🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Андреас Флодстрьом, Beetroot: Войната е най-лошият сценарий, но отключва най-доброто у хората

Изпълнителният директор и основател на базираната в Украйна софтуерна компания пред "Капитал"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Андреас Флодстрьом е шведски предприемач. Завършва техническия колеж в Гьотеборг през 2007 г., има бакалавърска степен "Индустриално инженерство и мениджмънт" от Техническия университет в Гьотеборг и магистърска степен "Технологии и предприемачество" от Chalmers School of Entrepreneurship. През 2012 г. се мести в Украйна и основава компанията за софтуерни решения Beetroot.

Флодстрьом ще бъде един от лекторите на тазгодишното издание на конференцията Digitalk, която ще се проведе на 12 май 2022 г. в Sofia Tech Park в хибриден формат, който позволява и присъствие на живо, и проследяване от дистанция. Билети и повече информация за събитието можете да намерите на conference.digitalk.bg и events.capital.bg.

Компанията

Beetroot разработва софтуерни решения в сферата на мобилните разработки, уеб, управление на данни, дизайн и др. Към нея работи и мрежата от частни IT академии Beetroot Academy, през която са преминали над 3000 души. Основната част от екипа на компанията работи в Украйна, но тя има и офиси в Швеция и Полша. През март Beetroot обяви, че е придобила българското дружество "Саут Гейт Тех", което има сходна сфера на дейност и вече носи името Beetroot Bulgaria. Общо в компанията работят над 600 души, повечето от които се намират в Украйна.

На 16 февруари казвате пред изданието TechUkraine, че всичко при вас в Киев е спокойно и животът продължава както обикновено. Вярвахте ли наистина, че ще има война?

- Животът в Украйна беше нормален до около 23 февруари. Хората се разхождаха по улиците, ресторантите работеха. Още от края на ноември обаче имаше напрежение и то ескалираше до дните преди войната. Всичко това се смеси с постоянното чудене ще има ли война или не. През ноември си мислех, че няма да има война. През декември - вероятно не. През януари не знаех, но пак мислех, че не е вероятно. През февруари обаче, когато международните дипломати започнаха да си тръгват от Киев и шведското правителство ни каза да напуснем, тогава вече знаех. Като компания ние и преди това имахме план за извънредни ситуации, но започнахме да го обновяваме през ноември. Така че бяхме готови за война, но се надявахме на мир.

Какво направихте, когато дойде войната? Какъв беше планът и изпълни ли се той?

- Планът беше доста дълъг и подробен. Започнахме с физическата безопасност на хората. Става дума за около 600 души в девет града - от Ивано-Франкивск до Мариупол. Въпросът с релокирането е личен, така че дадохме само напътствия за това какво да си подготвят служителите ни - вещи, наличен кеш, документи и заредена догоре кола. Планът ни беше базиран на предположението, че няма да можем физически да помогнем на хората да избягат при война. Това се оказа правилно предположение. Други компании бяха подготвили автобуси и казваха, че могат да изкарат всичките си хора, но реалността по време на война е различна - пътищата са затворени, всичко е в задръствания и хората са блокирани. Ние в крайна сметка успяхме да помогнем на някои хора с транспорта, но още преди войната бяхме предупредили, че ще бъде трудно. Също преди войната бяхме предложили бонуси за тези, които искат да се преместят или в по-западната част на Украйна, или извън Украйна. Това включваше и офиса ни в България. В седмицата преди войната имаше хора, които дойдоха тук.

Основната част от плана ни беше в офисите да имаме всичко нужно при извънредна ситуация. Някои от нещата, за които бяхме подготвени, но така и не се случиха, бяха спирането на интернет връзката, тока и банковата система. В самите офиси имахме запаси от храна, вода, постоянна връзка с други места и с близките на служителите ни. Общо взето, това, което стана след началото на войната, беше да превърнем офисите си в убежища, каквито до голяма степен са и сега.

Наложи ли се да се криете под земята?

- Да. Повечето украинци днес стоят предимно под земята. На някои им писна и сега се разхождат с надеждата, че нищо няма да удари къщата им, но като цяло сирените вият всеки ден във всяка част от Украйна. Тези наши офиси, които са на сравнително безопасно място и имат подземие, са тези, които използваме за убежище. Седмица преди войната отворихме и офис в Лвов, което беше наполовина част от извънредния ни план и наполовина стратегическо разширение. В момента имаме около 70 души, които живеят в офисите ни. Първоначално следяхме кой къде е ръчно, но сега сме автоматизирали този процес, в случай че някой има нужда от помощ. Мениджърският екип е разделен според различни функции като помощ при евакуация, преместване, финансова помощ и други. В офисите имаме задължително кеш, а вече и Starlink, сателитния интернет на Илън Мъск.

