Могат ли "старите камъни" да привличат туристи

Ценност или строителен материал

В Източните Родопи буквално може да се спъвате в парчета археологическо наследство. Ако за някои това изглежда като неуважение към тези посланици на миналото, то местните хора са намерили практично приложение. Голяма част от къщите и помещенията за животни са изградени върху останки от тракийски селища. С парчета от светилища пък се залостват вратите на кокошарниците.

Ситуацията, разбира се, не е характерна само за Източните Родопи. Горчиви примери има навсякъде, а един от най-ярките е Улпия Ескус, забравеният римски град до село Гиген, където Искърът се влива в Дунава - най-прекрасният римски град на наши земи по думите на Ивайло Кънев, главен уредник на Националния исторически музей. Останките от града са обрасли и мястото е занемарено, подобно на ненужно бунище.

По данни на ЮНЕСКО България е на трето място в Европа, след Италия и Гърция, в областта на културно-историческото наследство. В най-пълния регистър - компютърната система "Археологическа карта на България", досега са регистрирани 23 718 археологически обекта.

Основният проблем - финансирането

Парадоксалното според специалисти в областта е, че колкото повече археологически обекти имаме, толкова по-трудно се грижим за тях. В момента археологията е в разцвет поради осъществяването на редица инфраструктурни проекти. Проблемът е, че се акцентира на сензацията на откритието и ако обектът не е колосален, той скоро бива замразен в очакване на някакво магическо финансиране, за да продължи работата по него. Предвид ограничения бюджет на Министерството на културата много от обектите, които веднъж са се класирали за средства за проучване, на следващата година биват изместени от нови проучвания. Така с времето природата отново ги поглъща, а вече разкритите части биват разрушени от външните условия. Това кара много археолози да прибягват до обратното закопаване на проучени обекти, за да не бъдат напълно унищожени.

Светилището Татул до Момчилград Фотограф : Надежда Чипева

Ако попитате археолозите откъде идва проблемът, най-очакваният отговор, който ще получите, е смешното финансиране, което се заделя в държавния бюджет за култура. Реално след първоначалната инвестиция, която идва най-често по линия на министерството, в следващия етап за устойчивото проучване и социализиране на обекта отговорна е общината - ако ръководството й вижда в археологията нещо повече от разкопани камъни.

Нужна е и промяна в мисленето

И тук идва още един парадокс. Общините нехаят, защото и самото местно население не се интересува от наследството в района си и не вижда в археологическите останки стойност - нито културна, нито икономическа. За голяма част от местните хора това са само камъни без потенциал или ценност.

Археологът Емил Севдин смята, че единственият път към устойчивото интегриране на археологическото наследство в местната общност е създаването на отношение и разбиране у хората. И според други специалисти археологията на знанието и уважението може да измести археологията на сензацията и бутафорията. А богатото и разпръснато из цялата страна археологическо наследство може да се превърне във фокус на туристическата ни стратегия и стимул за развитие на малките населени места.

Колкото и утопично да звучи всичко това в момента, има и конкретни мерки то да се случи, които дори са заложени в Стратегията за култура 2019 - 2029.

Случаят "Рациария"

Рациария

Фотограф : Надежда Чипева

В близката история има и изключения, в които археологически обекти са получавали твърде много "внимание". Едно от най-известните е и едно от най-големите престъпления, извършвани с археологическо наследство в България. Случаят с античния град Рациария, който се превръща в основен доход на местните хора в Арчар през 90-те години през организирано разграбване, координирано от сенчести кръгове в София. И в момента там лесно се вижда как цял един античен град е направен на мусака от багери, а парчета човешки кости и керамика са част от новата повърхност.

Според някои местни хора властта по онова време си е затваряла очите не само в полза на организираните групировки, които са изкупували ценности от обекта, но и като възможност за останалото без работа местно население да преживява.

И пак това образование

Основен ключ към опазване на археологическото наследство е създаването на отношение към него като ценност за културната ни идентичност. Многообразието на археологическо наследство - тракийско, византийско, римско, османско, е в основата и на културна идентичност, която да позиционира България на европейската карта в нова светлина. "Може да изградим самочувствието, че сме наследници на много култури", твърди археологът Ивайло Кънев. Полихрон Карапaчов, експерт по предприемачество към фондация "По-диви Родопи", също набляга на факта, че образованието към културното наследство трябва да има нов фокус, който да излиза от национализма и да акцентира на културното разнообразие.

Според повечето специалисти възпитаването на интерес към археологическото наследство може да започне от началните класове. Според археолога Емил Севдин от децата интересът и отношението се пренасят и към техните родители. Самият той работи активно с деца и ги въвлича в проучванията на раннохристиянска базилика, върху която е изградена средновековна църква в село Червен брег. Всяко лято децата, водени от учителка от детската градина, идват на място, събират керамика и говорят с археолозите. Тази комуникация се случва обаче не благодарение на училищни програми, а единствено поради факта, че археолозите там се стараят да създадат интерес у децата.

