20% лято

Ако може да се търси добра новина в тази черна година, тя е, че е възможно пазарът да убие много на брой лоши проекти, а тези, които са разработили умно бизнеса си и предлагат добра услуга - да останат. Както и че новите правила за социална дистанция и промяната в потребителските нагласи вероятно ще дадат шанс на традиционно стоящия в ъгъла дребен бизнес и малките курорти да излязат на сцената.

Легла за задраскване

Автор : Капитал Преглед на оригинала

В една обичайна за туризма година в края на май хотелиерите по морето вече са посрещнали първите групи с почиващи и правят последните приготовления. 2020 г. обаче не е от класическите - вирусът успя да изтрие месец от дейността на зимните курорти и цялата пролетна програма за екскурзии, почивки и конферентни събития навсякъде в страната. На прага на юни морските курорти са пусти, а основното занимание на хотелиерите е да отписват ранни резервации.

"Само последната седмица паднаха 15 хил. нощувки", дава пример Лъчезар Тодоров, който управлява "Тера тур сервиз", в която е концентриран хотелиерският бизнес на доскорошния генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев. Групата управлява пет хотела по морето под бранда RIU (три в Слънчев бряг и два в Обзор) с 1700 стаи и 3400 легла. Хотелите на "Тера тур сервиз" работят 90% с чуждестранни туристи. "До края на февруари - началото на март резервациите бяха добри и заетостта беше добра. Последва рязък спад и полека започнаха и анулации", разказва още той, като сега задраскванията се правят с по-голям размах. Дотук загубените нощувки за групата са над 100 хил. Обикновено сезонът започва началото на май, който сега е нулев за бизнеса, като такъв се очертава и началото на юни.

Сходна е ситуацията и с много други комплекси навсякъде по Черноморието. В Албена, която обичайно продава 1.6 млн. нощувки, "през тази година едва ли ще бъдат достигнати 550 хиляди", по оценки на Маргита Тодорова, член на съвета на директорите на курорта.

"Ако сезонът не се състои дори в ограничен обем, това ще има много по-голямо влияние върху икономиката на страната, отколкото някой си мисли, като ще се отрази на всички свързани с туризма бизнеси."

Лъчезар Тодоров, управител на "Тера тур сервиз"

Спад поне наполовина очакват и в апарткомплекса Green Life Beach Resort, който се намира зад къмпинг "Смокиня" на юг от Созопол. Комплексът работи основно с руснаци, като поне половината от клиентите са такива. Русия беше силно ударена от епидемията и заразата там върви с поне месец назад. Комплексът е с около 1000 апартамента, като компанията управлява около половината, които се отдават под наем от собствениците им.

Да отворим или да не отворим

Липсата на каквато и да било предвидимост постави хотелиерите в безпрецедентната ситуация на прага на най-активните месеци все още да пресмятат дали ще им излезе по-скъпо да отворят, или да пропуснат сезона. Според прогнозата на Григор Фиданов, собственик на веригата Grifid, която е най-големият хотелиер в Златни пясъци, в България през това лято ще работят 30% от обектите по морето. (В Гърция той очаква този процент да е 40.) "Със сигурност ще има хотели, които няма да работят, а тези, които ще отворят, най-вероятно ще работят на оперативна загуба", смята собственикът на туроператора "Сънтурс" и инвеститор в комплекса Wave Resort край Ахелой Венцислав Танчев.

Дилемата да отвориш или не има доста аспекти. От една страна, това е сезонен бизнес, който ако не работи сега, означава липса на приходи за цялата година при постоянни разходи за кредити, целогодишен персонал и други. Пропускането на едно лято може да доведе и до повече инвестиции за подготвяне на обекта за следващата година. Отварянето на хотела обаче при новите санитарни изисквания означава по-високи експлоатационни разходи, и то при работа на непълен капацитет и почти сигурно на по-ниски цени. Най-сложна е ситуацията с тези, които досега са работили само с чужди туристи от основните западни пазари или Русия, чието идване е под въпрос, и не могат да променят търговската си политика толкова внезапно.

