Технологии

Мартин Керн: Превръщането на добри идеи в силни продукти е слаба страна на Европа

Директорът на EIT пред "Капитал"

Йоан Запрянов

EIT © EIT

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Мартин Керн е директор на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), който е официална част от институциите на Европейския съюз. Керн е изпълняващ длъжността директор между 2014 и 2019 г., а след това остава на поста за постоянно. Преди това има 15 години опит на различни позиции в Европейската комисия.

Какво е EIT

EIT е базирана в Будапеща и управлява 3 млрд. евро според финансовата рамка на ЕС 2021 - 2027, значително увеличение спрямо предишния период, когато бюджетът бе 2.4 млрд. евро. Те ще бъдат насочени към финансиране на местни проекти и компании и допълнителни инвестиции във връзката между бизнес и университет.

Компаниите от ЕС могат да търсят подкрепа и помощ от EIT чрез осемте отдела на института - Digital, Climate-KIC, Food, RawMaterials, InnoEnergy, Health, Manufacturing и Urban Mobility. Всяка компания от ЕС, включително от България, може да кандидатства директно към института за финансиране или експертна подкрепа.

Доколко са конкурентоспособни европейските технологични компании на глобално ниво?

- Това е голям въпрос. Трябва да погледнем цялата картина, която е много динамична. В Европа имаме много креативни и енергични предприемачи, които се възползват от много силна научна база и разработки. Въпреки това не смятам, че сме на същото ниво, на което са други части от света. Най-голямото предизвикателство за Европа е да затворим тази пропаст - да използваме научните си изследвания, да използваме таланта, с който разполагаме, да използваме добрите идеи, които се раждат на континента, и да ги превърнем в силни продукти. Очевидно това е една от слабите ни страни и смятам, че е и основното, по което ние в EIT работим - по-силна връзка между мрежите и екосистемите, така че да сме по-конкурентоспособни.

Ако погледнем към официалните данни, например индекса по иновативност, там можем да открием такава тенденция: Европа става по-конкурентоспособна спрямо САЩ и Китай. Но това е работа в прогрес и ние трябва да продължим да работим, за да може тези резултати да се превърнат в глобални компании. Ако разгледаме списъка с най-големите публични компании в света, множеството е от САЩ и Китай. Така че имаме дълъг път пред нас.

Какво прави EIT в това отношение?

- Нашата работа в EIT е на три нива. Първото ниво е образованието, защото все още нямаме истинска предприемаческа нагласа и мисля, че пандемията не помогна особено за това, защото стартъпите и студентите бяха ударени много тежко. Ние можем да помогнем на хората да направят този скок в предприемаческия свят.

На второ място имаме акселераторски програми, които поставят хората с иновативни идеи в центъра. Не става дума просто за пари или обучение. Ние питаме от какво имат нужда предприемачите, за да издигнат идеята си до следващото ниво. Един от нашите иноватори, Питър Лакатош от Entremo, беше все още студент в началото на годината. Заедно с приятелите си той създаде компания, която помага на хората в здравеопазването да следят виталните функции на пациентите. Той беше подпомогнат от EIT и EIT Health. Лакатош вече търси допълнително финансиране и всичко това се случи в рамките на около девет месеца. Такъв тип успех искаме да виждаме и от него имаме нужда в Европа. Всичко останало ще последва.

Пандемията направи американските технологични гиганти дори по-силни - и като влияние, и като финансово представяне. Притеснява ли ви този факт?

- Разбира се, бих искал да видя по-голяма част от този успех да идва от Европа. Дигиталните технологии пораснаха значително по време на пандемията. Очевидно в момента си говорим по Zoom, една компания, която спечели страшно много от кризата и която е най-добрият пример за това. Опитваме се да прехвърлим този дух и в европейското общество. Пандемията е тежест за много стартъпи и студенти, но създаде и много възможности. Искаме да хванем някои от тях.

Още през март и април насочихме 60 млн. евро в отговор на кризата. До юни вече бяхме намерили проекти за финансиране, които могат да дадат реални решения на проблеми, свързани с COVID-19. Някои от тях вече са на пазара, като например дигитален център за контрол в болници в Барселона, който чрез изкуствен интелект (AI) избира най-доброто възможно лечение за пациенти и доведе до 50% намаление на смъртността. Дадохме на този проект 500 хил. евро рано през годината. Има възможности и трябва да реагираме бързо и гъвкаво.

Другият елемент са нашите хъбове за иновации в Силициевата долина, Тел Авив и някои дейности в Китай. Целта е да можем да се свържем с тези пазари и европейските стартъпи и компании да влязат там. Това е важно, защото по правило всички технологични компании са глобални.

