Станислав Протасов, съосновател на Acronis: Най-важните ни хора ще продължат да бъдат в София

Така че имаше много предизвикателства, което е нормално за един бизнес. Но понякога мениджърите не могат да направят нужните промени, защото инерцията в хората е невероятно нещо. Те искат да правят всичко по точно определен начин и колкото и да се опитваш да ги убедиш и мотивираш, понякога е трудно и дори невъзможно. И точно в тази сфера наляхме много ресурси през последните десет години. И за наш късмет сега сме в добра форма, защото продуктите ни са успешни и се доказаха в сегашната ситуация. И фактът, че растем, показва, че сме направили правилните избори и стратегията ни е била вярна.

В Acronis винаги сте залагали на работата си с университети. Защо това е важно за вас и къде е пресечната точка между академичните изследвания и технологичния сектор?

Бих казал, че има два различни аспекта защо е важно. Първият е, че добрите университети имат изключително модерни изследователски екипи и проучвания. И ако погледнете историята на Acronis, ние започнахме с иновации и изградихме компанията до сегашния й вид и размер също с иновации. Продуктът ни отстрани може и да не изглежда толкова иновативно - интегрирането на киберзащита, защита на данните, достъп и т.н., но всъщност изисква изключително много проучвания - както на пазара, така и на технологиите. Защото правите бекъп на локалния си сървър, мрежа или в облака и ако това отнема много време, става безсмислено. Така че са нужни много иновации в оптимизацията на преноса на данни и защитата им. Криптирането трябва да е бързо, но и да не натоварва системите.

Интересното е, че за много компании развойната дейност е трудна работа. Защото един негативен резултат е винаги негативен и не носи резултати. Отделно имаш бюджетни и времеви ограничения. Докато в научните изследвания негативният резултат може да е дори по-полезен от положителния. В инженерните компании добрият мениджър трябва да може да донесе резултат навреме и в рамките на бюджета си. Не може да си позволи да прави изследвания, за да обори нещо, и то след дълго време. Така че сътрудничеството с академичната общност помага на софтуерните компании да правят иновации. Това е единият плюс на съвместните проекти с университетите.

А другият плюс касае изцяло човешките ресурси. Голям брой компании харчат много за агенции за набор на персонал. Но един добър студент винаги ще знае за коя компания иска да работи. За големите като Google това не е проблем, защото всеки ги знае. Но за не толкова големи компании като нашата е далеч по-трудно. Трябва да обясниш и покажеш, че имаш добър инженерен екип и хора, които ще подпомогнат развитието на студентите и от които студентите да учат. И най-добрият начин за това е работата с университети. Така че е много практичен подход, имаш уникалната възможност да следиш добрите студенти и да им покажеш кой си и какво правиш. Ето защо академичните общности са важни за технологичните компании и особено онези, които се занимават с иновации.

По-различен ли е подходът ви от други компании в работата с университети?

Смятам, че да. Защото много компании подценяват важността на работата със студенти и наемането на най-добрите таланти. Въпреки турбулентностите в икономиката и света в момента е ясно, че няма достатъчно квалифицирани хора за всеки стартъп и компания. Така че компаниите в софтуерната индустрия се конкурират за едни и същи кадри. И печелят онези, които влагат повече ресурси (дори непропорционално повече от останалите) за привличане на най-добрите. Много фирми в сектора не разбират това и подходът им е относително един и същ - казват на HR-ите да привлекат нужните им хора. Но HR-ите не са магьосници и не са наясно с цялостната комплексност на проблема, който една компания иска да разреши с привличането на определени хора. Така че те са много полезни, но не може да очакваш от тях да изградят пълния имидж на компанията ти пред способните млади хора.

Вие като инженер имате почти 200 регистрирани патента. Кое е по-трудно: да сте инженер или мениджър в глобална компания, която продължава да расте?

Мисля, че няма правилен отговор на този въпрос. Ако погледнете най-добрите софтуерни компании, там кариерата на много хора включва както индивидуалeн принос за успеха, така и мениджърски път. И много често те се прехвърлят между тези роли.

Например човекът, който създава Windows NT в Microsoft, се казва Дейв Кътлър, много добре познат софтуерен инженер и мениджър. В един момент отговаряше за няколко хиляди програмисти. Не съм сигурен, че е още активен или се пенсионира, но преди години стана старши технически сътрудник в Мicrosoft, като основната му задача беше да проучва какво е бъдещето на компанията и накъде трябва да се развива. Така че той излезе от мениджмънта и се върна към индивидуалния принос. Което показва, че като индивидуален контрибутор той е също толкова важен за компания като Microsoft заради опита и знанията си, и работи по неща, които могат да определят бъдещето на Microsoft. Така че е практически невъзможен отговорът кое е по-трудно от двете - може би зависи от човека.