Имаше ли хора, които се евакуираха и не можеха да работят, и колко от служителите ви бяха мобилизирани?

- Получих обаждане на 24 февруари рано сутринта, което предполагаше началото на войната. Видях речта на Зеленски, после видях речта на Путин и вече беше ясно, че започва. Тогава бях в Ивано-Франкивск, отчасти защото трябваше да имаме ски екскурзия. Бяхме я планирали четири месеца преди това и се чудехме дали да не я отменим, но решихме да не я, защото това бяха 300 билета към западната част на страната. Казахме си: защо просто да не запазим билетите, ако се случи нещо? Някои хора използваха точно тези билети, за да дойдат от Киев и Харков.

В шест часа сутринта се чух с групата ни по извънредни ситуации. По време на този разговор виждах през прозореца ракети, които удряха летището в Ивано-Франкивск. Беше много стресиращо, защото си в разговор, в който обсъждаш преместването на стотици хора тук, докато виждаш бомбите през прозореца. В крайна сметка обаче приложихме този план. Летището на Ивано-Франкивск беше ударено, но нямаше удари по цивилни. Около осем сутринта вече почти всички бяха онлайн и преминахме през целия план. Казахме на всички, че можем да им помогнем, на тях и техните семейства, но в крайна сметка решенията са си лични. Ако някой иска да остане, защото иска да защити града си, ние разбираме това решение.

Колко от тези 600 служители бяха налични след началото на войната?

- Не мога да ви кажа колко бяха на линия на сутринта на 24 февруари, но бяхме установили връзка с 95% от служителите ни до около 26 февруари. Бяхме казали на всички, че дните веднага след войната са почивни - ще ви плащаме заплатите, но не се занимавайте с работа, фокусирайте се върху безопасността си. Въпреки това си говорехме постоянно и всички си помагаха. Спомням си 26 февруари, когато в 4 сутринта 400 от 600 служители бяха на линия и си говореха. Забавното е, че имаше и наши бивши служители, които не са срещнали такава подкрепа в други компании. Офисите ни също не са само за служителите ни, но и за семейства и приятели.

В момента най-накрая знаем, че всички са в безопасност освен тези, които са в армията. По очевидни причини не можем да контактуваме с тях всеки ден. Те са 15 души, но това са само тези, които са в армията. Процентът на хората, които се борят за свободата на Украйна, е близо до 100. Всеки се опитва да прави каквото може. Много хора са част от IT армията на Украйна, която е полуформална структура. Има около 300 хил. души в технологичната индустрия в Украйна и около 300 хил. души в IT армията. Не е задължително това да са едни и същи хора, но със сигурност има огромно припокриване и дава някаква идея за мащаба.

Близо 100 от служителите ни в момента са извън Украйна, по обективни причини предимно жени. Съпругите и децата също са извън страната и им помагаме както можем. Имаме и мъже, които бяха извън страната при началото на войната.

Загубихте ли някакви клиенти или проекти от началото на войната?

- Не сме загубили никакви големи клиенти или дългосрочни договори. Загубихме някои краткосрочни договори, или по-скоро те не бяха продължени. Не знам дали това беше заради войната или заради нещо друго, трудно ми е да кажа. Но също така добавихме нови клиенти. Общо взето, се справихме изненадващо добре. Нивото ни на продуктивност според нашите метрики е 92% през март и очаквам да е дори по-високо през април, може би 97%. Основната причина за спада в продуктивността е, че хората просто не можеха да работят.

В два от най-тежко пострадалите градове, Харков и Мариупол, имате и офиси, и клонове на частните академии Beetroot Academy. Какво се случи там?

- Харков беше бомбардиран, но все още е град с някакъв достъп, ако мога така да се изразя. Можем да влезем и излезем от него. Там имахме много работа с организирането на евакуации. По-сложно е, защото имахме и хора, които работеха отдалечено, например в Чернигов, който също беше обсаден за известно време. Имахме и хора в Херсон.

