Купи V!@GRA сега!!!

Българският принос в борбата с явлението спам е скромен и в общи линии се изчерпва с приемането на закон със спорна ефективност, който този месец се изправя пред най-голямото изпитание, откакто съществува. Нормативният акт гласи, че физически лица не могат да получават непоискани търговски съобщения без предварително съгласие. Подателите на спам все пак могат да работят, ако в писмата си изрично предупреждават, че те са непоискани.

Бизнес потребителите, които не желаят да получават спам, могат да се запишат в регистър, поддържан от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Всеки, който изпрати непоискано писмо до фирмите в регистъра, подлежи на глоба от КЗП. От началото на 2011 г. регулаторът е издал 22 наказателни постановления за спам, като 16 от тях са влезли в сила. Само шест от актовете са обжалвани в съда.

През последните няколко дни българската интернет компания "Мейл.БГ", която поддържа едноименната пощенска услуга, реши да подложи на тест ефективността на спам регистъра. От началото на тази седмица тя вписва в него всички пощенски адреси от своя домейн.

Става дума за около 1.5 млн. активни потребители, по данни на Момчил Шумаков, създател на "Мейл.БГ". Броят им е изчислен на базата на профилите, в които е влизано поне веднъж в последните три месеца. Решението е провокирано от изпращането на хиляди непоискани съобщения до потребителите на mail.bg, чийто подател е сайтът за отстъпки при търговия на дребно MyOffer.bg, твърди Шумаков.

Конфликтът излиза наяве в края на март, когато пощенската услуга блокира изпращането на съобщения от myoffer.bg до своите потребители. Така около 100 хил. абонати на mail.bg, дали съгласието си да получават бюлетини от myoffer.bg, нямат достъп до тях, възмущава се управителят на сайта за отстъпки Владислав Стоицов. Той обясни, че неговият екип събира адреси от интернет, печатни медии и визитки на контрагенти, до които след това изпраща електронни съобщения. От своя страна Момчил Шумаков коментира, че нито един потребител не е протестирал пред mail.bg след блокирането на MyOffer.bg.

Владислав Стоицов от своя страна твърди, че неговата фирма не изпраща непоискани търговски писма, а съобщения за "намерения за започване на търговски взаимоотношения с потенциални клиенти". Според него в момента възможностите за преговори са изчерпани и MyOffer.bg ще подаде съдебен иск срещу "Мейл.БГ".

Седмици след като "Мейл.БГ" блокира писмата от въпросния домейн, компанията предприема още по-дръзка маневра. Тя включва домейна mail.bg в спам регистъра към Комисията за защита на потребителите (КЗП). Със сигурност това е най-голямата добавка към списъка, откакто съществува. "Ходът на "Мейл.БГ" е спорен, защото вписва физически адреси в регистър за юридически лица", смята Иван Иванов, изпълнителен директор на агенцията за дигитален маркетинг Cybermark.

"Не трябва да се занимаваме с блокирането на домейни. Законово обоснованото решение е друго", аргументира се от своя страна Момчил Шумаков. По повод казуса дали е уместно да се вписват физически лица в регистър за бизнес потребители управителят на "Мейл.БГ" заяви, че на практика законът не защитава индивидуалните потребители.

В момента правният отдел на КЗП анализира безпрецедентния ход на "Мейл.БГ". Засега abv.bg, другата голяма българска пощенска услуга, не смята да се включва в спам регистъра. "Голяма част от спама идва от чужбина и този регистър няма да го спре, а ние разчитаме на антиспам защитата на пощата ни, която постоянно развиваме и подобряваме в ежедневната борба със спама", обясняват от "Нетинфо", компанията, собственик на abv.bg.  Към днешна дата активните пощенски кутии в abv.bg са малко над 3.5 млн. на тримесечна база.

"При всички случаи знанието за наличието на съгласие, съответно несъгласие е налице единствено при страните - търговеца и адресата на съобщението. Знанието за това не могат да има доставчиците на услуги на информационното общество, каквито са в случая доставчиците на услугата електронна поща. На първо място те няма как да знаят какво е съдържанието на съобщението, за да определят дали е поискано или не, а и нямат право да разкриват съдържанието му", коментира за "Капитал" Георги Димитров, партньор в адвокатската кантора "Димитров, Петров и Ко.".

"На второ място, не би следвало доставчиците на услуги на информационното общество да могат да подменят волята на клиентите си като филтрират получаването на съобщенията от определен търговец. Съответно, не могат служебно да впишат адресите на електронната поща на клиентите си в регистъра при КЗП на юридическите лице, които нежелаят да получават непоискани търговски съобщения. Това е право на съответно юридическо лице и никой не може да го упражни от негово име. Извън изложеното, ако физическите лица са дали съгласие да получават непоискани търговски съобщения, изпращането на такива за целите на директния маркетинг е законосъобразно и не би следвало доставчикът да ограничава кореспонденцията между трети лица", добавя адвокат Георги Димитров.

На практика само фирми за директен маркетинг правят справки за адреси в спам регистъра, тъй като не искат да нарушават закона, смята Иван Иванов от Cybermark. Едва ли спамърите проверяват списъка от защитените адреси, добавя той. До редакционното приключване на броя Йордан Кумчев, председател на Българската асоциация за директен маркетинг, не успя да отговори дали решението на "Мейл.БГ" ще затрудни работата на фирмите от бранша.

От казуса вероятно ще произлезе съдебно дело и становище на КЗП, от което ще стане ясно дали държавата има капацитет да се бори със спама, или просто ще бъде наблюдател както сега. Засега статистиката на Symantec така или иначе потвърждава, че държавни регистри не помагат в борбата срещу нежеланите съобщения.