Вилем Йонкер: Европа трябва да започне да разбира стойността на данните

SAP например е компания със стратегия в облака и сферата на данните, но тя е насочена към други бизнеси (B2B), а не към крайни потребители (B2C). При B2B компаниите кризата имаше доста различен ефект, защото бизнесите си казват "приходите ми ще паднат, трябва да отложа някои инвестиции". И така, дори да си технологична компания, губиш. Това е частично обяснение, разбира се, има още множество причини.

Преди дни излезе и доклад на Atomico, според който рисковите инвестиции в Европа вече са се възстановили до нивото от 2019 г., но въпреки това европейските компании получават пет пъти по-малко инвестиции, отколкото американските. Защо това се случва дори в момент, в който технологичните компании са тези, които най-лесно могат да работят?

- Добрите новини са, че технологичните инвестиции в Европа растат значително. Но въпреки това, както правилно казвате, има огромна пропаст между инвестициите в САЩ и Европа. Така че имаме добри и лоши новини - добрите са, че инвестициите растат, лошите са, че не са на конкурентно ниво. Отчасти това се дължи на парите, които са налични в Европа. Отчасти обаче се дължи и на това колко от наличните пари наистина се предлагат на пазара.

Това, което се случва, не е толкова свързано с пандемията, колкото с какво се случва в Силициевата долина, където всичко е свръхскъпо, защото всички са част от един клъстер. Това поражда проблеми и възможности за европейските екосистеми, защото в един момент осъзнаваш, че тук има много атрактивни хора и компании, както и много повече пространство за запълване. Така че в Европа можеш да имаш по-големи възможности за по-малко пари. Тогава защо тук не се изливат огромни пари? Защото парите следват парите, а при технологиите те са масово в САЩ.

Друг важен знак накъде отиват нещата е преместването на Илън Мъск от Калифорния в Тексас. Пандемията превърна отдалечената работа в норма и някои технологични компании lече казаха, че никога няма да се върнат към стария офис модел. Това е важно, защото вече няма нужда всички да са в Силициевата долина и носи позитиви за Европа - когато светът стане по-малко място, много повече хора ще работят отдалечено от Европа. Не е ясно кои неща и доколко ще се върнат към старото нормално.

Това ли са всички причини за разликите?

- Не, има и други. Европа например има два основни приоритета. Първият е климатът, вторият е дигиталната трансформация, както и връзката между двете, защото такава има. В САЩ, поне на национално ниво, климатът не е особен приоритет. Това може да започне да се променя сега (с новата администрация на Джо Байдън - бел. ред.). В САЩ е различно, но в Европа всички гледат точно натам. Разбира се, това изисква много иновации и виждаме възраждането на цялостния иновационен дух с ясни цели и лидерство, което иска да ги постигне. Случаят не беше такъв преди десет години. Не мисля, че преди десет години председателят на Европейската комrсия би казал: "Следващото десетилетие на Европа ще бъде дигиталното десетилетие." Не бих си представил да го чуя през 2010 г., но сега го чувам.

Аз съм оптимист, но има много работа за вършене. Това, за което си говорихме преди година, беше, че в Европа няма големи инвестиции в стартъпи или големи придобивания. Тогава мисля, че споменах примера за SecurityMatters - холандска компания, която за три години порасна от четиримилионна инвестиция до това да бъде придобита за над 100 млн. долара (от американската Forescout - бел. ред.). Европейските компании не дадоха тези пари, защото просто не виждаха стойността на SecurityMatters. И този проблем остава.

Онзи ден бях участник в един панел и споменах това. И един друг участник каза: "Все още не мога да разбера как компания за данни, която мести единици и нули, струва повече, отколкото европейски производител на коли, който прави нещо, което може да пипнеш." Много хора просто не го разбират. Е, данните могат да бъдат много, много ценни, но трябва да можеш да разпознаеш тази стойност.

Организации като EIT също помагат много, защото поставят основите на създаването на екосистеми. Това е тема, която вкарваме в дневния ред на университети, партньори и други. Ние искаме да бъде агентите на промяната при създаването на иновации, при създаването на мрежи, които ще работят за промяна в културата.

По отношение на регулации само след дни ЕК ще обяви новите си предложения за дигитални правила (интервюто е взето на 10 декември - бел. ред.), но вече знаем много за това какво ще има в пакета. Какво е мнението ви за подхода на Европа?