Обърнахме внимание на помощния пакет от EIT още през май. Може ли обаче това финансиране да компенсира значително по-малкия рисков капитал, който се инвестира в Европа, спрямо САЩ и Китай?

- Не. Нека бъдем честни: 60 млн. евро са много пари, но не е сума, която може да замени ролята на рисковия капитал. Това не е и амбицията на EIT. Има други програми в Европейския съюз, които могат да предложат по-големи суми, както и EIB и EIF, които също помагат на нашите стартъпи да се подготвят за търсене на капитал от VC фондовете и бизнес ангели. Ще ви дам само едно число: през последните три години европейското финансиране за изследвания и разработки на AI технологии беше 1.5 млрд. евро. Това е много сериозна сума, но все пак е много по-малко, отколкото се инвестира в Северна Америка и Азия. EIT няма за цел да покрие това финансиране, а да показва какъв е пътят напред.

Най-големият тренд при нас през тази година не са отделните предприемачи, а алиансите, като например европейския алианс за батериите, който вече доведе до създаването на един еднорог - Northvolt. Същата концепция работи и при съюза за сурови материали, който свързва всички звена, така че да работят в една насока.

На малко по-различна тема, Европа изглежда силно фокусирана върху регулирането на технологичния сектор - и конкретно на американските гиганти. Могат ли тези регулации да помогнат или да попречат на развитието на европейските компании?

- Не мисля, че въпросът е дали да има регулация, или да няма регулация. Очевидно е, че има нужда от някаква регулация. Това е много сложен въпрос, защото регулациите покриват неща като защита на данните, етични въпроси и др. Истинският въпрос е до какво ниво трябва да бъде регулиран секторът. Не бих искал да коментирам какво е правилното ниво, но това, което мога да кажа, е, че имаме възможност да дадем експертиза на стартъпите как да навигират сред регулациите, така че те да не са бариера пред тях.

Обратно към темата за финансирането. Какво могат да направят европейските компании, така че да набират повече рисков капитал?

- Една компания може да бъде подпомогната и от публичен, и от частен капитал. Моят фокус би паднал върху това, което ние, EIT, можем да направим. Ние работим с Европейския инвестиционен фонд (EIF), за да можем да подпомогнем с различни финансови инструменти тепърва растящи компании. Очевидно тези инструменти идват с много изисквания и предприемачите трябва да стигнат до правилния финансов микс за тяхната компания. Ние помагаме с експертиза, която им помага точно в това направление - експертиза, която много често не е достъпна за много стартъпи.

Когато става дума за рисков капитал, в Европа се наблюдава положителна тенденция. Има растеж в интереса към компаниите, както и ръст на обема на инвестициите. Опитваме се да свързваме европейските стартъпи с бизнес ангели и фондове в различни сектори. Дори те да не инвестират, ние търсим тяхното мнение и съвети. Много често те казват нещо от сорта на "след две години, когато достигнете такова ниво на растеж, вече ще бъдете интересни за нас" и ние се стремим да помогнем на компаниите да достигнат до това ниво, когато VC фондовете вече ще бъдат готови да инвестират в тях. Този диалог е изключително важен. По същата причина говорим постоянно и с NASDAQ, ако някоя от европейските компании към нас иска да излезе на борсата.

Третият елемент е връзката с глобалния капитал. Както споменах, ние имаме присъствие в Силициевата долина, Тел Авив и частично в Китай, което може да доведе до инвестиции оттам в добавка към това, което имаме в Европа. Дори технологичните гиганти, които споменахме в началото на разговора, като Google например, се интересуват все повече от компаниите от EIT общността и работят с някои от тях.

Очевидно дигиталните компании са в най-добрата позиция към края на 2020 г. Как мислите, че ще изглежда 2021 г. за европейския технологичен сектор?

- Ние сме оптимисти и очевидно сме още по-оптимистични за идната година спрямо 2020 г., която беше много трудна, но дори и тя откри много възможности. Надявам се, че позитивните трендове ще продължат и същевременно ще видим край на пандемията. Вярвам и се надявам, че няма да се върнем към това, което беше, а ще създадем нещо по-устойчиво и по-дигитално. Трябва да се фокусираме върху устойчиво здравеопазване, устойчиви храни, устойчиви енергийни решения, които да ни помогнат с климатичната криза. EIT е в добра позиция, защото ние се занимаваме с тези теми отдавна, още преди те да са с най-високо ниво на приоритет.

Интервюто взе Йоан Запрянов