Николай Вълканов: Търговците поемат част от инфлацията за своя сметка

В кои категории храни в търговските вериги се наблюдава най-голямо повишение на цените и в каква степен то се дължи на обективни фактори?

- Индикаторът за динамиката на цените, който следим, е общопризнат и общодостъпен - това е индексът на потребителските цени на НСИ. Според него за 2022 г. общата инфлация при храните е 26.1%, като най-голямо поскъпване е било отчетено при категорията мляко, млечни продукти и яйца - с 40 на сто, на някои бързо развалящи се готови храни като сандвичи и пресни, неизпечени пици - с 30 на сто, животински и растителни масла и мазнини - също с около 30 на сто. На следващо място по поскъпване идват месото и месните продукти.

Поскъпването се дължи на обективни фактори - цени на енергия, фуражи, разходи за труд, опаковки (пластмасови и стъклени), както и на най-голямата епидемия от птичи грип, през която преминава Европа през последната година. Динамиката в ръста на цените на основни хранителни групи е близка в целия ЕС - например средната цена на суровото краве мляко в ЕС се е повишила с 39.2% през 2022 г., а в България с 40.7%, т.е. сравними стойности. При яйцата се наблюдава подобна динамика - 80% ръст за 2022 г. у нас спрямо 70% средно за ЕС. Данните са на Европейската комисия.

Поскъпването при храните в България е с темпове като тези в Чехия и Словакия, където е 26 и 27% съответно. Тенденцията е обща за Европа и е по-силно изразена в държавите, които се намират по-близо до конфликта в Украйна, или са по-силно зависими било от внос на енергия, на храни или на други суровини. В Германия инфлацията при храните е 21%, в Унгария гони 50%.

С колко средно поскъпват храните след производителя и кои фактори влияят на търговската надценка?

- Сдружението за модерна търговия не събира такава информация от своите членове съгласно разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. Търговската надценка се формира от разходите на компаниите за логистика, енергия, работни заплати, реклама, инвестиции и т.н. Тя вероятно варира между отделните компании, тъй като търговците прилагат различни бизнес модели.

Какви решения предлагат търговските вериги като противодействие на скока на цените, когато той е рязък, и има ли промени в промоционалната политика на търговците?

- Основната цел на всеки търговец е да запази интереса на потребителя, което става особено трудна задача във времена на висока инфлация като сега. Компаниите са изключително активни в развитието на промоционалните си стратегии, опаковането, логистиката, като се стремят да ограничат и вътрешните разходи. Статистиката показва, че цените на производител растат по-бързо от тези на потребителската кошница, което означава, че търговците поемат част от инфлацията за своя сметка. (към декември ръстът на цените на производител в хранително-вкусовата промишленост е 26.3%, а инфлацията при храните 26.1% - бел. ред.)

Какви са прогнозите ви за развитието на пазара на храни до края на годината?

- Има достатъчно основания да се смята, че ако сегашната ситуация се запази, а именно - свободен износ от Украйна, добра реколта в световен план, предвидими цени на енергията, свободна търговия, цените на храните ще се успокоят. Това не означава, че няма да има динамика при някои категории. При производството на червено месо например има по-дълъг лаг във времето, в който се отразяват пазарните шокове. Обикновено при рязко поскъпване на фуража фермерите ускоряват клането на животните си и това води временно до по-ниски цени, заради свръхпредлагане. След това цените се повишават, защото възстановяването на стадата отнема време. От друга страна, средната изкупна цена на суровото мляко в ЕС се понижава вече втори пореден месец и това постепенно би трябвало да се отрази и у нас.