятърните генератори днес струват 50% повече, отколкото преди две години, всички строителни материали поскъпнаха с 30 до 100%. Затова не е толкова просто да кажем, че трябва да преминем на възобновяема енергия. Европейската комисия предлага различни финансови мерки, но те са краткосрочни.

Проблемът със суровините има нужда от дългосрочна програма, защото, както казах, за да се отвори нова мина, отнема време. Компаниите имат нужда от дългосрочна перспектива и да знаят, че средата, в която ще работят след 10 или 15 години, ще бъде благоприятна и ще отговаря на нуждите на бизнеса им. Ако Зелената сделка забранява всичко, добивът просто няма да се случи, така че са необходими реализъм и прагматизъм. А добивът е незаменим, защото имаме нужда от суровини. Алтернативата е да решим, че ще зависим от Русия, от Китай, от Конго. Но днес повече от всякога е ясно, че това не е вариант.

Интервюто взе Иглика Филипова

Все още няма коментари
Нов коментар