"Агрополихим" удвоява производството на азотни торове с 250 млн. евро инвестиция

Азотната киселина е междинен продукт по веригата за производство на азотни торове и се получава от амоняк, който традиционно торовите заводи правят от природен газ. "Агрополихим" обаче преди няколко години започна директно да купува амоняк, с което реално стана независим от доставките на газ. С новата инсталация за азотна киселина девненският завод ще удвои капацитета си за азотни торове до общо 1.5 млн. тона амониев нитрат, калциево-амониев нитрат, калциев нитрат, урея и течен азотен тор. Отделно от това предприятието произвежда също фосфорни и комбинирани торове.

С допълнителните количества компанията се цели към традиционните си пазари - преференциално в региона, но също и в много страни от Северна и Южна Америка, както и в Азия. "При подходящи пазарни условия ще продължим експортната си политика на тези пазари", каза Бербенков.

Компанията продава торове основно в региона, но също в Северна и Южна Америка, както и в Азия Източник: Capital weekly

Интересното за технологията на Casale, която е световен лидер в областта, е, че позволява да се оползотворява максимално енергията, отделяна при изгарянето на амоняка. "На практика при използване на зелен или син амоняк ще се произвеждат над 35 мегаватчаса зелена топлинна енергия", каза Бербенков. Той уточни, че при класическата технология за производство на амоняк (наричан сив) чрез изгаряне на природен газ в атмосферата се отделя голямо количество въглероден диоксид. Новите технологии се базират на използване на електрическа енергия и ако тя е зелена, произведеният амоняк се класифицира като зелен.

Първите такива проекти в света обаче се очаква да започнат да работят едва през 2026-2027 г. Основният проблем при тях е, че изискват огромно количество зелена енергия, което дори надвишава годишното потребление на държава като България. Същевременно някои модерни заводи в САЩ, Близкия изток и Австралия вече внедряват т.нар. син амоняк. При тази технология се използва класическото изгаряне на природен газ, но с разликата, че отделеният въглероден диоксид се улавя изцяло и се складира в дълбоките земни недра.

Без помощ от държавата

Освен инсталацията за азотна киселина инвестицията на "Агрополихим" включва също и проекти, свързани с логистика и енергийна ефективност, както и нови производства - амониев нитрат, калциево-амониев нитрат и калциев нитрат. "Вече работим интензивно по различни проекти, като някои от тях са в напреднала фаза", уточни Бербенков.

Програмата се финансира със собствени средства и частично с инвестиционни кредити. "За съжаление в България все още няма програма, която да подпомага такива инвестиции от големи частни дружества, за разлика от повечето европейски страни", каза Бербенков. По думите му в останалите страни от ЕС част от средствата по Модернизационния фонд се предоставят на индустрията в реалния сектор с цел истинска модернизация и подкрепа на местните индустрии за постигане на нисковъглеродна конкурентна икономика. "За сравнение - в България 380 млн. лв. ще подкрепят "внедряването на близо 450 хил. интелигентни електромера с дистанционно управление; дигитална трансформация; изграждане на пунктове за зареждане на електрически превозни средства", посочи той.

Пионерът "Агрополихим"

Енергийната ефективност и намаляването на парниковите емисии са от решаващо значение за това продуктите на "Агрополихим" да останат конкурентни на пазара. Това е и причината през последните години компанията да се фокусира върху такива проекти. С изграждането на терминал за амоняк заводът замени природния газ като суровина и намали консумацията му с 98% през последните пет години. Освен това топлинната енергия за производството е изцяло зелена, тъй като се използва само биомаса (слама), а отделно от това заводът оползотворява повторно огромна част от отделената топлина от производството. "Вече имаме договори за доставка на син амоняк със сертифициран нулев или близък до нулев въглероден отпечатък, като съвсем скоро предстои да пуснем на пазара нови партиди торове, които също ще са с нулев или близък до нулев въглероден отпечатък", каза Бербенков.