"Моето мнение е, че това наследство трябва да е достъпно за хората, още повече че то е тяхно. То се намира в тяхното село, в тяхната държава. И те са собствениците. Ние, археолозите, сме хората, които го проучваме, и наша цел е да намерим начин да го опазим. Но най-добрият начин за опазване е да се създаде отношение у хората. И това отношение трябва да се създава у децата", казва археологът. Като уредник на музея в Дупница Емил Севдин е провел и друга инициатива за сближаването на децата с археологическото наследство. По време на откриването на изложба в музея местни учители водят децата, за да провеждат часовете си по история в самия музей.

Археологът смята обаче, че такива програми трябва да бъдат разработени на институционално ниво като съвместно усилие на Министерството на културата и Министерството на образованието.

Подобна идея има в Стратегия за културата 2019 - 2029, където е заложено сътрудничество между Министерството на културата и това на образованието. "Основен приоритет, който се поставя в сферата на културното наследство, е свързан с опазването и социализацията на културното наследство и разкриването му като фактор за устойчиво развитие, идентичност и културен диалог", пише в стратегията. Сред предвидените дейности за тази цел са "създаване на тематични образователни модули в началните и средните училища; развитие на педагогиката на наследството, насочена към деца, ученици и младежи", и др. Не получихме отговор от Министерството на културата дали са задвижени по някакъв начин тези идеи.

Подобни програми се реализират краткосрочно и на проектно ниво. През 2020 г. например програма "Култура" на Столичната община със съдействието на фондация "Съкровищата на България" реализира открити уроци по археология за софийски училища на обекта Късноантична вила "Мировяне".

Ранновизантийският град Никополис ад Иструм, недалече от Велико Търново Фотограф : Юлия Лазарова

Дигитализацията като възможност

Голяма част от изоставените археологически обекти са или вече проучени и затворени могили, или разпръснати останки от селища и светилища, които са твърде малки, за да бъде насочено финансиране към тях от страна на Министерството на културата, т.е. инвестицията в тяхното материално поддържане или е трудна, или просто не може да се дореди на дългата опашка за символичния културен бюджет на България.

Има обаче икономичен начин обектът да се превърне в устойчива туристическа атракция, като за него се създаде разказ на мястото, където се намира. Информационните табели са вече в миналото не само поради липса на атрактивност, но и защото те лесно биват унищожавани от времето и вандализъм. Съвременните технологии обаче позволяват този разказ да остане във виртуалното пространство и да бъде достъпен през приложения за смартфони.

Такова приложение за туристите, които посещават Римските терми в Хисаря, е разработено по инициатива на Археологическия музей в града. То е безплатно за посетителите и дава възможност да бъдат разгледани триизмерно археологически находки от този обект. На определени места в помещенията на термите са ситуирани маркери, които, като се сканират с телефона, представят добавена реалност - освен разказ се появява 3D визуализация на артефакти, открити при археологическите разкопки.

"За паметници, разположени далеч от населени места, без постоянна охрана и екскурзоводи, каквито са голяма част от археологическите обекти, трябва да се търсят нови решения", твърди откривателят на кромлеха до с. Долни Главанак доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН. "Не всеки обект има потенциал за социализиране и тук идва ролята на съвременните дигитални методи, които да разказват ролята на мястото, въпреки че след проучването и изчерпване на културните напластявания на един праисторически обект например не са останали видими на терена следи", казва той.

Така една изоставена могила или светилище могат да бъдат върнати към живота с разказ за тяхната история. Според Полихрон Карапaчов, експерт по предприемачество към фондация "По-диви Родопи", голяма част от археологическите обекти дори не присъстват в дигиталното пространство. Според него те трябва да са част от едно по-комплексно представяне на района, в което присъстват и други забележителности и възможности за туризъм.

Тракийската царска гробница в село Свещари Фотограф : Лили Тоушек

Маршрути с археология

Много често около голям археологически обект се създава и местен туризъм, който се "храни" от находката, като в повечето случаи я профанизира. Малките и изоставени открития обаче не се свързват с местния туризъм и стават непотребна част от пейзажа. Според Полихрон Карапачов тук е ролята на бизнеса и публичните власти да направят връзката между наличното богатство в даден район - археология, кулинария, природно разнообразие. Туризмът като индустрия използва интензивно местните дадености и ролята на частния сектор трябва да бъде да образова туристите и да поддържа богатството на района.

В тази насока работи Сергей Панайотов, собственик на къща за гости в гр. Маджарово и природозащитник. През сайта на "Старото гнездо" той популяризира различни археологически обекти с описание на маршрутите, така че създава малка археологическа карта на района. Като собственик на малък бизнес в района той провежда няколко доброволчески инициативи за прочистване на пътя до кромлеха до с. Долни Главанак. Инициира и идея за създаване на информационна стратегия в района на Маджарово, която да включва археология, природно богатство, къщи за гости и места за хранене по определени маршрути.

Емил Севдин също смята, че за да посещават хората устойчиво във времето даден обект, трябва да има свързаност между отделните обекти от гледна точка на туризма. Това може да бъде малък маршрут от две-три могили, по който да се създадат различни туристически продукти - къщи за гости, места за хранене и т.н. По този начин хората, които посещават място, ще генерират средства за местните хора и ще помогнат да се завърти местната икономика.

Такъв тип туризъм би позволил изоставените археологически обекти да намерят своята стойност за обществото. Но той трябва да акцентира върху богатството на даден район и комплексното му опознаване, а не върху изкуствено създадени и често бутафорни атракциони.