В Мариупол имахме десет души преди войната. Повечето от тях не искаха да напуснат, дори след началото на войната. Казаха, че това е техният град и имат доверие на украинската армия. Това беше най-трудното за нас. Когато градът беше напълно обграден, изгубихме напълно контакт с четирима души. Трима от тях успяха да напуснат града и да се свържат с нас след седмица. Четвъртата ни липсваща служителка я нямаше 20 дни, след което още две седмици имахме някакъв частичен, откъслечен контакт. Без да влизам в много детайли, успяхме да помогнем до някаква степен и в крайна сметка и тя беше евакуирана. Беше много трудна ситуация.

Офисът ни в Харков беше ударен и всички прозорци са счупени. Доколкото сме наясно, останалата част е наред. Преди няколко дни успяхме да стигнем и до актуални снимки от Мариупол. Там офисът ни е в изненадващо добро състояние. Всичко е счупено, но най-малкото сградата не е срината до земята, което е добро начало като за Мариупол.

Бихте ли се върнали физически, като компания, в Харков?

- Надявам се. Разбира се, в момента не можем, но щом нещата се успокоят. Мисля, че много неща по отношение на физическите офиси ще се променят след войната. Всеобщото предположение е, че ще има голяма миграция на хора към западната част от страната. Така че не знам какво точно ще стане с офиса ни.

На фона на всичко това приключихте сделка за българската "Саут Гейт Тех", вече Beetroot Bulgaria. Как се случи?

- Работата по тази сделка започна през октомври и се забързахме през декември. Всичко беше готово и планирахме да бъде обявена на 1 март. Мисля, че на 21 февруари имахме разговор с всички в България, за да се запознаем официално. По обективни причини се забавихме малко (сделката беше обявена официално на 14 март - бел. ред.).

Още преди войната имахме амбиция да станем по-международна компания и да имаме тежест в страни като България по същия начин, по който имаме в Украйна. Разбира се, тази стратегия ескалира заради войната и станахме по-международни и по други причини. Планът е да правим каквото можем в Украйна, което в най-амбициозния случай сега означава да работим на стабилно ниво тук и да разрастваме бизнеса си на други места - основно България, но разглеждаме и други страни. Имаме и офис в Полша, който сега е нещо средно между място за споделена работа и за споделен живот, защото е пълен с майки и деца.

Но да, анализирахме България и започнахме да пътуваме до там и обратно още преди година, така че няма нещо спонтанно в сделката, не е военно решение.

Как вие лично се справихте с всичко това?

- Ох. Интересен въпрос. Ако трябва да съм честен, все още имам чувството, че сме на средата на всичко и не мога да погледна нещата в ретроспекция. През първите две седмици всичко беше адреналин, без много да го мислиш или да спиш. Едно от най-важните неща, които разбрахме като компания, е да имаш отворени канали за комуникация. Войната е най-лошият сценарий, но отключва най-доброто у хората. Много хора показват неочаквани качества, дори хора, които не очакваш. Такива, които обичайно са от по-тихите служители в екипа, но веднага скачат, за да помогнат. Всичко е един голям емоционален микс, в който всичко е в руини, ти си гневен, а междувременно искаш да помогнеш по всеки възможен начин. Ние искаме да помогнем на Украйна и част от това означава да продължим да работим, за да продължим да плащаме данъци и заплати. Според статистиката 53% от работещите хора са загубили работата си от началото на войната, очакваме 40% срив на икономиката, но IT индустрията е сравнително силна. Така че е много важно тази индустрия да продължи да работи и да си плаща данъците, дори и от гледна точка на независимостта на страната.

Общо взето, бих казал, че всичко беше нагоре-надолу, един трескав месец, в който имаш постоянен поток от информация от поне три места - медии, вътрешни комуникации и външни наблюдения. Всички питат как могат да помогнат, а аз дори нямам време да им отговоря. Това обаче е добро чувство, защото подкрепата идва отвсякъде.

Интервюто взе Йоан Запрянов

Q&A

Как си почивате? Още повече по време на война.


- Когато бях в Киев, изпусках парата, съвсем буквално, в сауна. За съжаление през последните седмици не е имало много време за сауна. Настрана от това, тичам. Честно казано, не може да се каже, че през последните месеци съм тичал особено, така че и там нямаше много изпускане на пара.

Коя книга бихте препоръчали в такъв момент?

- Книга, която ме вдъхнови много, е Reinventing Organizations на Фредерик Лалу. Става дума за работата в децентрализирани, самоуправляващи се организации без класическа организация. Използвахме това при изграждането на Beetroot, където имаме много доверие един на друг и не взимаме централизирано решения. Смятам, че това би било интересно за всички.