Като цяло тези, които са взели решение да работят, се очаква да започнат да отварят по-масово след средата на юни. В момента има единични обекти, които вече приемат туристи. Григор Фиданов казва, че първият хотел от групата - Grifid Encanto Beach, е заработил на 22 май с уикенд резервации на българи. "Трябва да покажа, че сме живи и сме на пазара и предлагаме нещо хубаво", смята той.

Без конкретен план за работата си през лято 2020 г. все още е веригата хотели под брандовете Sol и Melia, които са с около 3500 стаи - в Несебър, Обзор, Златни пясъци и Слънчев бряг. За веригата всичко зависи от чартърните полети, а все още няма информация от нито един туроператор. Основни пазари са английският, руският, германският и полският, като надеждите за първите два са минимални и новини се очакват основно от германския туроператор. Регионалните пазари не са решение за толкова голяма база от стаи.

Маргита Тодорова съобщи, че хотелите в задната зона на Албена няма да отворят през това лято, а от тези, които са по-близо до плажа, първият ще започне работа на 29 май.

За Слънчев бряг нещата също са неясни. "Все още има хотели, които не са убедени дали ще работят, някои сме взели решение да опитаме, но сме с ясното съзнание, че не отваряме да направим печалба, а просто да се завърти колелото", коментира председателят на съюза на собствениците в Слънчев бряг Елена Иванова, която е инвеститор в хотел "Империал" там.

Източник: Shutterstock

Българското синьо лято

Лятото без гарантирани чартъри поставя в по-благоприятна ситуация онези обекти, които от години са насочили търговската си политика към местния пазар и вече имат лоялни клиенти. Например комплексът "Свети Тома" в района на Аркутино, който е част от строителната "Главболгарстрой", планира да отвори между 5 и 10 юни. "Обикновено работата започва от 1 май, като обичайните гости по това време са германци и поляци. За този период има и много резервации на сватби, като през май те са по 2-3 на уикенд, казва изпълнителният директор на "ГБС турс" Радослав Котларов. По думите му през лято 2020 юни месец ще бъде по-слаб спрямо миналата година, а сезонът ще започне на пълни обороти след 20 юни.

"Юни ще бъде по-слаб от миналата година."

Радослав Котларов, управител на "ГБС турс"

Всъщност повечето представители на бизнеса очакват действително повече българи да изберат почивка в страната през това лято, включително и такива, които традиционно летуват в чужбина. На този етап обаче не може да се прогнозира с колко ще нарасне интересът. "Туристите, включително и българските, все още са предпазливи", коментира председателят на асоциацията на българските туроператори и туристически агенции Даниела Стоева, която е управител и на "Тандем травел". По думите й това е свързано с многото неясноти около пътуванията. Според представителите на бизнеса най-вероятният сценарий е голяма част от българите да започнат да резервират почивки, след като видят как ще функционират курортите при новите корона условия, като те ще са в последния момент и често за кратки пътувания от около 3-4 дни. Възможно е и да се засили интересът към по-малки обекти и курорти.

Но дори и да се случат на практика всички патриотични призиви за почивки в България, те няма как да "спасят" сезона. Дори и да се вземе нереално ниският брой легла, става въпрос за 38 млн. нощувки. Така при население около 7 млн. души това означава, че е необходимо всеки българин да отиде средно за около 5 дни на море, за да се запълни капацитетът на хотелите. И то при изчисления на Евростат, според които дори в силната за икономиката и доходите на населението 2018 г. около 30% от българите не са могли въобще да си позволят почивка. Други ще изберат Гърция или пък имат собственост по морето.

На масата на дипломацията

Затова сезонът ще зависи от броя чужди туристи, а в този процес ролята на държавата е по-важна от всякога и въобще не се свежда до това с колко могат да поевтинеят чадърите на плажа. Само преди няколко седмици ЕК публикува насоки за отпушването на туризма: пътувания да има между държави със сходна ниска епидемиологична обстановка и здравен капацитет в туристическите райони. А изходната позиция на България - със слабо разпространение на заболяването, дава добра основа за постепенно отваряне на международните пътувания. По линия на политическите преговори публично обявеното до момента е, че България има разговори със съседите си за отваряне на регионалните пътувания със сухопътен транспорт. Според Галин Георгиев, управител на туроператора "Солвекс", е правилен ход на правителството да търси двустранни споразумения със Сърбия, Гърция и Румъния, допълвайки, че от тях най-важен за морските курорти е румънският пазар. "След това трябва да предприемем същите стъпки и към други европейски страни, трябва да отпадне тази карантина от 14 дни при пътуване", смята още той, допълвайки, че споразумения са възможни и с държави като Украйна и Беларус, където заболеваемостта е по-ниска.