Заводът произвежда цялата пара за производството си от слама Фотограф : Надежда Чипева

Целта на компанията е да се превърне в референтна зелена/синя платформа за торове и амоняк в Югоизточна Европа. "Агрополихим" беше първият завод в Европа, който през 2005 г. внедри технология за намаляване на парниковите емисии при производството на азотна киселина, което в последствие се превърна в европейски стандарт. Тогава беше изпълнен пилотен проект за инсталиране на каталитична технология за улавяне и редукция на емисиите от диазотен оксид (силно парников газ) при производството на азотна киселина. В резултат на това заводът намали емисиите си с над 500 хил. тона еквивалент въглероден диоксид годишно, а няколко години по-късно технологията стана референтна най-добра налична техника и сега е стандарт във всички подобни заводи в Европа. "По наше мнение този пилотен проект допринесе за най-мащабното намаляване на емисии на парникови газове в световен план. Годишното количество намалени емисии в Европа благодарение на този стандарт се равнява на десетки милиони тонове СО2 еквивалент - ефект, какъвто не е постигала никоя друга индустрия", коментира Бербенков.

Когато другите не работят

Сегашното разширение на производството в "Агрополихим" се случва в момент, когато много от торовите заводи в Европа не работят. Проблемът започна след началото на войната през 2022 г., когато цените на природния газ - основна суровина за тях, скочиха рязко. Това от своя страна доведе до космически цени на торовете и до неконтролиран внос, част от който по думите на Бербенков със съмнително качество и произход. "Имаше период, през който имахме дневни запитвания за доставки в Европа, надвишаващи годишното ни производство. Въпреки това ние останахме предимно на нашия пазар и регионалните такива и тук дефицит на торове не се усети", каза той.

Именно тази ситуация заедно с предстоящото въвеждане на Механизма за въглеродна корекция по границите, който ще доведе до облагане с въглеродна такса както на местните, така и вносните торове в ЕС, са причина за решението на компанията да увеличи капацитета си. "Считаме, че картата на производителите в региона и в Европа като цяло ще се промени съществено в следващите няколко години и на пазара ще останат само най-ефективните и най-екологичните компании", каза Бербенков и добави, че според водещи анализатори в близките 5 години в Европа се очаква да бъдат закрити торови заводи с над 4 млн. т капацитет за производство на амоняк, основно неефективни от енергийна гледна точка и такива, намиращи се в локации, отдалечени от пристанища. "Дори в момента при тези "ниски" цени на газа на практика над 50% от заводите не работят, а в региона (България, Румъния, Сърбия, Хърватия) произвеждаме само ние", коментира той.

Основното предимство на "Агрополихим" в тази ситуация е, че не ползва природен газ, а амоняк, който може да купува от всяка точка на света. През 2022 г. например компанията е имала доставки от различни производители от всички континенти без Австралия. "Това ни позволи да използваме по най-добрия начин флуктуациите в цените на амоняка в различните райони на света, където цените на природния газ са много по-ниски от тези в Европа", обясни Бербенков.

Всичко това е довело и до рекордни продажби за "Агрополихим", макар че от компанията не дават данни за приходите си (през 2021 г. оборотът на компанията надскочи 730 млн. лв.). "По-важното е, че миналата година произведохме и реализирахме рекордно за историята ни количество продукция, надвишаващо 900 хил. тона за всички видове торове от номенклатурата ни", каза Бербенков.

Той коментира още, че след спада в потреблението през миналата година в резултат на високите цени и дефицита на торове в Европа през последните 2-3 месеца се забелязва съществено увеличение на консумацията. Цените също вече се връщат към нормалните си нива от 2020-2021 г., което е добра новина за земеделието и ще доведе до спад в себестойността на храните и оттам - на инфлацията. "При тези цени на торове и горива би трябвало да видим цени, сходни с тези от преди 2 години", смята Бербенков. Засега обаче това все още не е факт.