Поне за мен едно от нещата в мениджмънта, което е по-трудно, е фактът, че като мениджър си отговорен не само за себе си, но и за екипа си. И това има своите плюсове и минуси. Най-големият минус е, че можеш да си вършиш работата както трябва, но ако някой в екипа ти направи грешка, ти автоматично носиш отговорност за нея. И за да си добър мениджър, трябва да развиеш нужната емпатия и един вид любопитство за това как хората мислят и какво ги мотивира. Но в крайна сметка за мен е неправилен въпрос, защото зависи от човека и какво прави той, а не толкова от естеството на работата.

Какви са плановете ви за софийския офис на Acronis?

Ще продължи да расте, защото българският IT сектор ще продължи да расте далеч по-бързо от българската икономика през следващите години и дори десетилетия. България има добра образователна система и възможностите за растеж са големи, а съотношението цена-качество е много добро. Така че за нас страната ще продължи да бъде един от най-важните офиси в света и през следващите три години ще порасне два, може би два и половина пъти като екип. Най-важните ни специалисти ще продължат да бъдат в софийския офис.

С навлизането на все повече технологии в киберсигурността като машинно самообучение и облачни изчисления кой печели повече от тях - защитниците или хакерите?

При развитието на една технология и двете страни използват наученото. И в случая на облачните технологии и машинното самообучение и защитници, и хакери се възползват от постигнатия технологичен напредък. Така че е трудно да се каже кой е по-облагодетелстван.

Смятате ли, че в бъдеще може да има киберсигурност без човешки фактор?

Добър въпрос. В момента е невъзможно. Защото машинното самообучение може да дава много насоки, да извършва част от филтрирането и да предоставя резюме с нужната информация. Голяма част може да е автоматизирана, дори и без да е свързана с машинно самообучение. Но евентуално някой може да открие недостатъци в тази автоматизация и да я заобиколи. И в такива случаи се нуждаете от EDR системи (Endpoint Detection and Response), за да разпознаете пробива и да можете да отговорите.

Така че в момента не, но ако погледнете към бъдещето, всичко опира до това дали компютърният интелект може да е по-голям от този на човека. И на този въпрос все още няма ясен отговор, но повечето специалисти смятат, че в един момент компютрите ще ни надминат по интелект. И тогава няма да има нужда от човешко участие в кибератаки и сигурност. Просто един изкуствен интелект ще се бори срещу друг. Ще е интересно да се види какво точно ще се случи.

Като инженер коя технология на бъдещето ви вълнува най-много?

Смятам, че напредъкът в областта на машинния интелект е невероятен и ще има още много интересни открития в тази област, защото има различни видове хардуер за изпълнението на различни задачи. За мен много интересен е и невроморфният машинен интелект. Бъдещето на квантовите компютри ще е вълнуващо. Вече знаем, че такъв може да бъде изграден. Въпросът е колко бързо може да бъде създаден и как ще се отрази върху другите компютърни технологии.

Свързаността на всичко около нас също ще продължи да расте. Всяка година имаме все повече и повече устройства и сензори, постоянно свързани с интернет. Комплексността на тази инфраструктура ще се развива експоненциално в следващите години. Това ще създаде още по-голямо търсене на софтуер за контрол над тази инфраструктура и ще ожесточи битката между "кибердобрите" и "киберлошите".

Къде искате да видите Acronis след няколко години, ще използвате ли тези технологии?

Със сигурност. В момента секторът търпи дълбоки промени. Защото само допреди години всички доставчици на услуги, с които говорихме, не искаха да залагат само на един производител. На нас ни казваха, че говорят с нас за бекъп решения, докато преговарят с друг за решения за киберсигурност, с трети за други като EDR и т.н. Разбирането им беше, че ще използват няколко различни инструмента, всеки от тях най-добрият в класа си, и ще предоставят услуги на базата на тях.

Но тъй като комплексността на различните системи се развива много бързо, попадате в ситуация, когато трябва да управлявате всички тези интеграции. И по време на годишната среща на Acronis през ноември повечето от партньорите директно ни казваха, че се нуждаят от нас като обща платформа, всичко да е интегрирано и да не им се налага да управляват сами отделните системи.

И точно тук виждам бъдещето на Acronis - като платформа за всеки доставчик на IT услуги в света, който да залага на нас за всичките си нужди. И като казвам платформа, нямам предвид само такава с нашите собствени инструменти, но и да я предоставяме на други производители, които имат бизнес със същите доставчици на IT услуги. Те ще могат да интегрират решенията си в нашата платформа, а за доставчиците всичко ще е под една шапка.

Интервюто взе Константин Николов