Лавракът плува всеки ден от Кавала до София

"10 години живях в Австрия. Завърших гимназия там. След това работих в една голяма хотелска верига. В последно време все търсех правилния момент да се върна и като започна пандемията най-накрая се реших и го направих", казва Илия. Брат му все още е във Виена, учи право там. "Майка ни е правист. Той ще продължи нейната нишка, а аз съм се метнал на баща ми и чичовците".

Бащата на Илия и двамата му чичовци са от Рупите. "Винаги са се занимавали с търговия", казва той. "Като студенти в минния техникум в Перник през 90-те носели зарзават от село и го продавали по софийските пазари, а пък се връщали с дрехи и други дефицитни стоки, които 'обръщали' в Рупите". В Люлин, където тримата живеели, по онова време имало само един магазин за риба. "Собственикът искал да се пенсионира, направили му добро впечатление и така да се каже им прехвърлил занаята.

В последните години търговците на дребно се съсредоточават върху внос на прясна риба, която е по-разнообразна и качествена от тази, която предлагат големите вериги Фотограф : Веселин Нанов

В началото продавали повече замразена риба. От Гърция първо започнали да доставят маслини. Това потръгнало, когато България влязла в ЕС. С времето магазинът се наложил. "Магазинът в Люлин е много стар, на 25 години е и всички го знаят. Той си е старият люлински рибарски магазин", казва Илия.

Но в последните години борбата за клиенти става по ожесточена, заради навлизането на големите супермаркети. "В Люлин има адски много вериги вече. Това ни бута до някаква степен, защото преди продавахме много повече народни риби. Голяма част от хората търсят по-скоро цената и си мислят, че е едно и също, просто във веригата е по-евтино и избират някой път това".

Именно затова в последните години се съсредоточават върху внос на прясна риба, която е по-разнообразна и качествена от тази, която предлагат големите вериги, и на обслужването. "При нас самите хора, които те обслужват са обучени и могат да ти разкажат много неща за самата риба, да ти кажат как можеш да си я приготвиш, да ти я изчистят и филетират. На такива неща отделяме много внимание", казва Илия. Така освен базата от лоялни клиенти, магазинът привлича и сегмент от малко по-платежоспособни хора, които иначе биха се насочили към някой от рибните магазини в центъра.

Ципурата и сафридът са желани, но лавракът е в центъра на вниманието Фотограф : Веселин Нанов

Когато говори за риба, Илия се оживява. "Мен ми е готино понякога, особено много е яко като се прибираме, утре ще видиш, че отзад мирише свежо, мирише сладко на морски дарове. Чичо ми ме бъзика, вика това ти е професионално изкривяване. Цялата кола, въпреки че е пълна с риба, мирише на сладко просто", казва той.

Добавя, че "целта не е на всяка цена от всеки да изкараш пари. Целта е да се въртят хората, да идват и да е интересно. И ако това ти е целта, те парите в един момент ще дойдат. Няма къде да ходят". От друга страна, "ако целта е да печелиш на всяка цена от всяка една риба и всеки един клиент, тогава фокусът се губи и хората усещат, че има някакъв фалш в цялото нещо".

"Има хора, на които им е интересно да си чистят рибата," казва Илия. "Разказват ми, че се прибират, слагат някакви ръкавици и започват да чистят люспи и черва Разпускат по тоя начин сигурно и им е интересно, защото е нещо ново, което правят. На много хора сме им показвали. После разказва как е чистил вкъщи". Тези истории Илия разказва както би преразказал забавна случка с някой негов приятел. С усмивка, без снизхождение или надменност.

В кресненското дефиле разговорът се пренася към това, което предстои на борсата. "Аз сега пътувам главно, защото ми е интересно", казва Илия. "Интересно ми е какво се случва на борсата, кога какви риби има, комуникацията с гърците. Говорим си с тях на английски, български знаят малко, с жестове също общуваме". Основната комуникация е през дилър, който изкупува стока от името на Илия. "Нещо ти харесва на борсата и нашият дилър уговаря цена с рибаря, пита те дали ти харесва тая цена и взима рибата".

Дилъри с набито око и каменно изражение обикалят струпаните тарелки Фотограф : Веселин Нанов

Това оскъпява процеса, но пък го прави документално по-лесен. "Взимаш фактура само от този дилър. Иначе можеш да вземеш от всеки по малко риба обаче трябва всеки един да ти изкара фактура. Ти няма да можеш да тръгнеш до 1 часа следобед оттам докато чакаш всеки един да ти изкара фактура".

