Starliner отново не полетя в космоса, летният му "времеви прозорец" може да се затвори

Изстрелването на частният апарат на Boeing беше отложено във вторник и сряда заради потенциален проблем със системата за маневриране

Лошият късмет продължава да преследва CST-100 Starliner - новата частна капсула за транспортиране на астронавти до Международната космическа станция (МКС), произведена от Boeing по поръчка на щатската космическа агенция NASA. След като в петък нейното второ безпилотно тестово изстрелване беше отложено заради серията проблеми с новия руски модул "Наука", който се скачи с МКС и обърка нейната пространствена ориентация, същото се случи във вторник и сряда. Този път причината беше в самия орбитален апарат и по-точно в данните, подавани от сензор в системата за маневриране в космоса.

Според Boeing и NASA малко преди часа на изстрелването във вторник специалистите в контролния център са започнали да получават индикации, че един от клапаните на въпросната система е в неправилна позиция. Целият следобед сервизните екипи са се опитвали да проверят "на терен" дали става дума за реален проблем с клапана, или просто за заблуждаващи данни, подавани от сензорите поради някаква причина. И тъй като те не успяват да достигнат до еднозначен отговор в полеви условия, NASA и Boeing взимат решение да отменят и следващия потенциален старт в сряда, след което прибират в хангара капсулата и ракетата-носител Atlas V за по-детайлна инспекция. Последното означава отлагане на потенциалния старт поне с още 2-3 дни. Ако обаче се окаже, че наистина има по-сериозен проблем с горивните клапани, ремонтните работи могат да отнемат седмици, тъй като налагат и разделяне на капсулата от нейния сервизен модул. "Екипът ни работи усилено, за да гарантира безопасността и успеха на мисията. Няма да стартираме, докато апаратът не започне да функционира в норма и експертите са уверени, че е готов за полет", коментира Джон Волмър, вицепрезидент и програмен мениджър на Boeing по линия на програмата за комерсиални пилотирани космически полети.

Докога може да се отлага?

Поредното забавяне обаче крие сериозен риск по отношение на вкарването на Starliner в реална експлоатация. На практика Boeing разполагат с доста ограничен времеви прозорец, за да извършат повторния безпилотен тест на своята астронавтска капсула. Причината е, че МКС, с която апаратът задължително този път трябва да се скачи, разполага само с два шлюза, които могат да бъдат използвани за тази цел. Единият в момента е зает от капсулата Crew Dragon, превозила последния екипаж на орбиталния комплекс. Другият е свободен, но само до 28 август, когато там трябва да се скачи товарният космически кораб CRS-23 Cargo Dragon. Така че, ако NASA не направи някаква промяна в графика си, Starliner трябва да бъде изстрелян най-късно до 20 август, така че да има време да приключи мисията си, да се откачи от космическата станция, преди да дойде следващият апарат. Така до края на настоящия времеви прозорец има около две седмици, което по принцип не е малък период, но може и да се окаже недостатъчен в контекста на променливото тропическо време около космодрума "Кейп Канавърал" във Флорида.

Ако Boeing не успее да изстреля Starliner до 20 август, следващата възможност ще се открие след 30 септември, когато CRS-23 Cargo Dragon трябва да се откачи от Международната космическа станция. Тогава обаче мисията ще се сблъска с друго усложнение - в средата на октомври се отваря 23-дневен времеви прозорец на друг проект с висок приоритет на NASA, наречен Lucy. Става дума за космически апарат, който трябва да изследва т.нар. "астероиди-троянци", разположени на същата орбита като Юпитер. Въпросът е, че също като и Starliner, Lucy трябва да бъде изстрелян с ракетата носител Atlas V на United Launch Alliance. За разлика от Falcon 9 на SpaceX обаче тя се нуждае от минимум 2-3 седмици подготовка преди старта и ако капсулата на Boeing теоретично бъде изстреляна на 1 октомври, това "ще изяде" част от времевия прозорец на Lucy. Проблемът в случая е, че ако въпросната мисия към астероидите на Юпитер изпусне настоящата възможност, тя ще трябва да бъде отложена с една година, така че е по-вероятно NASA да приоритизира нея, а не Starliner. И при това положение безпилотният полет на частния космически кораб ще може да се случи най-рано края на октомври или началото на ноември, а последващата мисия с екипаж на борда - най-рано за пролетта на 2022 г. В момента полетът с астронавти изпитатели условно е насрочен за декември 2021 г.

Какво следва?

Подобен негативен сценарий би бил поредния имиджов удар по програмата Starliner на Boeing, след като първия безпилотен тест на капсулата през декември 2019 г. по чудо не завърши с катастрофа. Всичко това се случи, въпреки че военно-космическата корпорация откровено беше фаворизирана от NASA и първоначално получи много по-щедро финансиране в размер на 4.2 млрд. долара от SpaceX, които взеха само 2.6 млрд. Въпреки това компанията на Мъск успя да изпревари своя конкурент и в момента вече регулярно транспортира астронавти до МКС.

Нещата със Starliner обаче не се развиха по план още по време на безпилотния тестов полет. Първоначално бъг в софтуера и грешна настройка на системния часовник накараха капсулата на Boeing неконтролирано да започне да включва своите двигатели за маневриране. И тъй като това се случи в зона, където комуникационните сателити на NASA за кратко време не осигуряват връзка, реактивните дюзи успяха да изхарчат достатъчно гориво, така че Starliner да не може да се скачи с МКС и да се върне на Земята. В резултат на това мисията на апарата беше съкратена от седмица на два дни.

Малко преди обратното навлизане в земната атмосфера пък се оказа, че в софтуера на капсулата е имало и друг бъг, който е можел да доведе до сблъсък със сервизния модул, който се отделя и изхвърля при маневрите за кацане. Експертите на Boeing успяват да поправят грешката навреме и Starliner кацна безпроблемно на ракетния полигон "Уайт Сендс" в Ню Мексико. След детайлно разследване на серията инциденти обаче NASA и Boeing решиха да повторят безпилотния тест, преди да преминат към изпитание с живи астронавти. От Boeing също така се ангажираха да отделят за целта 410 млн. долара собствени средства. Затова сега вторият безпилотен тест на Starliner е почти въпрос на живот и смърт, за да може аерокосмическата корпорация да остане сред фаворитите на NASA в зората на новата "комерсиална" космическа надпревара.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS

    Не е като да правят самолети ...

    Нередност?
Нов коментар