Следващите хора на Луната ще кацнат със Starship на SpaceX

Според NASA срещу сумата 2.89 млрд. долара SpaceX ще трябва да довърши разработката на адаптираната версия на Starship, както и да изпълни два космически полета с нея. Първият ще бъде безпилотен тест, който ще включва кацане на Луната и връщане обратно. Вторият вече ще бъде с астронавти на борда и на практика ще е първата официална пилотирана мисия от програмата Artemis с достигане на лунната повърхност.

Според ръководителите на NASA апаратът Starship предлага няколко предимства в сравнение със своите конкуренти. Той ще има кабина с много по-голям обем, два шлюза за скачване с други кораби, модули или космически станции, както и възможност да превозва огромен товар до Луната и да връща голямо количество проби на Земята. Експертите на космическата агенция също така подкрепят иновативния дизайн и ориентираните към бъдещето технологии на SpaceX, които един ден могат да се използват за полети до Марс.

Политически компромиси

Специфичният момент в случая е, че задачата на Starship ще бъде само да осигурява транспортирането на екипажите от лунната орбита до повърхността. Самото пътуване на астронавтите до Луната ще се извършва със свръхскъпата ракета на NASA, наречена SLS, както и малката пилотирана капсула Orion, разработвана от отбранителния гигант Lockheed Martin съвместно с Европейската космическа агенция (ESA), конструирала сервизния модул. В проекта също така вече се включиха космическите агенции на Япония и Канада за разлика от "Роскосмос", която обяви, че съвместно с Китай ще работи за изграждането на отделна лунна база.

На пръв поглед решението е малко странно и нелогично, тъй като Starship се проектира с идеята да бъде изключително евтин, икономичен и да бъде изстрелван с хора на борда директно от Земята. За сметка на това цената на един полет със свръхтежката ракета SLS, която е за еднократна употреба и чийто премиерен безпилотен полет е насрочен за края на тази година, ще бъде от порядъка на астрономическите 2 млрд. долара. На практика обаче това е политически компромис - ръководителите на NASA са напълно наясно, че Конгресът на САЩ не би дал подкрепата си само за SpaceX, тъй като производството на SLS и Orion осигурява десетки хиляди работни места във всички 50 американски щата.

От друга страна, решението на американската космическа агенция съдържа елемент на сериозен риск. Освен че NASA залага само на една фирма, на практика Starship е базиран на твърде революционни технологии, някои от които не са завършени и изпробвани в реални условия до момента. На практика това трябва да е най-голямата ракета, създавана до момента от човечеството. Освен това, за разлика от SLS, тя ще е за многократна употреба, като кацане ще извършва не само първата, но и нейна втората степен. Досега подобно нещо са правили само пенсионираните преди 10 години космически совалки на NASA. И при тях, както при SLS, цената на един полет обаче беше непосилно висока, а обслужването преди всяко следващо изстрелване - дълго, сложно и доста рисковано (трагедиите с "Чаланджър" и "Дискавъри" го доказаха нагледно). Методът на приземяване, който Starship ще използва, също е безпрецедентен - намаляване на скоростта чрез планиране в атмосферата като скайдайвър и рязко завъртане във вертикална посока (т.нар. маневра belly flop) секунди преди контакта с повърхността. До момента SpaceX е извършила четири експериментални изстрелвания на прототипи на 10-12 км височина, като три от тях се взривиха по време на самото приземяване, а четвъртия - няколко минути след него, най-вероятно заради не особено "мекото" кацане.

Тепърва предстои също така асемблирането и изпробването на гигантската първата степен на ракетата, наречена Super Heavy, както и изстрелването на апарата отвъд пределите на атмосферата. Според обещанията на Илън Мъск първият ескпериментален полет на Starship в космоса трябва бъде осъществен до края на тази година, но практиката показва, че сроковете, давани от милиардера, обикновено са свръхоптимистични. Освен това, за да може да транспортира 100 тона полезен товар отвъд ниска орбита, апаратът ще трябва да се презарежда с гориво в Космоса. Това също е технология, която тепърва трябва да се разработва.

Затова много космически експерти се съмняват дали всичко това наистина може да бъде осъществено в рамките на следващите 4 години, каквито са амбициите на SpaceX. Доверието, което NASA дава на частната компания, отпускайки 2.89 млрд. долара, обаче е сериозен знак, че проектът Starship може би не е чак толкова фантастичен, колкото може би звучи първоначално.