- Разбира се, ще трябва да изчакаме да видим какво точно ще се случи, но е ясно, че мотивацията зад регулаторните инициативи е опитът да се намали влиянието на технологичните гиганти. Монополите никога не са добри, никъде, нека това бъде напълно ясно. Големият въпрос е, разбира се, как да сложиш край на тези монополи? Като ги накараш да държат данните си в Европа и им казваш "не можеш да правиш това, можеш да правиш онова"?

Хубаво е да направиш нова площадка за игра, но ако нямаш собствени играчи, не постигаш нищо, защото на новата площадка ще играят старите играчи. А нови играчи все още няма. Никой не трябва да подценява колко адаптивни са големите компании към сложни регулации, просто защото имат много пари, имат огромни правни екипи и могат да се движат между капките там, където стартъпите не могат.

Така че, да, има нужда от регулация, има нужда от равно поле за игра, но същевременно трябва да внимаваш да не направиш нещата прекалено сложни, защото сложността винаги е в полза на тези, които вече играят. Колкото по-сложна е регулацията, толкова по-трудно е влизането на нови играчи. Основното ми притеснение остава, че регулациите може да станат прекалено сложни и прекалено защитни.

Вече има съпротива срещу технологичните гиганти и от американското правителство...

- Да, и в този ред на мисли смятам, че трябва отново да се разгледа класическият подход по отношение на монополите, чрез разделяне на компании. Вече виждаме такъв опит спрямо Facebook и отделянето на WhatsApp и Instagram. Тук има две гледни точки, първата от които е, че това е много трудно начинание, затова нека пробваме с регулации. Другата гледна точка е да се създаде трансатлантическа коалиция, защото дългосрочно монополите не са добри за никого. Така че дали са европейски или американски монополи, навсякъде има съпротива. Историята с Facebook е например изцяло американска.

Има глобален интерес да се избегнат монополите или крайно доминиращите играчи. Така че връзката между САЩ и ЕС може да доведе до повече общи действия в тази сфера. В крайна сметка нещата могат да стигнат и до Световната търговска организация (СТО). Трябва да сме внимателни и да не сложим ограда около Европа. Да, някои неща са критично важни за опазване, но данните текат навсякъде. Можеш ли да обхванеш това в законодателство? Разбиваш ли наистина доминацията, или само пречиш? Всичко това е много сложна материя.

Друго важно нещо е, че някои традиционни подходи не работят, защото дефиницията на пазарите е различна. Ако си в дигиталния свят, не е много ясно какво точно е пазарът и съответно е много трудно да се каже дали доминираш в него. Доминира ли Amazon в продажбите например? Не. Защото ако гледаш данните за продажбите на световно ниво, Amazon няма доминация. Ако гледаш онлайн платформите за търговия, да, Amazon е един от доминантните играчи. Има и други платформи, но малко по малко се случва това, което се случи и в Европа, където имаше социални мрежи на национално ниво, след което Facebook просто ги обезличи една по една. Хората получават повече услуги, всичко е по-удобно. И накрая социалните платформи изчезнаха.

Хората излизат с аргумента, че в Европа има национални платформи за търговия. В Нидерландия имаме Bol.com. Това е вярно, но виждаш и как малко по малко Amazon влиза и заради самата си финансова сила, заради размера си, заради вниманието към компанията, конкуренцията се срива. Да не говорим за физическите магазини, които са в още по-трудна позиция.

Има ли възможност новите предложения на ЕК за регулация на технологичните гиганти всъщност да демотивират европейските компании? Защото посланието е тип "ако пораснете и станете големи, ще ви регулираме"

- Да. Но тук бих казал: добре дошли в живота. Когато станеш гигант, привличаш внимание и все повече ще искат да те регулират. Регулацията не е лоша по дефиниция, защото, както казах, може да бъде използвана като предимство. Когато бях вицепрезидент във Philips, компанията беше в момент на трансформация. Работехме в много поприща - осветление, полупроводници, аудио, видео, здравеопазване. И накрая трябваше да вземем стратегическо решение накъде точно да се фокусираме. И в крайна сметка решихме да впрегнем сили към най-регулираната среда, здравеопазването. Защото при аудиото, видеото и другите джаджи е много по-лесно.