"След пандемията туристите ще търсят повече индивидуализация при пътуванията."

Даниела Стоева, управител на "Тандем травел" и председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти

Повечето представители на бизнеса смятат, че освен съседните държави България може да потърси споразумения вътре в ЕС с централноевропейските държави и някои от скандинавските, които са с добри здравни показатели. Сред тях са Чехия, Полша, Дания, Финландия и др. Приоритет според бизнеса би трябвало да е и да се търси отваряне и към Германия, която, освен че е най-големият пазар за българския морски туризъм, има и ниско ниво на разпространение на коронавирус, което прави реалистично приемането на туристи оттам. Очакванията за германския пазар са, че информация ще има до 3 юни и в края на месеца е възможно да се отворят пътуванията с автомобилен превоз до съседни страни с нисък здравен риск, а от юли и чартърните програми до други държави.

"За България е изключително важно да попаднем в първата група чартърни дестинации, които евентуално ще се отворят през юли", коментира представителят на германския туроператор Der Touristik Калин Сутев, според когото след този месец би било прекалено късно за българския морски туризъм предвид и по-краткия сезон в сравнение с други държави. Макар да има много притеснения за това колко време е необходимо на зазимената авиация да влезе в ритъм, както и въобще да се организират чартърни програми, по думите на Сутев търговската работа от страна на бизнеса в момента е свършена, а това, което остава, е дипломатическата.

Засега по-скоро няма сигнали, че е възможно отваряне на другия основен пазар за Черноморието - руския, за който преди около месец големите туристически сдружения очакваха да се раздвижи и дори призоваваха да се облекчи визовият режим. Предвид факта, че първите случаи на коронавирус в Русия бяха регистрирани по-късно, а в последните дни премиерът на страната Михаил Мишустин призова руснаците да не пътуват в чужбина през лятото, надеждите поутихват. Според информация на директора на строително-инвестиционната Green Life Development&Resorts Теофил Петров преди 1 юли няма да има полети от Русия. "Ако те не могат да дойдат или дойдат след 15 юли, половината сезон е свършил и няма от кого да бъдат заменени", казва той.

Информацията от летищата във Варна и Бургас също не е много оптимистична. "Като се има предвид несигурността относно въздействието и продължителността на пандемията COVID-19, съчетана с липсата на информация какво поведение и търсене на клиентите ще следва след рестарта, "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" не може да предостави каквито и да е прогнози към този момент", казват от концесионера на двете аерогари пред "Капитал". През април летища Варна и Бургас са работили при 98% спад на полетите, а от началото на май нискотарифната Wizz Air е рестартирала някои от своите международни маршрути. Така в момента от Варна има полети освен до София и до Лондон, Айндховен, Дортмунд, Берлин, Меминген, Виена, а от Бургас - до Лондон. Летищата очакват частично връщане на други планирани дестинации от юни и някакъв рестарт на туристическите чартъри след средата на юни или началото на юли.

Туристическият министър Николина Ангелкова съобщи, че няма отменени чартърни полети след 15 юни. Тази информация се потвърждава в голяма степен и от бизнеса, но с уточнението, че това все още не означава, че тези самолети в крайна сметка ще кацнат в България. Поведението на големите чужди туроператори в цяла Европа през последните месеци е да свалят конкретни пътувания от програмата си буквално малко преди датата, защото оттогава започва да тече и срокът за възстановяване на парите на туристите или заменянето им с ваучери.

Във водовъртежа на проблемите

Така по всичко личи, че 2020 г. ще е исторически най-лошата за българския туризъм, а битката сега е сведена единствено до това с колко ще бъдат минимализирани щетите. Това, разбира се, в огромна степен зависи от това кой от трите възможни сценария ще се сбъдне - дали морският туризъм ще разчита само на българи, дали на регионални пътувания от България и съседните страни, или и на пътувания от други европейски държави.