Много от рибите са на търг, особено когато няма добър улов. "Тази година има по-малко от всички риби. Заради това и цената е по-висока. Ако миналата година сме продавали сафрида за 9-10 лв., тази година е 12, 13, 14 лв. Даже миналата година сме имали сафрид, който сме продавали на 8 лв.", казва Илия.

За разлика от сафрида, повечето риби, които Илия купува от борсата не са толкова познати на българския пазар, но пък са вкусни и будят интереса на клиентите. "Например колиоз взимаме. Това е дребна скумрия. Взимаме най-различни дребни рибки, които са вкусни за пържене, за фурна. Често взимаме диви риби. Например диви лефери, диви фагрита. В България се търси все повече дива риба, въпреки че е по-скъпа". По продажбите в двата магазина Илия съди, че "на хората им е писнало малко от скумрия, пъстърва, шаран, сом и така нататък и искат да пробват нещо по-интересно".

Към 8 часа бусът спира в с. Рупите, където живее бабата на Илия. Дворът й буквално прелива от разсади. Има лозя, парник, зеленчукова градинка. От кухнята мирише на нещо вкусно. Рибна гозба, разбира се. Илия хапва и ляга да поспи за няколко часа. Буди се към 1 сутринта. Баба му го изпраща с чаша кафе.

В 4 без 15 Илия стига до Кавала. Борсата се намира в източната част на залива и представлява хале, разположено директно на кея, на 5 метра от водата. Той паркира буса близо до пътя, защото е подранил и ако влезе навътре някой от следващите шофьори може да го затапи. Паркингът започва да се пълни бързо с бели бусове, подобни на неговия. Пред вратата се насъбират хора. Повечето от тях се познават, което личи от поздравите, които си разменят.

Рибарите предварително са наредили стиропорените тарелки с улова по плочките, а около най-апетитната стока бързо се оформят обръчи от купувачи Фотограф : Веселин Нанов

В 4 охраната вдига бариерата и купувачите със забързани крачки се насочват към халето. Отстрани са наредени големи пазарски колички, които като че ли мигновено изчезват. В контраст с мрака навън, халето е ярко осветено от флуоресцентни лампи и огласяно от постоянна глъчка. Илия веднага се насочва към няколко рибари, от които взима често и започва да разпитва за улова.

След малко се появява и дилърът, Коста. Той е нисък и набит мъж с леко плашещ поглед, който говори приглушено и незабележимо се придвижва измежду тълпата. Един от синовете на Коста, Димитри, който говори английски и превежда на Илия също е там. Цитри, висок и жилест с побеляла коса и дълбок тен, помага за товаренето и преноса на рибата до малката стаичка в дъното на борсата, откъдето Коста върти своя бизнес. Групата действа отработено и с изключение на няколко шеги, единственото, за което говорят помежду си е рибата. Илия и Коста прескачат от рибар на рибар и от търг на търг. Суматохата продължава около два часа и половина, които обаче минават като няколко минути.

Към 6 нещата поутихват и Илия отива за фрапе от барчето в халето. Междувременно Коста инструктира Цитри да започне събирането на стоката, която са подбрали. За около 15 минути Цитри подрежда касите с риба върху платформа на колелца, посипва лед във всяка, а след това ги запечатва в стиропорени кутии. Илия докарва буса на платформата за товарене. Следва повторно пренасяне на стоката.

Преносът на прясна риба изисква бързина, която замразената риба не предполага Фотограф : Веселин Нанов

Междувременно откъм страната на халето, гледаща към залива небето започва да изсветлява. Докато товаренето приключи изгревът е в пълния си разцвет. Вратите, през които допреди няколко часа рибарите пренасяха препълнените си каси сега са заприличали на огромни компютърни екрани. А морето, градът и изгряващото слънце, които се виждат през тях наподобяват някой от онези уолпейпъри, които са били преправяни във Photoshop. Само че тук всичко е истинско.

Коста, Илия, Цитри и Димитри се нареждат пред копие на стара карта на залива за една последна снимка. Напрежението, което се четеше по лицата им до преди час вече го няма. Рибата за продаване е продадена. Бусът е зареден. Предстои пътят към София и зареждането на магазина.

Фотограф : Веселин Нанов