Реалната причина беше, че имахме много силен R&D отдел за разработки. Бяхме майстори в сложното. Средата беше силно регулирана, но ние знаехме как точно да работим при тежки регулации. А ако си нов играч, е много трудно да влезеш в цялата схема с медицинските регулации, където ти трябва одобрение за всички продукти. Така че регулираната среда може дори да е стимул за някой да разрасне бизнес си там. Разбира се, проблемът е, че Philips вече беше голяма компания. Ако започнеш като стартъп, очевидно невинаги ще можеш да се справиш с всички тези сложни процеси.

В крайна сметка не е задължително високорегулираните сфери да не са добра среда за иновация, защото иновацията често е сложна. Няма прости, директни отговори на големите въпроси. От друга страна, ако не си голям, силен играч, е много трудно да влезеш на пазар, който е силно регулиран, така че наистина е възможно да стане по-трудно за европейските компании да влязат на подобен пазар, дори ако идеята на правилата е да е по-лесно за тях. И би било иронично, ако стане така. Всеки има мнение, но реалността не е черна или бяла.

Както и нямаме ясна оценка за GDPR...

- Да. Ако погледнем към GDPR, помогнаха ли правилата? Няма единодушно мнение. Някои хора казват, че помогна, други казват, че нещата само станаха ужасно сложни. Чувал съм хора да казват: "Преди можех да вляза в един уебсайт и това е всичко, а сега трябва да се съгласявам на бисквитки и чак тогава да вляза." И, разбира се, хората винаги се съгласяват с всичко, защото не разбират как точно работят всички тези сложни неща. Много е трудно за потребителите да разберат какво може да се прави с техните данни, ако имаш достатъчно знания да ги комбинираш. Повечето хора не могат дори да си го представят. "Да, току-що дадох името си, къде е проблемът?"

Но компаниите не знаят само името ти, знаят и какво търсиш в интернет, знаят всичко, което натискаш. От там създават модел, който предсказва какви са интересите ти, а от него ще започнат да насочват към теб реклами, за да те стимулират да си купиш нещо. И чак тогава виждаш стойността на всичко това.

Не е въпросът, че си си дал името. Всичко в индустрията на данните е много сложно. Ако си купиш кола, даваш пари и получаваш кола. Ако просто обикаляш сайтове в интернет, не си купуваш нищо, но плащаш с данните си, без дори да го забележиш. И нямаш никаква идея какво получаваш в замяна. По едно време си казваш: какво се случва? Случва се това, че ти предлагаш себе си.

Очевидно 2020 г. промени много неща. Какво смятате, че е бъдещето за европейските технологии през 2021 г. и идните години?

- Смятам, че сме в добра позиция, нещата се подобряват и вървим пo правилния път. Пакетът за възстановяване ще даде огромен стимул на икономиката, а 20% от него трябва да идат за дигитални решения. Имаме голям наличен ресурс и искаме това наистина да е дигиталното десетилетие на Европа. Така че какво трябва да направим? От една страна, да, трябва да имаме регулации, но те трябва да са приятелски настроени към иновациите. По-големият фокус обаче трябва да бъде към растежа на дигиталните европейски компании. Можем ли да го направим? Да, абсолютно. Имаме ресурсите, имаме нужния талант, макар винаги да имаш нужда от повече. Ако обаче правим нещата по добър начин, ще привличаме и добри специалисти. Механизмът се самозахранва.

Ако днес погледнем 50-те най-големи IT компании в света по цена, има може би четири или пет европейски. Това са около 10%. Така че трябва поне да удвоим този процент, или да го утроим до 30% до края на следващото десетилетие. Как да го постигнем? С целенасочена политика и с обединение на всички налични сили, така че в края на десетилетието да имаме истинско поколение дигитални гиганти в Европа. Скот Макнийли, основателят на Sun Microsystems, беше казал "вкарай всичкия си материал в една стрела". Ако направим това, ще успеем да създадем това поколение. В дигиталния свят едно десетилетие е цял живот, така че десет години трябва да ни стигнат. И ако се видим отново около Коледа 2030 г., бих искал да можем да си кажем: "Уау, от 50-те най-големи IT компании, почти една трета са европейски." Това е желанието ми за Коледа.

Интервюто взе Йоан Запрянов