В песимистичния вариант очакванията са, че през сезона ще бъдат направени около 20% от обичайните приходи в туризма. "Ако успеем да направим 50%, ще сме герои, но не ми се вярва", коментира Галин Георгиев от "Солвекс". Според някои негови колеги летвата от 50% действително е максимумът, но само при условие че бъдат отворени максимално много пътувания на чужди туристи и септември бъде уплътнен с повече резервации. А лошата година в туризма предвещава проблеми и в други отрасли.

"Ако сезонът не се състои дори в ограничен обем, това ще има много по-голямо влияние върху икономиката на страната, отколкото някой си мисли, като ще се отрази на всички свързани с туризма бизнеси", казва Лъчезар Тодоров от "Тера тур сервиз". Това вече си пролича при редица бизнеси в земеделието и храните заради затворените през последните месеци хотели и заведения.

Като много голям проблем в сектора се очертава и намаляващата ликвидност в цели звена - като например авиацията и туроператорите, както и вече задълбочаващата се междуфирмена задлъжнялост. Това в комбинация с ограниченото напоследък кредитиране за бранша вероятно ще доведе и до разклащането на финансовото здраве на много компании.

Но проблемите на туризма всъщност не се заключват само в кошмарната 2020 г. Секторът влиза в цял кризисен цикъл, чиито край ще зависи основно от външни фактори, което оставя малко поле за действие на самите мениджъри в компаниите. Лошата серия започна през миналата година, когато България изгуби конкурентност спрямо други дестинации и завърши сезона с 20% по-малко туристи и спад на приходите. Ситуацията се задълбочи в края на лято 2019, когато британският туроператор-гигант Thomas Cook обяви фалит, а българските му партньори по морето се оказаха с вземания за поне 60 - 70 млн. лв. и с малък шанс да ги получат.

Фотограф : Анелия Николова

"Ако в сектора успеем да направим 50% от приходите, ще сме герои, но не ми се вярва."

Галин Георгиев, управител на "Солвекс"

Следващата 2021 г. също се очертава изключително трудна за сектора, защото дори и корона кризата да бъде овладяна в здравния й аспект, туристическият бизнес ще трябва да привлича туристи в условията на икономически трудности и свити разходи за пътувания, както и в ожесточена битка с други дестинации, често субсидирани скрито или явно от държавите си. "Може би ще са необходими 2-3 години, докато се възстановят приходите от 2019 г.", смята Елена Иванова. На същото мнение е и Даниела Стоева, според която възстановяването на сектора ще започне догодина, но ще минат още 2-3 години, докато това се случи. "Дали обаче ще се постигнат тези нива отпреди COVID-19 е под въпрос", смята още тя, допълвайки, че туризъм отпреди пандемията вероятно ще има само след намирането на ваксина.

Туризъм след COVID-19

Всъщност много международни експерти смятат, че корона кризата ще промени за дълго време, а може би и завинаги, начина, по който хората въобще пътуват. Възможно е да спадне интересът към масовия модел all inclusive, който е и основен за българското Черноморие, или поне да се насочи само към качествените продукти от него. "След пандемията масовите пътувания вероятно няма да бъдат толкова търсени, макар че са по-евтини. Туристите ще търсят повече индивидуализация", смята Даниела Стоева. А това би означавало да се промени българският бизнес модел, залагащ в момента на масов продукт за големи потоци от туристи.

Корона кризата вероятно още през това лято ще даде шанс на малките хотели и курорти да намерят своето място - не само по морето, но и на други места във вътрешността на страната. Според Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм, пазарът на къщите за гости и малките хотели вече е събуден и добрите адреси се радват на интерес. "Хората ще търсят по-сигурно и безопасно място, по-голямо уединение и по-малък риск за среща с други туристи", казва още той, допълвайки, че големите хотели и комплекси трудно могат да предложат такъв продукт. Очакванията в сегмента на малките хотели са, че пътуванията ще се увеличават с началото на летните месеци, като интересът ще е насочен не само към Черноморието, но и към планини, язовири, селски и друг тип алтернативен туризъм.

Източник: Shutterstock