Компромисът на Apple за правото на ремонт

Промяната може да увеличи търсенето на техници

Компанията ревностно пазеше контрола си върху процеса на ремонт и използва къде справедливи, къде грешни средства, за да накара собствениците на смартфони редовно да ги сменят с по-нови модели

Надежда Кашилска

Компанията ревностно пазеше контрола си върху процеса на ремонт и използва къде справедливи, къде грешни средства, за да накара собствениците на смартфони редовно да ги сменят с по-нови модели

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Американският технологичен гигант Apple най-накрая се убеди в ползите на възможността за ремонти. След години на потребителски и правен натиск производителят на смартфони започна програма за ремонти на самообслужване, която ще позволи на клиентите да закупуват резервни части за своите устройства. Въпреки че малко хора имат уменията да поправят собствените си iPhone-и, това може да увеличи търсенето на независими техници, извършващи ремонти.

Тази възможност закъсня с много. Компанията ревностно пазеше контрола си върху процеса на ремонт и използва къде справедливи, къде грешни средства, за да накара собствениците на смартфони редовно да ги сменят с по-нови модели. Миналата година Apple се съгласи да плати 500 млн. долара за уреждане на искове, критикуващи компанията, че умишлено забавя работата на някои модели iPhone-и с остаряването им, припомня Financial Times.

Apple отдавна твърди, че нейните експерти са най-компетентни да ремонтират устройствата й, но цените, които начислява, са изключително високи. Смяната на задното стъкло на iPhone 13 Pro Max извън гаранция може да струва 599 долара - половината от цената на нов модел.

Трудни и скъпи

Технологичният гигант не е единственият с трудни и скъпи за ремонт устройства. Такива машини има във всички области от селскостопански трактори, през перални машини, до смартфони. Това антиконкурентно планирано изваждане от употреба позволява на компаниите да увеличат приходите си за сметка на своите клиенти. Но освен всичко това практиката е несъзнателно разточителна.

Потребителите са изхвърлили 53.6 млн. метрични тона електрически и електронни продукти през 2019 г. Това е ръст с 21% за пет години, като се очаква да нарасне с още 50% до края на това десетилетие. По-малко от 20% от тези електронни отпадъци са били рециклирани според Financial Times.

Потребителски групи и природозащитници от години се опитват да се справят със загубата на пари и материали чрез закони за "право на ремонт". Те постигнаха известен успех с колите в САЩ и бялата техника във Великобритания и ЕС. Производителите се борят с тях с всички сили. Най-малко 27 законодателни органа в САЩ обмисляха законопроекти за право на ремонт тази година. Повечето от тях не бяха приети, изправени пред съпротивата от страна на производителите и особено от Big Tech. Apple и Microsoft лобираха усилено срещу някои от предложенията както и Amazon и Google.

Законите за право на ремонт както в Обединеното кралство, така и в ЕС предизвикаха остри критики от потребителските групи, които ги определиха като неадекватни. Първо, законите се отнасят само за домашни уреди и телевизори, докато в момента изключват лаптопи, смартфони и таблети. Второ, нищо не пречи на производителите да направят ремонта непосилно скъп, като налагат високи цени за части или пакетират частите заедно, така че да е задължителна смяната на цели секции вместо само на повредения елемент.

Но натискът се увеличава. Президентът на САЩ Джо Байдън нареди на Федералната търговска комисия да разгледа антиконкурентните ограничения на пазарите за ремонти. ЕС също се стреми да засили правилата като част от плана си за кръгова икономика.

Изведнъж Big Tech започна да променя позицията си по отношение на ремонтите. През октомври Microsoft обеща да намери начини да намали въздействието си върху околната среда, като улесни ремонта на продуктите си. И Microsoft, и Apple бяха изправени пред конкретни предложения от страна на акционерите по въпроса.

Но тези малки стъпки не трябва да позволят усилията на правителството за определяне на по-високи стандарти да бъдат провалени. Великобритания и ЕС трябва да приемат по-строги закони за правото на ремонт, а САЩ се нуждаят от собствени изисквания.

Нищо от това няма да постигне желаните резултати, ако потребителите не променят пазарните си навици. Но правителствата могат да ги подтикнат. Сега Франция изисква от производителите да включват "оценка за ремонтопригодност" в списъците си с продукти. Правилата за оповестяване на корпоративния въглероден отпечатък трябва да принудят компаниите да разкрият колко дълго издържат продуктите им и дали в крайна сметка мога да бъдат рециклирани. Изглежда, най-накрая е настъпило времето, в което да се отървем от икономиката на бързото потребление.